4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 14.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 256 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. Л. срещу определение № 2719 от 06.10.2015г. по ч. гр. дело № 2067/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] от 31.03.2015г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява становище, че с определение № 531 от 18.02.2015г. по ч. гр. дело № 2067/2014г. САС не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което молбата за допълване на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде разгледана. Поддържа, че съдебният състав е нарушил принципа на служебно начало като не е предприел действия за изясняване на действителната воля на [фирма]. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и искането за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от исковите претенции да бъде разгледано.
[фирма], РЧехия, [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че определение № 531 от 18.02.2015г. по ч. гр. дело № 2067/2014г. на САС е постановено по частни жалби на [фирма], [фирма] и [фирма] против определение № 7356 от 13.11.2013г. по т. дело № 1617/2009г. на СГС, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решението по делото от 01.08.2013г. в частта относно разноските, като съдът е осъдил солидарно ответниците да заплатят на ищеца сумата от 172 708,99 лв., от които 48 895,68 лв. адвокатско възнаграждение, а ищецът е осъден да плати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 20 849,47 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В частните жалби на трите дружества се твърди, че определението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, като молят въззивния съд да отмени определение № 7356/13.11.2013г. на СГС, ТО, 2 състав в частта, с която дружествата са осъдени да платят на ищеца сумата от 172 708,99 лв., от които 48 895,68 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. Въззивният съд е приел, че с частните жалби се претендира намаляване на присъденото възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, като не е формулирано искане за отмяна на определението в частта, с която е отказано присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а молбата на [фирма] от 31.03.2015г съставлява искане за допълване на определението на СГС, постановено по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Съдебният състав е изложил съображения от една страна за недопустимост на молбата за допълване на определението, доколкото същата по същество съставлява искане за допълване на определението на СГС по чл. 248 ГПК, а от друга страна за неоснователност на молбата за допълване на определението, тъй като въззивният съд се е прозинесъл изцяло по въведените искания на молителя, формулирани в частната му жалба, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес е недопустимо съдът да извежда сам от съдържанието на обстоятелствената част на жалбата искането на страната и да се произнася по предмет, който не е въведен надлежно.
Неправилно въззивният съд е приел, че с частната жалба на [фирма] срещу определение № 7356 от 13.11.2013г. по т. дело № 1617/2009г. на СГС се претендира само намаляване на присъденото възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете. Видно от самата частна жалба, се иска отмяна на определението на СГС, като бъде намалено адвокатското възнаграждение и присъдено юрисконсултско възнаграждение на [фирма] за първоинстанционното производство, предвид направеното пред СГС в последното съдебно заседание искане и представен списък по чл. 80 ГПК и искане в молбата по чл. 248 ГПК пред първоинстанционния съд.
Частният жалбоподател – ответник по исковете в последното съдебно заседание в първоинстанционното производство на 07.12.2012г. е предявил своевременно искането си за присъждане на разноски по делото като е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е заявил и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С решението СГС е осъдил ответниците да заплатят на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 632 670.01 евро и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер 237 462,43 лв., отхвърлил е исковете за разликата до пълния предявен размер, отхвърлил е изцяло исковете по чл. 86 ЗЗД като неоснователни и е прекратил производството по претенциите за сумата 781 743.61 евро за периода 01.07.2005г. – 01.10.2006г. поради отказ от иска. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на ответника по чл. 78, ал. 8 ГПК. С молба вх. № 96221/26.08.2013г. ответникът [фирма] е поискал решението да бъде изменено и допълнено в частта, касаеща присъдените на ищеца съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като същите бъдат намалени, както следва: държавната такса да бъде определена в размер, съответстващ на уважената част от иска; адвокатското възнаграждение да бъде определено съразмерно присъдената на ищеца сума и в размер не по-висок от минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът [фирма] не е направил искане за допълване на решението по отношение на претендираното от него възнаграждение за юрисконсулт за първоинстанционното производство нито в посочената молба, нито в друга молба в срока по чл. 248 ГПК. Поради това първоинстанционният съд в определение № 7356 от 13.11.2013г. по т. дело № 1617/2009г. е изменил на основание чл. 248 ГПК решението само в частта на присъдените на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски, като ги е намалил от 237 462,43 лв. на 172 708,99 лв. За първи път ответникът в частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК на СГС е направил оплакване, че първоинстанционният съд не му е присъдил юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, въпреки, че го е поискал своевременно с представен списък по чл. 80 ГПК и го е заявил в молбата по чл. 248 ГПК пред първоинстанционния съд. С определение № 531/18.02.2015г. по ч. гр. дело № 2067/2014г. въззивната инстанция е потвърдила определение № 7356 от 13.11.2013г. по т. дело № 1617/2009г. на СГС, като не е изложила съображения във връзка с оплакването за неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение въпреки заявяването му в последното съдебно заседание и молбата по чл. 248 ГПК.
С оглед данните по делото определението на въззивната инстанция – предмет на настоящата частна жалба е правилно поради няколко съображения: 1/ неизлагането на мотиви по отношение на оплакването за неправилност на определението по чл. 248 ГПК – неправилно неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение въпреки направено в срок искане и заявяването му в молба за допълване на решението, представлява оплакване за неправилност на определението по чл. 248 ГПК поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2/ ответникът по иска не е подал молба пред СГС за допълване на първоинстанционното решение в частта за претендираното от него юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, т. е. до 12.09.2013г.; 3/ въззивният съд не е компетентен да се произнесе за първи път по искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд в производство по частна жалба, ако не е направено искане за допълване на решението в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са направени и не е направено искане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2719 от 06.10.2015г. по ч. гр. дело № 2067/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: