1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София, 19.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3644 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на бъдещия ответник [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Н., преупълномощен от Адвокатско дружество „К. и съдружници“ срещу определение № 2637 от 30.09.2015г. по ч. гр. дело № 3758/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което след отмяна на определение от 11.09.2015г. по ч. гр. дело № 11494/2015г. на Софийски градски съд, ГО, III-В въззивен състав е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 42 322,45 лв., съставляваща незаплатено договорено възнаграждение по договор за изработка на полиграфически изделия от 01.02.2015г., който ще бъде предявен от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] чрез налагане на запор върху движими вещи, а именно: наличните пари в касите на хипермаркет „П.“, находящ се в [населено място], [улица], Р. Мол С., до размера на сумата 42 322,45 лв., при условие, че бъдещият ищец представи доказателства за внесена по сметка на САС парична гаранция в размер на 4 240 лв., с определен на основание чл. 390, ал. 3 ГПК едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, който започва да тече от датата на връчване на определението.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещия иск при липса на предпоставките по чл. 391 ГПК – не са налице претендираното вземане, обезпечителна нужда и обезпечителната мярка е недопустима. В приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Допустима обезпечителна мярка по ГПК ли е „запор на движими вещи: наличните пари в каси на магазина“?
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Г. В. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради неподаването й в срок, евентуално липса на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, евентуално правилност на определението, тъй като са налице предпоставките за допускане на обезпечение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да допусне обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на запор върху наличните пари в касите на хипермаркет „П.“, находящ се в [населено място], [улица], Р. Мол С., до размера на сумата 42 322,45 лв., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 390, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение: 1/ допустимост и вероятна основателност на бъдещия иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предвид представените с исковата молба писмени доказателства /договор за изработка на полиграфически изделия от 01.02.2015г. и 17 броя двустранно подписани фактури с приемо – предавателни протоколи към всяка, издадени за периода 23.02.2015г. – 06.07.2015г./; 2/ обезпечителна нужда, която се предполага до доказване на противното; 3/ допустима от закона и подходяща за целите на конкретното обезпечително производство обезпечителна мярка – посочената от бъдещия ищец обезпечителна мярка е допустима от закона, изрично предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК; изложени са и евентуални съображения, че обезпечителната мярка е допустима и подходяща по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК като друга подходяща обезпечителна мярка, ако се приеме, че паричните средства не са същински движими вещи и запорът върху тях не е измежду изрично визираните от законодателя обезпечителни мерки по чл. 397, ал. 1 ГПК. Изводът, че запорът върху парите е допустимо от закона средство за обезпечаване на искове е аргументиран със смесената правна природа на парите като движими вещи, ценни книги, материализиращи вземания на издателя и законни платежни средства, както и с разпоредбата на чл. 204 ДОПК, изрично регламентираща налагането на запор върху парични средства на длъжника в публичното принудително изпълнение чрез описване, изземване и внасянето им по сметката на публичния изпълнител. Въззивната инстанция е изложила съображения за начина на извършване на индивидуализацията на паричните средства от съдебния изпълнител към момента на налагане на обезпечителния запор – чрез описване на наличните парични знаци в касата на конкретния търговски обект в съответния ден по номер на банкноти и материализирана стойност, след което по аналогия с нормата на чл. 515 ГПК съдебният изпълнител ще пристъпи към изземване и внасянето им по банкова сметка на съдебния изпълнител. Съдебният състав, позовавайки се на спецификата в правната природа на парите като законни платежни средства, е приел, че при евентуално осъдително решение обезпеченото вземане ще бъде непосредствено удовлетворено от събраната от съдебния изпълнител парична сума на банков влог, а не по пътя на публичната продан.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи.
Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен за делото, тъй като е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не е налицце, тъй като не е осъществена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Формирана е постоянна практика на ВКС, съгласно която смисълът на определяне на обезпечителната мярка е да се подпомогне изпълнението на решението по делото, а не чрез обезпечителната мярка да се замества решението по делото. Целта на обезпечаването на иска е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено или да попречи, докато спорът е висящ, да се осъществи неоснователно претендираното право чрез ограничаване на правната сфера на ответника. За да бъде ефикасна, обезпечителната мярка трябва да е адекватна и да съответства на обезпечителната нужда. Обезпечителната мярка е адекватна и подходяща, когато е насочена върху правната сфера на ответника и когато при постановеното осъдително решение изпълнението може да бъде извършено чрез допуснатото обезпечение. Под подходящи обезпечителни мерки по смисъла на чл. 397, ал. 1 ГПК законът има предвид подходяща по вид обезпечителна мярка с оглед вида на предявения иск и вида на търсената с него защита, т. е. обезпечителна мярка, която при реализиране на евентуално принудително изпълнение върху обекта, по отношение на който е наложена, би могла да удовлетвори притезанието на кредитора. В настоящия случай въззивният съд в съответствие с постоянната съдебна практика е съобразил дали сочената от бъдещия ищец обезпечителна мярка е допустима и подходяща с оглед вида на иска, като е отчел спецификата във вещно-правния режим на парите като родовоопределени заместими движими вещи, платежно средство и ценни книги на приносител. Запорът върху наличните парични средства в касите на определен хипермаркет на ответника по осъдителния иск е допустима и подходяща обезпечителна мярка, тъй като е насочена върху правната сфера на ответника, може да бъде наложена чрез посочения във въззивното определение начин и изпълнението на евентуалното осъдително решение може да бъде извършено чрез непосредствено удовлетворяване на ищеца /взискател в изпълнителното производство/ от събраната от съдебния изпълнител парична сума, предвид вида на бъдещия иск – осъдителен. С допускането и налагането на посочената обезпечителна мярка нито се засяга чужда правна сфера на трето неучастващо в спора лице, нито се постига реално изпълнение на твърдените непогасени задължения от ответника по бъдещия иск. Частният жалбоподател не е доказал и наличието на противоречива съдебна практика, която да се налага да бъде променяна поради неправилно тълкуване на закона.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2637 от 30.09.2015г. по ч. гр. дело № 3758/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.