О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр. София, 22.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1915 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” срещу решение № 148 от 24.03.2015г. по в.гр.д.№ 1138/2014г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 1350 от 26.09.2014г. по гр.д. № 32/2014г. на Русенски районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора ДФ „Земеделие” против И. Р. Т. иск по чл.422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите : 24 446 лева – главница и 667,67 лева– лихва за забава за периода от 07.02.2013г. до 15.05.2013г., предмет на заповед № 1755/21.05.2013г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 2965/2013г. на Русенски районен съд и ДФ „Земеделие” е осъден да заплати на И. Р. Т. сумата 19 558 лева – второ плащане по договор № 18/112/02795 от 12.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2014г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Счита, че въззивният съд неправилно е допуснал и кредитирал показанията на свидетеля Н. по отношение на заплащането на цената на закупения камион, както и че не е съобразил, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.8, ал.1 т.4 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., респ. т.4.4, б. „г” във връзка с т.4.5.6. от договор № 18 /112/02795 от 12.10.2009г., което е основание да се откаже плащане по договора. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Липсата на доказателства за заплащане на закупен актив по банкова сметка на името на продавача нарушение ли е на т.13 от Приложение № 4 към Наредба № 9 от 2008г.?
2. Допустимо ли е със свидетелски показания да бъде доказвано извършването на плащане по банков път в размер на 10 000 лева?
Поддържа, че произнасянето по тези въпроси от ВКС ще бъде от полза за развитието на правото, тъй като ще внесе яснота и въведе касационна практика по изключително важни обществени казуси, по които няма съдебно решение, като по този начин ще допринесе и за точното прилагане на закона.
Ответникът И. Р. Т., представляван от адв. Ф. М., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е формулиран материалноправен въпрос, тъй като първият въпрос касае тълкуване на конкретни доказателства по конкретно дело, което не може да е от значение за точното прилагане на закона, а от друга страна некоректно се сочи, че липсват доказателства за заплащане на закупен актив. Счита, че вторият въпрос също не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като по този въпрос няма спор в теорията и практиката и отново некоректно е посочено, че доказването на извършването на плащане по банков път е направено със свидетелски показания. Поради това поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е счел за недоказано твърдението на ищеца, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, визирани в чл.4.22 – да извърши инвестиции на стойност не по-малко от левовата равностойност на 3 000 евро в срок до 12.10.2012г., поради което дължи връщане на изплатената финансова помощ в размер на исковата сума. Приел е, че от заключенията на съдебно-техническата и икономическата експертизи се установява, че заложените в бизнес плана и договора цели са изпълнени. Изложил е съображения, че покупката на специализирано транспорто средство за сумата 10 000 лева не е извършена в нарушение на договора и разпоредбите на Наредба № 9/2008г., в т.13 от която се съдържа изискване ползвателят да извършва плащанията по банков път, в противен случай фондът отказва второ плащане и изисква възстановяване на получената финансова помощ съгласно т.4.5.6 от договора. Приел е, че цената е платена по банков път, а обстоятелството, че по искане на продавача сумата е преведена на трето лице, не съставлява нарушение на поетото от ответника задължение да се разплаща по банков път. Счел е, че с разпита на свидетеля Н., продавач на транспортното средство, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, тъй като чрез тях не се установяват обстоятелства от кръга на посочените в закона.
С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че поради изпълнението на договора от страна на ответника в полза на ищеца не е възникнало правото да иска връщане на предоставената финансова помощ и следователно вземането, предмет на предявения установителен иск, не съществува. По насрещния иск на ответника за сумата 19 558 лева, представляваща второ плащане по договора, е взел предвид, че ответникът е подал заявка за второ плащане, заедно с необходимите документи, посочени в образец „Кандидатстване за второ плащане М112”. Поради това и с оглед установеното изпълнение на договора от страна на ответника – ищец по насрещния иск, е счел този иск за основателен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
Поставените от касатора правни въпроси са предпоставени от твърденията, че не са ангажирани доказателства за заплащане на закупен актив от ответника като бенефициент по банкова сметка на продавача и че извършването на плащане по банков път е доказвано по делото със свиделски показания. Тези твърдения не съответстват на фактите по делото, тъй като е установено с писмени доказателства, че цената по сключения от ответника договор за закупуване на актива е заплатена по банков път, а показанията на свидетеля Н. – продавач на актива, са събрани не за доказване на плащане по банков път, а за установяване, че банковата сметка на трето лице, по която е заплатена по банков път сумата, е посочена от продавача и сумата е получена от него. Именно с оглед на тези обстоятелства въззивният съд е приел, че ответникът не е извършил нарушение на т.13 от Наредба № 9/2008г. и на т.4.5.6 от сключения между страните договор. По изложените съображения настоящият състав намира, че формулираните въпроси не са обуславящи решаващите изводи на въззивния съд и поради това не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се обсъжда наличието на соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника следва на основание чл.78 ГПК да бъдат присъдени направените в производството пред касационната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148 от 24.03.2015г. по в.гр.д.№ 1138/2014г. на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], [улица] да заплати на И. Р. Т., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1 сумата 1 100 лева /хиляда и сто лева/ – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: