3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр. София, 05.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2008 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче” срещу разпореждане от 07.05.2015г. по гр.д. № 16075/2011г. по описа на Пловдивски районен съд, VІІ състав, с което е върната молбата на жалбоподателя за отмяна на влязло в сила решение № 3527/27.09.2013г. по същото дело, както и на въззивно решение № 424 по гр.д. № 3798/2013г. на Пловдивски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че за да постанови обжалваното разпореждане, съдът е определил държавната такса по подадената молба за отмяна в размер на 155,41 лева. Твърди, че е внесъл в срок държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лева и поддържа, че това е дължимата сума за разглеждане и произнасяне по допустимостта на молбата му съгласно чл.307, ал.1 ГПК вр. чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата. Счита, че едва след като бъде допусната за разглеждане молбата, съставът на ВКС, допуснал разглеждането, ще даде указания за внасяне на дължимата държавна такса, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата. Поддържа, че въпреки тези съображения, изложени от жалбоподателя в три изрични молби до Пловдивски районен съд, съдът неправилно е върнал подадената молба за отмяна. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде оставено във ВКС за разглеждане на молбата за отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател молба за отмяна на влязлото в сила решение по делото, съдът е взел предвид, че молбата по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е оставяна няколко пъти без движение с указания за отстраняване на нередовностите й, а именно – внасяне на остатъка от дължимата държавна такса в размер на 130,41 лева, но до момента тази нередовност не е отстранена.
Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл.306, ал.1 вр. чл.261, т.4 ГПК към молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да бъдат представени доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса и, ако молбата не отговаря на това изискване, на страната се изпращат указания за отстраняване на нередовността в едноседмичен срок. Размерът на дължимата държавна такса съгласно чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата, е 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че дължимата при подаване на молба за отмяна по чл.303 ГПК държавна такса следва да бъде определена съобразно чл.16 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата, и е в размер на 25 лева, като едва при допускане за разглеждане на молбата, следва да бъде внесена на основание чл.18, ал.2, т.2 от същата тарифа държавна такса съобразно обжалваемия интерес. При наличие на изричната разпоредба на чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата, относно дължимата по молба за отмяна държавна такса, не намират приложение чл.16 от Тарифата, приложим в неуредените случаи, и чл.18, ал.2, т.2 от същата, приложим в производството по касационно обжалване.
Поради това следва да се приеме, че дължимата по молбата за отмяна по чл.303 ГПК държавна такса е правилно определена, дадените от съда указания са в съответствие с чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата и предвид неизпълнението им в определения срок, е било налице основанието на чл.306, ал.2 вр. чл.286, ал.1 ГПК за връщане на молбата.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.05.2015г. по гр.д. № 16075/2011г. по описа на Пловдивски районен съд, VІІ състав. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: