5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София,08.01.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 4704 по описа за 2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Г. срещу решение № 1202 от 12.06.2013г., постановено по в.гр.д. № 379/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта му, в която е отменено осъдителното решение № 6760 от 20.10.2012г., постановено по гр.д. № 9978/2011г. на Софийски градски съд, ГО, І-9 състав по предявения от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 7 409,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.08.2009г., ведно със законната лихва от 03.08.2010г. до окончателното й изплащане, и този иск е отхвърлен.
Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано, като съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства. Поддържа, че ответното дружество не е оспорило представените от нея оригинали на фактури и платежни нареждания за извършени разходи за лечението и възстановяването й, като едва във въззивната жалба процесуалният представител на ответното дружество е оспорил претенцията за извършени разходи за лечението по размер. Поддържа, че извършването на разходите е доказано със събраните гласни и писмени доказателства. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, с който не е сезиран – оспорване на платежно нареждане от 13.08.2009г. и обсъждане на въпроса относно начина на доказване на претърпени имуществени вреди, касаещи разходването на паричните средства, пряко свързани с лечението на уврежданията, получени от ПТП, и начина за доказване на размера им. Поддържа, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК по съществен за делото правен въпрос относно правото на пострадалия да предяви претенция срещу застрахователното дружество за претърпени имуществени вреди, касаещи разходването на паричните средства, пряко свързани с лечението на уврежданията, получени от ПТП, и доказване на тези имуществени вреди. Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/, тъй като възивният съд е приел, че в конкретния случай начините за доказване на извършен разход на парични средства за лечение на болен са три: при превеждане на паричната сума по банковата сметка на получателя пострадалият лично да подпише платежното нареждане за превеждане на процесната сума; платежното нареждане да бъде подписано от пълномощник на пострадалото лице; специална медицинска експертиза, която да потвърди, че разходваните парични средства са пряко свързани с лечението на уврежданията на пострадалото лице, като по този начин се изключват другите предвидени в ГПК способи на събиране на различни по вид доказателства по делото. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед изясняване на въпроси от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като касаторът бланкетно се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и не прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Поддържа, че по същество касационнната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Т. Г. Г. иск с правно основание чл.226, ал.1 ГПК за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, е приел, че приложените по делото писмени доказателства не обосновават извод за претърпени от ищеца имуществени вреди, а и последният не е поискал допускането на медицинска експертиза, която да потвърди, че разходваните парични средства са пряко свързани с лечението на уврежданията, получени от ПТП. Приел е, че с платежното нареждане от 13.08.2009г. е преведена сумата 7 000 лева, но по делото няма данни наредителят да е действал по пълномощие на ищеца, а получателят на сумата /физическо лице/ да има отношение към провежданото лечение. Посочил е, че останалите писмени доказателства – фискални бонове, някои от които са за гориво, и няколко фактури също не обосновават извод да са разходвани парични средства за лечението. В заключение въззивният съд е приел, че прекият иск за присъждане на обезщетение за претърпените от ПТП имуществени вреди е неоснователен, тъй като приложените по делото доказателства не обосновават извод, че разходваните парични средства са били за лечение на уврежданията, получени от ПТП.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3 ГПК правен въпрос, свързан с правото на пострадалия да предяви претенция срещу застрахователното дружество за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение на уврежданията, получени от ПТП, и доказването на тези имуществени вреди, е релевантен, но по отношение на него не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Касаторката не е представила доказателства за наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като не е представила влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по формулирания въпрос, имащ значение за крайния извод на въззивния съд. По този правен въпрос е налице трайно установена практика, съгласно която претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени от пострадалия при ПТП разходи за лечение на уврежданията, предмет на предявен иск за обезщетяването им, подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства – писмени и гласни доказателства, експертни заключения. Преценката на съда във връзка с формулирания въпрос винаги е обусловена от фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Правилността на възприетата от съда фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи в рамките на решаващата правораздавателна дейност на съда е предмет на касационния контрол, но не и на производството по неговото допускане. В настоящия случай изводът на въззивния съд за недоказаност на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основан на преценката на събраните по делото доказателства, след анализ на които съдът е приел за недоказано, че документираните в представените писмени доказателства разходи са извършени за лечение на настъпилото при ПТП увреждане, без да е изключил възможността претърпените имуществени вреди да се доказват с другите предвидени в ГПК доказателства и доказателствени средства – свидетелски показания, експертизи и др. Изложеното обосновава извода, че въззивният съд не се е отклонил от трайно установената съдебна практика.
Не е налице и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на формулирания от касаторката правен въпрос. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай жалбоподателят е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно, че отговорът на формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си, като обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, в случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1202 от 12.06.2013г., постановено по в.гр.д. № 379/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: