1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 05.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3501 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца О. В. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Б. срещу определение № 316 от 17.07.2014г. по в. ч. т. дело № 345/2014г. на Шуменски окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение № 1287 от 09.04.2014г. по гр. дело № 1371/2013г. на Шуменски районен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявения от О. В. М. срещу Национална агенция по приходите, [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 44 ЗЗД за признаване нищожността на едностранна упълномощителна сделка, материализирана в Уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, подмяна на електронен адрес вх. № 0300И0100437/19.09.2011г., поради липса на съгласие за упълномощаване от страна на О. В. М. в качеството му на управител на [фирма].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Процесуалноправни въпроси:
1. „Допустимо ли е смесването на процесуалната с материалноправната легитимация при обосноваване правото на ищеца да предяви иск?” – противоречие с определение № 100/16.02.2011г. по в. ч. гр. д. № 60/2011г. на Апелативен съд В..
2. „Кой е активно легитимиран да предяви иск с правно основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 44 ЗЗД – юридическото лице, посочено в пълномощното /титуляр на електронното изявление съгласно чл. 4 от Закона за електронния документ и електронния подпис/, физическото лице – законен представител на О., от чието име е направено изявлението за упълномощаване /автор на електронното изявление съгласно чл. 4 от ЗЕДЕП/ или всяко едно от горепосочените лица при наличието на правен интерес?”
3. „Налице ли е пасивна легитимация при предявен иск по чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 44 ЗЗД за органа /ТД на НАП/, неосъществил задължението си да установи самоличността на лицето, явяващо се като упълномощено лице без надлежно пълномощно?”
Материалноправни въпроси:
„1. Има ли право упълномощено от единия законен представител на юридическо лице /О./ да прави изявления от името на другия законен представител, посочвайки го поименно в пълномощното и подписвайки с притежавания от него К.?
2. На кого принадлежи материалното право да ползва К. /електронния подпис/, издаден на дадено физическо лице, когато се подписват документи от негово име в качеството му на управител на юридическото лице? Допустимо ли е с К. на един от управителите на търговско дружество да се правят изявления от пълномощник на другия управител?
3. На кого принадлежи материалното право, засегнато от правния спор – на титуляра на електронното изявление съгласно чл. 4 ЗЕДЕП /юридическото лице, посочено в уведомлението/, или на автора на електронното изявление /физическото лице – управител, от чието име е направено изявлението за упълномощаване/?
4. Допустимо ли е изразяването на воля /подписването с К. на документ/ от името на единия законов представител на юридическото лице от „пълномощник“, неупълномощен от него и легитимиращ се като такъв с пълномощно от другия управител на дружеството, който не притежава универсален електронен подпис с издаден сертификат на негово име?”
Частният жалбоподател поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с определение от 11.03.2011г. по гр. д. № 10036/2011г. на Окръжен съд Габрово, присъда № 4/22.01.2013г. по н. д. № 1308/2012г. на Окръжен съд Бургас, 5 състав, определение № 3225/13.11.2013г. по гр. д. № 2748/2013г. на Окръжен съд Пловдив, 7 състав, присъда № 354/20.12.2012г. по н. д. № 409/2012г. на Окръжен съд Стара Загора, 1 състав, присъда № 19/09.02.2011г. по н. д. № 38/2011г. на Окръжен съд Пловдив.
Релевира доводи, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на ищеца и до постановяване на съдебен акт, явно противоречащ на практиката на ВКС: решение № 189/14.07.2005г. по гр. д. № 2219/2003г. на ВКС, ІV г. о., решение № 1985/17.10.2005г. по гр. д. № 1075/2003г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 434/13.05.2010г. по гр. д. № 700/2009г. на ВКС, І г. о.
Ответникът Национална агенция по приходите не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по предявения иск е прекратено, въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като липсва процесуална легитимация на страните по делото, искът е предявен от и срещу лице, чуждо на правния спор. При липса на процесуална легитимация на страните е направен извод за липса на право на иск в полза на страната по делото.
Съдебният състав е изложил съображения, че легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса, а при предявен отрицателен установителен иск ищецът твърди, че претендираното право не съществува. Поради това, че процесуалната легитимация на страните се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, и представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото, въззивната инстанция е обсъдила изложените от ищеца в исковата молба твърдения и е приела, че от тях не става ясно ответникът НАП какви права претендира с действията си или евентуално какви права са засегнати по отношение на физическото лице – ищец. Въззивният съд е констатирал, че упълномощаването – предмет на иска е извършено от името на юридическото лице [фирма], действащо чрез негов упълномощен представител, поради което е изложил аргументи, че юридическите лица изразяват волята си чрез техните законни представители, респективно пълномощници, но същите са самостоятелни правни субекти, носители на права и задължения. Поради липсата на процесуална легитимация на страните по делото, тъй като искът е предявен от и срещу лице, чуждо на правния спор, и липсата на право на иск, съдебният състав е направил извод за недопустимост на иска и прекратяване на исковото производство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на първия, посочен от частния жалбоподател, процесуалноправен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. От една страна, цитираното и приложено определение № 100/16.02.2011г. по в. ч. гр. д. № 60/2011г. на Апелативен съд В. е неотносимо към спора. Различният изход на двете дела се дължи на различни твърдени факти и обстоятелства, различни искове и различни уточнения по всеки от тях. От друга страна, относно определянето на процесуалноправната и материалноправната легитимация е формирана постоянна практика на ВКС, която не е нарушена от въззивната инстанция. Въззивният съд не е смесил процесуалната с материалноправната легитимация при обосноваване правото на ищеца да предяви иск. Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. В настоящия случай въззивният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС въз основа на изложените от ищеца твърдения в исковата молба и допълнителната уточняваща молба е направил извод за липса на процесуална легитимация на страните по делото и предявяване на иска от и срещу лице, чуждо на правния спор. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочения процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият процесуалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като е от значение за изхода на делото и е обусловил извода на въззивната инстанция за недопустимост на иска. По отношение на този въпрос не са налице твърдените от частния жалбоподател предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочените от частния жалбоподател определение от 11.03.2011г. по гр. д. № 10036/2011г. на Окръжен съд Габрово и определение № 3225/13.11.2013г. по гр. д. № 2748/2013г. на Окръжен съд Пловдив, 7 състав са неотносими към настоящия спор. Различният изход на делата е обусловен от различните искове, конкретните твърдения, факти и доказателства по всяко отделно дело. Присъда № 4/22.01.2013г. по н. д. № 1308/2012г. на Окръжен съд Бургас, 5 състав, присъда № 19/09.02.2011г. по н. д. № 38/2011г. на Окръжен съд Пловдив и присъда № 354/20.12.2012г. по н. д. № 409/2012г. на Окръжен съд Стара Загора, 1 състав нямат характеристиката на съдебни актове по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в които правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно определение да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В посочените присъди са разрешени конкретни деяния, осъществяващи съставите на определени престъпления, но не и релевантния за спора процесуалноправен въпрос.
По отношение на първите два процесуалноправни въпроса не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Доводът на частния жалбоподател, че правилното решение по делото е от значение за точното прилагане на закона, тъй като има директно отношение към документооборота и проблема за това как следва да бъде валидно направено волеизявление от името на юридическо лице, без да бъдат създавани предпоставки за увреждане на лице, от което привидно изхожда упълномощаването, не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Точното прилагане на закона не представлява отделно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а заедно с развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай частният жалбоподател не е обосновал защо счита, че релевантните правни въпроси са от значение за развитието на правото като част от общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От друга страна, разпоредбата на чл. 4 от Закона за електронния документ и електронния подпис е достатъчно ясна. Съгласно посочената правна норма автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Когато авторът оспорва изходящото от него електронно изявление и има правен интерес от това, може да предяви иск за установяване, че документът е неистински с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК. Когато се предявява иск за установяване нищожност на упълномощителна сделка поради липса на съгласие с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 44 ЗЗД процесуалнолегитимирани страни са страните по сделката, а при наличие на правен интерес и лицето, пред което упълномощителят е представляван. Като е приел, че ищецът – физическо лице не е страна по упълномощителната сделка и е направил извод, че не е активно ппроцесуалноправно легитимиран да предяви иска, въззивният съд се е съобразил с трайноустановената съдебна практика.
Третият процесуалноправен въпрос е ирелевантен поради това, че не е обусловил правните доводи и изводи на въззивната инстанция. Въпросът дали ТД на НАП е осъществил или не е осъществил задължението си да установи самоличността на лицето, явяващо се като упълномощено лице без надлежно пълномощно, и обуславящ поради това пасивната му легитимация по иска, не е поставен и не е разгледан в обжалвания съдебен акт.
Формулираните от частния жалбоподател материалноправни въпроси са ирелевантни за спора, тъй като не са обусловили доводите и правните изводи на въззивния съд. Тези въпроси са относими към действителността на упълномощителната сделка, т. е. към основателността на иска за установяване на нищожността на упълномощителната сделка, материализирана в уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване и промяна на електронния адрес вх. № 0300И0100437 от 19.09.2011г. поради липса на съгласие за упълномощаване на [фирма] от страна на О. В. М. в качеството му на управител на [фирма], но не и към допустимостта на иска. Поради изложените съображения доводите за противоречие на четирите материалноправни въпроса с определение от 11.03.2011г. по гр. д. № 10036/2011г. на Окръжен съд Габрово, присъда № 4/22.01.2013г. по н. д. № 1308/2012г. на Окръжен съд Бургас, 5 състав, определение № 3225/13.11.2013г. по гр. д. № 2748/2013г. на Окръжен съд Пловдив, 7 състав, присъда № 354/20.12.2012г. по н. д. № 409/2012г. на Окръжен съд Стара Загора, 1 състав и присъда № 19/09.02.2011г. по н. д. № 38/2011г. на Окръжен съд Пловдив не следва да бъдат обсъждани.
Направените от частния жалбоподател оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на ищеца и до постановяване на съдебен акт, явно противоречащ на практиката на ВКС, обективирана в решение № 189/14.07.2005г. по гр. д. № 2219/2003г. на ВКС, ІV г. о., решение № 1985/17.10.2005г. по гр. д. № 1075/2003г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 434/13.05.2010г. по гр. д. № 700/2009г. на ВКС, І г. о., представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение и са относими към правилността на постановения съдебен акт, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 316 от 17.07.2014г. по в. ч. т. дело № 345/2014г. на Шуменски окръжен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.