4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
С., 16.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3561/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 23.09.2014 г. по гр.д. №10 157/2013 г. на СГС, с което е потвърдено Решение №І-42-175 от 23.04.2012 г. по гр.д.№11433/2011 г. на СРС,42 с., с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Ан Г. Катерине Ф. – от [населено място], Обединено кралство Великобритания и С. И., чрез „Адвокатско дружество Г., Д. и партньори” – [населено място] 10 602.93 евро – неустойка по чл. 14 ал. 2 от Договор от 27.06. 2007 г., със законната лихва от 21.03.2013 г., с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпрос 1.: Следва ли съдът да се произнесе с диспозитив по открито производство по оспорване на документ, когато не се е произнесъл с отделно определение, сочи ТР№5/2012 г. на ВКС, ОСГТК; т.9 от ТР№1/04.01.2001 г. по тълк.д. №1/2000г. на ВКС,ОСГК;Р.№ 66/25.04.2013 г. по гр.д.№ 807/2012 г. на ВКС,І г.о.;Р.№135/03.06.2010 г. по гр.д.№820/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По въпрос 2.: Може ли съдът да обоснове фактическите си констатации и правни изводи на документ, доказателствената сила на който е оборена по чл. 193 и 194 ГПК, въз основа на Р.№249/12.11.2012 г. по гр.д.№ 270/ 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По въпрос 3.: Приложима ли е презумпцията на чл. 301 ТЗ за дизпозитивни документи, които обективират правоотношения, за действителността на които е необходима писмена форма – предварителен договор за покупко-продажба и по отношение на които е проведено успешно оспорване по чл. 193 и 194 ГПК, сочи практика на ВКС:Р.№46/27.03.2009 г. по т.д.№454/2008 г. на ІІ т.о.; Р.№44/31.03.2009 г. по т.д.№447/2008 г. на ІІ т.о. и Р.№96/26.11.2009 г. по т.д.№380/2008 г. на І т.о. и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, както и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по съображения, че следва да се създаде задължителна съдебна практика.По въпрос 4.: За необходимостта съдът да извърши конкретна преценка на всяко действие на търговеца и правните последици от същото, както и доказването и установяването на момента и узнаването за сделката с оглед прилагане презумпцията по чл. 301 ТЗ, сочи практика на ВКС:Р.№18/04.04.2014 г. по т.д.№24/2013 г. на І т.о.;Р.№2902/06.02. 2012г.по т.д.№87/2011 г. на ІІ т.о.;Р.№103/25.07.2014 г. по т.д.№2994/ 2013 г. на І т.о.;Р.№30/08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010 г. на І т.о. и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По въпрос 5.:Следва ли при иск за неустойка съдът да изследва дали клаузата не противоречи с добрите нрави и повелителните норми на закона; и да изясни естеството на вредата като последица от неизпълнението, сочи Р.№137/20.04.2011 г. по гр.д.№1161/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Ан Г. Катерине Ф., чрез „Адвокатско дружество Г., Д. и партньори” – [населено място] по съображения, изложени в писмено Становище, възразява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като по първия въпрос сочи, че решението не съдържа произнасяне, че съдът се е произнесъл с диспозитива по откритото производство по чл. 193 ГПК, че са налице условията за прилагане на чл. 301 ТЗ, че ответникът е могъл да поиска допълване на решението, както и че е неприложима посочената съдебна практика. По втория въпрос възразява, че ответникът оспорва Договора, като сключен от лице без представителна власт, а не че не съществува договор с такова съдържание, като въззивният съд е решил въпроса в съответствие с посочената съдебна практика. По третия въпрос счита, че същият няма отношение към делото, тъй като страните не спорят относно съществуването на договора, като решението не противоречи на сочената съдебна практика, и че не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По четвъртия въпрос поддържа, че е решен в съответствие на закона и съдебната практика, по петия въпрос – че уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави и повелителните норми на закона, че правилно съдът е приел, че не са налице основания за приложение на чл. 92 ал. 2 ЗЗД и че цитираното решение е неотносимо. Оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна, по съображения, изложени в писмен Отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в.бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди решението, с което е уважен иск за неустойка, уговорена в чл.14 ал.2 от сключения Договор от 06.11.2007 г., е приел, че страните са обвързани от валидно правоотношение, като е неоснователно възражението на ответника за подписване на Договора от лице без представителна власт с оглед уговореното в чл. 26 ал. 3 от Дружествения договор, че [фирма] се управлява от тримата посочени управители и се представлява пред трети лица заедно от двама от тях, единият от които винаги ще бъде Б. И. Д., като е установено по делото, че договорът не е подписан от Б. Д.. Изложил е съображения, че следва да се приложи презумпцията на чл. 301 ТЗ – подписаният при липса на представителна власт договор, е потвърден от търговеца, тъй като последният не се е противопоставил на сделката веднага след узнаване – приел е цената по уговорените с договора вноски, сключил е допълнително споразумение (л.100) около 10 месеца след подписване на договора, признал е, че допусната забава на строителството не е пречка за сключване на окончателен договор във форма на нотариален акт – потвърдил е договора с посочените действия, с което е прекратена относителната висяща недействителност.
С оглед изложеното по въпроси първи и втори, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Не се касае за оспорване на документ с оглед автентичността му и установяване неистинност на документа и няма място за откриване на производство по оспорване на договора, като неавтентичен, както и за произнасяне с отделен диспозитив по такова оспорване, нито за основаване на решението на документ,чиято доказателствена сила е оборена. Възражението на ответника е за сключване на договора от лице без представителна власт, което възражение съдът е приел за неоснователно, като е изложил съображения, че ответникът не е оборил презумпцията на чл. 301 ТЗ – веднага след узнаване за договора не се е противопоставил за сключването му, с което действието на договора отпада с обратна сила, а е потвърдил сделката с извършените действия, поради което договорът поражда правен ефект за търговеца – въпросът е относим към представителството, а не към оспорването на договора, като неавтентичен. Неотносима към въпроса е посочената съдебна практика: по въпроса за установяване неистинност на документ относно авторството на подписалия го по чл. 193 ал. 1 ГПК; като в производството по оспорване изводът на съда ще се отнася до неговата доказателствена стойност, като се спестява отделен процес затова; с произнасяне в диспозитива по оспорването, се касае за определение, относимо за доказателствената стойност на документа.
По въпроси 3 и 4, по които неверно жалбоподателят сочи, че е налице успешно провеждане на оспорване на договора по чл. 193 и 194 ГПК, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№202/06.02.2012 г. по т.д.№ 87/2011 г. на ІІ т.о. по въпроса: приложимо ли е правилото на чл. 301 ТЗ по иск за прогласяване нищожност на сключени с посочените нотариални актове договори за замяна на недвижими имоти между търговски дружества, извършена извън обема на представителната власт на пълномощник на Е., очертана от решение на едноличния собственик на капитала, е прието, че е приложимо правилото на чл. 301 ТЗ. В постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК Р.№57/ 07.06.2011 г. по т.д.№ 463/2010 г. на ІІ т.о. по въпроса за условията за приложението на чл. 301 ТЗ, е прието, че извършените от страната действия, обективирани в цитирания нотариален акт, с който е изповядана продажбата на един от предложените от посредника имоти, следва да се квалифицират като действия на одобрение. Затова прилагането от въззивния съд на презумпцията по чл. 301 ТЗ към предварителен договор, за сключването на който законът изисква писмена форма – чл. 19 ал. 1 ЗЗД – не е в нарушение на посочената съдебна практика. Текстът на чл. 301 ТЗ не сочи действията, извършени от името на търговец без представителна власт и въведената презумпция поначало не се прилага само към валидирането на сделки, но и към действия, които по естеството си са свързани със сключването, изпълнението или прекратяването на търговска сделка. Когато търговската сделка е формална и е сключена в предвидената от закона форма, но без представителна власт, тя е нищожна, но ако страната не възрази срещу това волеизявление след узнаването на формалната сделка, това следва да се тълкува като приемане на чуждото волеизявление и правните последици от него, и след като е спазена предвидената от закона форма, няма пречка за действието на презумпцията на чл. 301 ТЗ – потвърждаването е осъществено чрез волеизявление. В този смисъл е и възприетото от въззивния съд поведение на търговеца, сключил с ищцата окончателния договор за продажба с нотариален акт.
С оглед обсъдените обстоятелства, въз основа на които въззивният съд е приел, че търговецът не се е противопоставил веднага след узнаване на сключения без представителна власт договор, поради което не е оборил презумпцията на чл. 301 ТЗ, решението не е постановено в нарушение на съдебната практика по приложението на чл. 301 ТЗ. Оборването на презумпцията по чл. 301 ТЗ е в тежест на търговеца, който се позовава на недействителност на договора. Законът не е предвидил преклузивен срок за противопоставяне, нито е определил някакъв срок, в който това трябва да бъде извършено. То може да бъде направено във всеки един момент до началото на изпълнението на договора или до друг момент, в зависимост от условията на договора, след който за другата страна биха произтекли неблагоприятни последици от неговото неизпълнение. Това определяне на крайния срок за противопоставяне следва от общото правило на чл. 289 ТЗ, според което е недопустимо упражняването на право въз основа на търговска сделка, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Съгласно Р.№57/07.06.2011 г. по т.д.№ 463/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о. преценката на всяко действие на търговеца е конкретна за всеки случай, съобразно конкретните договорености между страните и правните последици от тези действия, както и преценката дали търговецът е осъществил противопоставяне на сделката незабавно след узнаването, в съответствие с която практика въззивният съд е преценил действията на ответника.
Въпрос 5 не е разискван от страните, по него няма произнасяне от съда, затова по същия е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответницата по жалбата 1173.90 лв. – разноски за касационната инстанция, съгласно представените фактура № 338/03.11.2004 г. и банково извлечение от [фирма] – [населено място].
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 23.09.2014 г. по гр.д. №10 157/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да Плати на Ан Г. Катерине Ф. – от [населено място], Обединено кралство Великобритания и С. И., чрез „Адвокатско дружество Г., Д.” – [населено място] 1173.90 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: