3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 12.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3185/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. А. К. – ЕТ с фирма ” ДАР – Р. К.” – [населено място] срещу на Решение № 279 от 13.05.2014 г. по т.д.№320/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 493 от 18.12.2013 г. по т.д. №23/ 2013 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен иска на Р. А. К. – ЕТ с фирма ” ДАР – Р. К.” – [населено място] срещу К. Н. М. – [населено място], обл.Стара З. за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника 100 т. пшеница по Споразумение от 18.07.2011 г., сключено по изп.д. №277/ 2011 г. на ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872 в КЧСИ, с оплакване за необоснованост и неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага подробни оплаквания за неправилност на решението с оглед сключеното от страните Споразумение от 18.07.2011 г., за поетите с него задължения, за свободата на определяне съдържанието на договора, за задължението на всяка страна да изпълнява точно и добросъвестно задълженията по договора, за правото на разваляне на договора поради неизпълнение на насрещната страна, за критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите. Обосновава изпълнението на своите задължения, поети със Споразумението и допуснатата немарливост от ответника. С оглед изложеното сочи, че по поставените материалноправни въпроси трайната съдебна практика е, че договорът поражда действие между страните, че отговорност за неизпълнение може да се осъществи само между страните по договора, поради което в противоречие с константната съдебна практика е изводът на апелативния съд, че ответникът е изпълнил поетите задълженията. Сочи, че настоящият казус е възприет и разрешен по различен начин в Определение № 797/ 23.11.2012 г. по ч.т.д.№ 261/2012 г. на ОС – Плевен, постановено на основание чл. 390 ГПК и Опр.№ 1347/10.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 648/ 2013 г. на АС – Пловдив относно привличане на трето лице-помагач.
Ответникът по касационната жалба и ответник по делото К. Н. М. – от [населено място], обл. Стара З. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба ЧСИ рег.№868 Р. Б. М. – от [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице основанията затова – няма поставен въпрос от значение за точното прилагане на закона, нито такъв за развитие на правото, а относно посочената от жалбоподателя съдебна практика счита, че едни от решенията не доказват противоречие на обжалваното решение с трайната съдебна практика, нито противоречиво решаване на правния спор от съдилищата, а други нямат отношение към спора на страните.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от сочените допуснати от съда нарушения. За да обоснове допускане на касационния контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
Изложените от жалбоподателя правни съображения не съставляват въпроси, които да са решени в противоречие с практиката на ВКС или които се решават противоречиво от съдилищата, нито въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а съставляват оплаквания за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават основание за допускане на касационно обжалване. Посочените въпроси са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от тълкуването от съда на съдържанието на Споразумението от 18.07.2011 г., на поетите в него задължения, на изпълнение на задълженията. Правилността на извода налице ли са предпоставките по т.7 от Споразумението, за да бъде освободен длъжника от отговорност за остатъка от задължението си и основателен ли е предявеният отрицателен установителен иск произтича изцяло от изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на доказателствата и обсъждане доводите на страните, като решаващата право – раздавателна дейност на съда не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК, което цели жалбоподателят с изложените оплаквания за неправилност на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 279 от 13.05.2014 г. по т.д.№320/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: