5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С., 11.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1182/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. Д. и П. А. К. – двамата от [населено място], обл. В. срещу Решение № 2425 от 19.12.2014 г. по гр.д. №2998/2014 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение №1850 от 17.03.2014 г. по гр.д. № 15 272/2012 г. на СГС, с която са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 226 КЗ срещу ЗК [фирма] – [населено място] всеки над уважения размер 100 000 лв. до предявения размер 150 000 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение към касационна жалба жалбоподателите искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. При определяне размера на обезщетението съдът следва ли да съобрази нормативно определените лимити по застраховка ”гражданска отговорност” и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси, 2. При определяне размера на обезщетението съдът следва ли да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията с близките, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве, 3. При определяне размера на обезщетението съдът следва ли да съобрази практиката на другите съдилища. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение противоречи на постановените от ВКС: Р.№83/06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о. и Р.№1/26.03.2013 г. по т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о., като съдът значително е занижил размера на обезщетението, при определянето му не е съобразил лимитите към датата на застрахователното събитие и обезщетението не кореспондира с динамиката в икономиката и застрахователната практика. Жалбоподателите обосновават, че съдът не е съобразил указанията относно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, дадени в П. ВС №4/23.12.1968 г. и постановените от ВКС: Р.№149/02.05. 2011 г. по гр.д.№574/2010 г. на ІІІ г.о. и Р.№ 121/09.07.2012 г. по т.д. №60/2012 г. на ІІ т.о., като обезщетението е определено при рязко отдалечаване от присъдените от други съдилища обезщетения при подобни обстоятелства: Р.№121/09.07.2012 г. по т.д. № 60/2012 г. на ІІ т.о., Р.№70/2008 г. по гр.д.№ 2550/ 2007 г. на СГС и Р.№ 660/ 2012 г. по гр.д.№ 356/2012 г. на САС.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] – [населено място] – ответник по делото – оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не са налице поддържаните о
основания, както и че по трите формулирани въпроса е налице задължителна съдебна практика, съобразена с обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба В. Ц. П. – от [населено място], обл. В. (баща на загиналия водач С. В. П.) – трето лице – помагач на страната на ответника – не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е изменено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени над 100 000 лв. до 150 000 лв. и в частта, с която са уважени исковете по чл. 226 ал. 1 КЗ на всеки от ищците по за 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сина им В. П. К., загинал при ПТП на 26.09.2012 г., причинено от С. В. П., управлявал л.а. марка ”Опел”, модел „Вектра” с д.к. ВР 5856 АТ, застрахован по риска ”гражданска отговорност” при ответника, и е отменено решението в частта, с която исковете са отхвърлени по за 30 000 лв., за която сума са уважени. Като необжалвано, въззивното решение е влязло в законна сила в частта, с която всеки от исковете е уважен в размер на 100 000 лв., затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението 50 000 лв., за която е отхвърлен всеки от исковете. Прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е определил обезщетение на всеки от ищците по 100 000 лв., като е съобразил разясненията на критерия за справедливост, съгласно ППлВС №4/1968 г., и като е преценил непосредствените болки и страдания на всеки от ищците от смъртта на техния син, годината на произшествието, липсата на съпричиняване и определения лимит на отговорност на застрахователя към м.септември 2012 г.
С оглед изложеното по въпросите: при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва ли да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията с близките, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве, както и нормативно определените лимити по застраховка ”гражданска отговорност” и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателите за противоречие на решението при определяне размера на обезщетението със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППлВС №4/1968 г. Въззивният съд не е нарушил задължението да прецени всички обстоятелства, относими към установяване съдържанието на връзката родител – дете, обуславящи обхвата и степента на търпимите от ищците болки и страдания: загубата на единственото им дете, възрастта му 20 г., установените обич и много добри отношения в семейството, внезапността на събитието, състоянието на ищците след инцидента – съобразил е специфичните за случая обстоятелства, имащи значение за определяне обема на претърпените вреди. С това съдът е взел предвид всички обстоятелства от значение за прилагане на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД и не се е отклонил от дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни разяснения относно критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението, за да бъде спазен установеният от законодателя принцип на справедливост, не се е отклонил от създадената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, задължителна за долустоящите съдебни инстанции:Р.№1/ 26.03.2012 г. по т.д.№299/2011 г. на II т.о.;Р.№95/24.10.2012 г. по т.д. №916/2011 г. на I т.о.;Р.№28/09.04.2014 г. по т.д.№1948/2013 г. на ІІ т.о.
По въпроса при определяне размера на застрахователното обезщетение следва ли съдът да съобрази съответните нива на застрахователно покритие и конкретните социално-икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението момент има формирана постоянна практика на ВКС на основание чл. 290 ГПК, задължителна за долустоящите съдебни инстанции: Р.№95/24. 10.2012 г. по т.д.№ 916/2011г. на ВКС, I т.о.;Р.№ 83/06.07.2009 г. по т.д. №795/2008 г. на ІІ т.о.;Р.№1/26.03.2012 г. по т.д.№299/2011 г. на ІІ т.о., съобразно която, при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението, лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл съдът, като се е съобразил, че процесното ПТП е настъпило на 26.09.2012 г., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил посочената съдебна практика.
По въпроса при определяне размера на обезщетението съдът следва ли да съобрази практиката на другите съдилища, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване. Според т. ІІ на ППлВС № 4/1968г. на П. и установената съдебна практика понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, да определи съдът справедливо обезщетение означава да определи онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения. В постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№189/04.07.2012 г. по т.д.№ 634/2010 г. на ІІ т.о. е прието, че застрахователното обезщетение следва да се определи с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е налице неточно приложение на критерия за справедливост, когато съдът е приел за относими към него обичайните размери, присъждани за аналогични по вид неимуществени вреди, който извод не държи сметка за динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва надеждността й като критерий за справедливост. Формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД е в смисъл, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Затова, като е постановил решението си при обсъждане на посочените факти, а не с оглед размера на присъдено застрахователно обезщетение по посочените от жалбоподателя дела на различни по степен съдилища, въззивният съд не е решил въпроса в противоречие с установената съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в посочената част на Решение № 2425 от 19.12.2014 г. по гр.д. №2998/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: