О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
гр. София, 15.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3287 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /н/, [населено място], представлявано от адв. Д. и адв. Г., срещу разпореждане от 07.09.2015г., постановено по ч.гр.д. № 2815/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е върната частната касационна жалба на дружеството срещу постановеното по същото дело определение № 1978 от 20.07.2015г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, а при условията на евентуалност – че е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че САС не е съобразил, че определение от 27.05.2015г. по т.д. № 1945/2014г. на Варненски ОС не е връчвано на съдебния адрес на дружеството чрез редовно упълномощените му адвокати и следователно не е влязло в сила, поради което изпращането на делото на Софийски окръжен съд е незаконосъобразно и неправилно процесуално действие. Поддържа, че СОС е бил ненадлежно сезиран и вместо да върне делото на Варненски ОС за съобщаване на определението и влизането му в сила, е повдигнал спор за подсъдност пред САС. Счита, че в резултат на тези порочни процесуални действия на три съдилища незаконосъобразно се е стабилизирала местната подсъдност, въпреки навременно и надлежно възражение по чл.119, ал.3 ГПК. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде обезсилено, като постановено при ненадлежно сезиране на решаващия състав, а ако бъде счетено, че е допустимо, да бъде отменено като неправилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне подадената от [фирма] /н/, [населено място] частна касационна жалба съдът е приел, че е подадена срещу окончателен съдебен акт, неподлежащ на последващ инстанционен контрол. За да достигне до този извод, се е позовал на т.9 от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че определението по чл.122 ГПК, постановено по спор за подсъдност, не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 и чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК.
Неоснователен е изложеният в частната жалба довод за недопустимост на разпореждането. Недопустим е съдебен акт, който е постановен при ненадлежно сезиране /такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск, респ. на жалба, или ненадлежното му упражняване/, при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, както и ако съдът е бил десезиран. Обжалваното разпореждане не страда от такъв порок, тъй като то е постановено по подадена частна касационна жалба от легитимирана страна в процеса. Дори и да се приеме, че апелативният съд е бил ненадлежно сезиран със спор за подсъдност, това не се отразява на допустимостта на обжалваното в настоящото производство разпореждане.
Обжалваното разпореждане е правилно.
С подадената частна касационна жалба, която е върната с обжалваното разпореждане, се обжалва определение на Софийски апелативен съд, постановено по спор за подсъдност. Съгласно т.9, б. „в“ от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определението по чл. 122 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК – не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентният съд да разгледа предявения иск, и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението по спор за подсъдност не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е постановено по частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие /т. 2/. Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с дадените задължителни разяснения, поради което следва да бъде потвърдено.
Доводите за допуснати от съдилищата процесуални нарушения, опорочили постановеното от апелативния съд определение по повдигнатия спор за подсъдност, не могат да бъдат обсъждани, тъй като не са предмет на настоящото производство – предмет на производството е въпросът за допустимостта на касационния контрол на това определение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.09.2015г., постановено по ч.гр.д. № 2815/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: