О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София, 01.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 754 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. „Сдружение за правна помощ на потребителите”, [населено място] чрез процесуални представители адв. Г. Ч., адв. А. С. и адв. С. Л. срещу определение № 63 от 04.02.2016г. по ч. гр. дело № 3/2016г. на Пловдивски апелативен съд, Втори граждански състав, с което е потвърдено определение № 4284 от 03.11.2015г. по гр. дело № 2295/2015г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, І гр. състав. С потвърдения първоинстанционен акт е върната исковата молба на С. „Сдружение за правна помощ на потребителите”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] и „Е. България Е.”, [населено място] поради неотстраняване на констатираните нередовности и производството е прекратено.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че искът по чл. 188 З. следва да се разгледа по реда на глава 33 от ГПК и че не са отстранени нередовностите на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – не е посочен кой е увреденият колективен интерес и липсва конкретизация на вредите, чието обезщетяване се претендира.
Частният жалбоподател излага съображения, че следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, § 13а, т. 11 ПЗР на З., да се прецени дали уреденото производство за разглеждане на иска по чл. 188 З. отговаря на принципа на институционална и процедурна автономия на правото на ЕС с оглед задължението на държавата по чл. 288, § 3 ДФЕС, на принципа на ефективност и на принципа на равностойност, както и да се съобрази разпоредбата на чл. 11, § 1 от Директива 2005/29/ЕО.
По отношение на отстраняване на нередовностите на исковата молба сочи, че ясно е дефинирал увредения колективен интерес и вредите, чиято репарация се претендира. Поддържа, че дефинирането на увредения колективен интерес е извършено с посочването в исковата молба и прилагането на влезлите в сила решения по иска по чл. 186 З., а с оглед спецификите на делото дефинирането на вредите е посредством описание на аспектите на засягане, а именно реализираните ползи от дружествата – ответници за сметка на потребителите /под формата на приходи и печалба/, масовият характер на практиката, засегнала множество лица и продължителността на прилагането й. Частният жалбоподател излага съображения, че не би могло да се изисква подобно допълнително конкретизиране, тъй като в съдебната практика не е установено ясно тълкуване относно критериите за определяне на вида на вредите и на размера на обезщетението при засягане на колективен интерес по смисъла на чл. 188 З.. Сочи, че установяването на подобно изискване е в състояние да създаде непреодолими бариери за реализиране на правото на достъп до съд на ищеца и ефективна съдебна защита, установено в чл. 47 от Х. на основните права на ЕС и чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по три процесуалноправни въпроса, един от които е в противоречие с постоянната практика на ВКС, а другите два са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Представлява ли искът по чл. 188 ЗПП колективен иск по смисъла на глава тридесет и трета от ГПК? – по отношение на този въпрос частният жалбоподател сочи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва постоянна практика /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
2. Кои факти следва да са посочени от ищеца, за да се приеме, че е изпълнено изискването за уточняване на увредения колективен интерес? – противоречие с решение № 198/02.10.2013г. по гр. д. № 1420/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
3. По какъв начин следва да се конкретизират вредите, причинени на колективните интереси на потребителите, които се претендират с иска по чл. 188 З.? – според частния жалбоподател по този въпрос липсва обвързваща съда съдебна практика, поради което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
В частната касационна жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по тълкуване на определени разпоредби от Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите и цитираните актове на ЕС, предвид разпоредбите на чл. 267, § 3 ДФЕС и чл. 629, ал. 3 ГПК:
1. Изисква ли Директива 2009/22/ЕО с оглед принципите на равностойност и ефективност на правото на ЕС, в производствата по защита на колективния интерес на потребителите пред националните власти участието на множество лица, така както допуска чл. 186 З. във връзка с чл. 379 и сл. ГПК?
2. Допускат ли Директива 2009/22/ЕО, принципът за ефективност и общата цел за постигане на високо равнище на защита на потребителите, прогласена в чл. 169 ДФЕС и чл. 38 от Х. на основните права на Европейския съюз, иск за присъждане на обезщетение на нанесените вреди на колективния интерес на потребителите да бъде разглеждан като колективен иск по смисъла на чл. 379 и сл. ГПК?
3. Какво включва понятието причинени вреди на колективните интереси на потребителите по смисъла на Директива 2009/22/ЕО? Включва ли то индивидуално претърпените вреди от потребителите? Какъв е характерът на претърпените вреди, включени в това понятие – имуществен или неимуществен?
Ответниците [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. П. П. и „Е. България Е.”, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. Р. оспорват частната касационна жалба. Правят възражение за липса на твърдените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като липсва противоречие с цитираното и приложено решение на ВКС, не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с представеното решение, и не са налице данни, че произнасянето по посочените въпроси се налага поради непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. Поддържат становище за правилност на обжалвания съдебен акт поради това, че в исковата молба не е ясно за какво точно нарушение се претендира обезщетение, както и че в исковата молба и допълненията към нея липсва конкретизация на вредите, чието обезщетяване се претендира.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ищецът С. „Сдружение за правна помощ на потребителите”, [населено място] е предявил против [фирма], [населено място] и „Е. България Е.”, [населено място] искове за солидарното им осъждане да заплатят на сдружението сумата от 100 000 лв., предявени частично от пълен размер 300 000 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на колективните интереси на потребителите от прилагането от двете дружества на съгласувана между тях незаконна практика, при която за възстановяване на прекъснато електрозахранване ответните дружества изискват от потребителите предварително заплащане на суми, като едностранно определят техния размер и по този начин използват господстващото си положение на пазара за осъществяване на извънсъдебна принуда. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени съображения, че ответните дружества са свързани лица на основание § 1, т. 6 ТЗ като такива, чиято дейност се контролира косвено чрез специално създадени за целта две холдингови дружества, регистрирани в А., които имат общ собственик на капитала. Поддържа се, че двете дружества заедно прилагат съгласувана между тях търговска практика, при която за прекъснато електрозахранване изискват от потребителите предварително заплащане на суми, като едностранно определят техния размер и по този начин използват господстващото си положение на пазара за осъществяване на извънсъдебна принуда, за която цел са поместили в своите общи условия идентични правила, задължаващи потребителите да внесат по сметка на едното от тях предварително определена такса, без внасянето на която електроподаването на потребителите не се възстановява, залегнали съответно в чл. 34, ал. 1 от ОУ на [фирма] и в чл. 62, ал. 1 от ОУ на [фирма]. С влязло в сила съдебно решение по предявен от сдружението против [фирма] колективен иск по реда на чл. 186 от Закона за защита на потребителите е постановено да се преустанови прилагането на 11 клаузи, включително и на чл. 34, ал. 1 от ОУ на [фирма]. Ищецът поддържа, че предявява иска на основание чл. 188, ал. 1 З. за защита на колективните интереси на потребителите, като извежда понятието „колективен интерес“ въз основа на Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998г. Излага твърдения, че в резултат на упражняваната от ответниците незаконна практика на цялата лицензионна територия за периода от влизане в сила на Общите условия на дружествата, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008г., до сега, тъй като незаконната съгласувана практика не е преустановена, ответниците са придобили незаконен доход, представляващ нетна печалба от реализираната незаконна дейност. Ищецът обосновава процесуалната си легитимация за водене на иска с качеството си на сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, насочена изключително в полза на потребителите – съблюдаване и защита на колективните права и законни интереси на потребителите, обявено за национално представително сдружение със заповед на министъра на икономиката.
С разпореждане № 7421 от 27.08.2015г. Пловдивски окръжен съд е оставил без движение исковата молба и е предоставил на ищеца едноседмичен срок от съобщението за посочване на основанието за солидарна отговорност на ответниците и внасяне на определена държавна такса по сметка на Пловдивски окръжен съд. С уточняваща молба вх. № 26049/11.09.2015г. ищецът е представил документ за внесена държавна такса и е уточнил основанието за солидарната отговорност на ответниците по чл. 53 ЗЗД, доколкото увреждането на колективния интерес е причинено чрез ползването от двете дружества на съгласувана практика, изразяваща се във включването в общите им условия на идентични договорни клаузи, обявени впоследствие за неравноправни.
С Разпореждане № 8493 от 09.10.2015г. Пловдивски окръжен съд отново е оставил без движение исковата молба и е предоставил на ищеца едноседмичен срок, в който да посочи ясни критерии съгласно чл. 380, ал. 2 ГПК за определяне кръга на лицата, чиито права и интереси са увредени и в полза на които се иска присъждане на обезщетение /и които следва да бъдат уведомени за делото/; да конкретизира нарушенията на колективните интереси на потребителите по смисъла на чл. 186 З., извършени от всеки от ответниците; да посочи засегнатия колективен интерес от нарушенията – кои са причинените вреди, подлежащи на обезщетяване; да изложи факти и обстоятелства, на които почива искането за осъждане на ответниците в режим на солидарна отговорност и в случай, че ищецът не намери основание за обща или солидарна отговорност – да определи какво обезщетение претендира от всеки от ответниците в рамките на заявената сума; да прецизира петитума на исковата молба; да представи доказателства по смисъла на чл. 380, ал. 3 ГПК за възможността ищецът сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските; да посочи начина, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска /чл. 380, ал. 2 ГПК/ в едноседмичен срок от връчване на разпореждането. В представена в срок уточняваща молба вх. № 30910/29.10.2015г. ищецът е посочил, че предявява иска на основание чл. 188 от З., поради което не се разглежда по реда на глава 33 „Производство по колективни искове” от ГПК, а подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Уточнил е, че нарушенията на колективните интереси на потребителите се изразяват в следното: наличие на идентични неравноправни клаузи в ОУ на двете дружества и тяхното прилагане чрез задължаване на потребителите да внесат по сметка на едното от тях предварително определена такса, без внасянето на която електроподаването на потребителите не се възстановява, въпреки, че са отпаднали основанията за прекъсването му, които действия на двете дружества съставляват съгласувана търговска практика, противоречат на разпоредбите на глава шеста „Неравноправни клаузи в потребителски договори” и представляват нарушение на колективните интереси на потребителите на основание чл. 186, ал. 2, т. 1, пр. 5 З., като самото нарушение във всеки конкретен случай се извършва от двете дружества, тъй като потребителят е в договорни правоотношения за заплащане на доставената ел. енергия с [фирма], но прекъсването и възстановяването на ел.енергията се извършва от [фирма], от което дружество се получава и предварително определената такса, по който начин се извежда и извода за солидарна отговорност на двете дружества; причинените от описаните действия вреди не са вреди, причинени на индивидуалния или колективния потребителски интерес, а са вреди, произтичащи от неизпълнение на посочените в чл. 186, ал. 2 З. разпоредби. С потвърденото от въззивната инстанция определение № 4284/03.11.2015г. Пловдивски окръжен съд е върнал исковата молба поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и трета „Производство по колективни искове” от ГПК, предвид предмета на спора, свързан със защита на колективните интереси на потребителите, и липсата на специални процесуални правила или препратки за реда за разглеждане на иска по чл. 188, ал. 1 З., доколкото визираните от ищеца норми на чл. 188, ал. 4 и ал. 5 З. касаят единствено въпроса за разпореждането с присъденото обезщетение. За да стигне до този извод съдебният състав е взел предвид, че Директива 98/27/ЕО е транспонирана в националното ни законодателство, съдържащо норми за условията и реда за защита на „колективния интерес” на потребителите като интерес, който не включва натрупването на интереси на отделни лица, които са засегнати от нарушение, съобразил е, че в в раздел IV от Закона за защита на потребителите са предвидени средства за колективна защита чрез искове за преустановяване на нарушения по чл. 186 и за обезщетение на потребителите по чл. 188 и чл. 189 З., както и че разпоредбите на чл. 379, ал. 2 и ал. 3 ГПК регламентират искова защита на увреден колективен интерес от особен вид представители на колектива, кръгът на лицата в който не може да бъде определен точно, но е определяем, действащи от негово име и за негова сметка, срещу нарушителя. Въззивната инстанция е анализирала видовете искове, посочени в чл. 379 ГПК, преценила е съотношението между посочените разпоредби на З. и на ГПК досежно предвидената с тях искова защита на специални към общи, и е изложила съображения относно реда на разглеждане на съдебно предявени гражданско правни претенции – в рамките на изрично предвидените от ГПК производства, като при наличие на специални процесуални правила в други закони ГПК намира съответно субсидиарно приложение; редът на общия исков процес по Част втора от ГПК е приложим, когато предметът на претенцията не попада в обхвата на специалните процесуални норми на някое от особените искови производства по Част трета от ГПК.
Съдебният състав е приел, че осъдителният иск е предявен в защита на колективен интерес, с оглед специалната процесуална легитимация на ищеца като сдружение за защита на потребителите и изложените обстоятелства за наличие на увреден колективен интерес на основание чл. 188, ал. 1 З. във връзка с чл. 379, ал. 3, предл. последно ГПК, подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и трета „Производство по колективни искове” от ГПК и исковата молба следва да отговаря на специфичните изисквания на чл. 380, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Нередовността по чл. 380, ал. 2 ГПК относно излагането на обстоятелства, определящи кръга на увредените лица, е приета за отстранена, но останалите нередовности по чл. 380, ал. 2 и ал. 3 и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не са отстранени – не са конкретизирани вредите именно на колективния интерес, за които се претендира присъждане на обезщетение. Въззивният състав е изложил съображения, че искът за обезщетение на вредите, причинени на колективния интерес, не е иск за вредите, причинени на всяко от лицата в определяемия кръг на увредените лица, и сборът от индивидуалните им интереси не обосновава колективен интерес, който да е насочен към постигането на общностна цел. Описаното от ищеца увреждащо действие на колективния интерес само по себе си не обосновава вреда на колективния интерес, а на личния интерес и индивидуална вреда за платилите въпросната такса лица. Поради това и с оглед факта, че други обстоятелства, от които да бъде изведена вреда на колективния интерес не са изложени, е направен извод за неотстраняване на нередовността на исковата молба и правилност на първоинстанционния съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият посочен от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос „представлява ли искът по чл. 188 З. колективен иск по смисъла на глава тридесет и трета от ГПК” /т. 12 от изложението/ не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай разпоредбите на чл. 188 З. и чл. 379 ГПК относно съдопроизводствения ред за разглеждане на колективните искове са ясни и не създават съмнение, че производството следва да се проведе по реда на разпоредбите на чл. 379 и следващите от ГПК като приложение намира и разпоредбата на чл. 190 З.. Правната норма на чл. 188 З. предоставя право на сдруженията на потребителите да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите, но не съдържа процесуални норми, уреждащи производството по иска, поради което приложение намират разпоредбите на особеното исково производство на чл. 379 и сл. ГПК. Искът за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите, предвиден в чл. 188 ЗЗД, има характер на колективен иск, тъй като има за цел защита на колективни интереси. Поради това, независимо, че в разпоредбата на чл. 188 З. не е посочено второто изречение на чл. 186, ал. 1 З., предвид предмета на спора и с оглед последиците на съдебното решение при уважаване на иска /чл. 386 ГПК/ същият подлежи на разглеждане по реда на глава тридесет и трета „Производство по колективни искове” от ГПК.
Формулираният от частния жалбоподател втори процесуалноправен въпрос „кои факти следва да са посочени от ищеца, за да се приеме, че е изпълнено изискването за уточняване на увредения колективен интерес” /т. 60 от изложението/ не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не е решен в противоречие с цитираното и приложено към изложението решение № 198/02.10.2013г. по гр. д. № 1420/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В посоченото решение е прието следното: при предявяване на колективен иск за защита на увреден колективен интерес е необходимо засегнатият колективен интерес да бъде конкретизиран от ищеца в исковата молба въз основа на посочени от него факти, обективиращи кръга на увредените лица и увреждането; наличието на няколко индивидуални притезания, които са заявени заедно само поради идентичност на претърпените от отделните лица вреди, не обосновават колективен интерес по смисъла на чл. 379 ГПК; искът за обезщетение на вредите, причинени на колективния интерес, не е иск за вредите, причинени на всяко от отделните лица. В настоящия случай въззивният съд като е приел, че описаното от ищеца увреждащо действие на колективния интерес само по себе си не обосновава вреда на колективния интерес, а на личния интерес и индивидуална вреда за платилите въпросната такса лица, не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Придобиването на незаконен доход, представляващ нетна печалба от реализираната незаконна дейност и изразяващ се в получаването на предварително определена такса от потребителите, без внасянето на която електроподаването не може да бъде възстановено въпреки отпадане на основанията за прекъсването му, няма характер на увреждане на колективен интерес, независимо, че произтича от еднакви и общи за групата факти в резултат на обявяване на клаузата на чл. 34, ал. 1 от ОУ на [фирма] и неправомерна дейност по събирането на тези такси. Касае се до индивидуални интереси на отделни потребители, които са засегнати от нарушението на посочената неравноправна клауза. Общата сума от неправомерно събрани от отделни потребители такси за възстановяване на електроподаването им представлява натрупване на интереси на отделни лица по смисъла на преамбюл 3, изр. 2 от Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите /кодифицирана версия/, респективно преамбюл 2 от Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите.
Посоченият от частния жалбоподател трети процесуалноправен въпрос „по какъв начин следва да се конкретизират вредите, причинени на колективните интереси на потребителите, които се претендират с иска по чл. 188 З.” /т. 69 от изложението/ също не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросът е свързан с приложението на чл. 380, ал. 2 и чл. 127, ал. 1 ГПК във връзка с редовността на исковата молба. Конкретизирането на вредите, причинени на колективни интереси, зависи от всеки случай и се извършва чрез посочване на конкретните факти и обстоятелства относими към колективния интерес, който се твърди, че е нарушен и който не може да представлява сбор от инвидивидуални интереси /сбор от претърпените от конкретните потребители вреди/. Причинените вреди на определяемия кръг потребители трябва да бъдат уточнени чрез посочване на факти, които биха дали възможност за преценка дали се касае до колективен или личен интерес. Причинените вреди на отделен потребител, произтичащи от неправомерно събрана такса за възстановяване на електроподаването на конкретния недвижим имот не представляват вреда на колективен интерес. Конкретизацията на вредите, за които се претендира обезщетение, следва да бъде направена по начин, позволяващ на ответника да организира защитата си, предвид принципа на равнопоставеност между страните в гражданския процес. Преценката дали с твърдените факти и обстоятелства са конкретизирани претендираните вреди, причинени на колективните интереси, или фактите и обстоятелствата се отнасят до индивидуални интереси, респективно сбор от индивидуални интереси, се извършва от съда, а доколко същата е правилна, е въпрос на законосъобразност и обоснованост на въззивния съдебен акт.
По отношение на искането на ищеца за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по посочени в раздел ІV от изложението към касационната жалба въпроси настоящият съдебен състав приема следното:
Разпоредбите на чл. 629, ал. 3 ГПК и чл. 267, § 3 ДФЕС задължават съда, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или за валидност на акт на органите на Европейския съюз, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно от съда или по искане на страната, като в последния случай преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда. Целта на производството за преюдициални заключения е да се осигури точно и еднообразно тълкуване на правото на ЕС във всички държави – членки на ЕС и да гарантира, че разпоредбите на законодателството на ЕС не се тълкуват само в светлината на националните правни системи и националните методи на тълкуване.
Изключенията от задължителния характер на преюдициалното запитване са формулирани от Съда на ЕС в неговата съдебна практика и в разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК. Н. съд, чието решение не подлежи на обжалване, не е длъжен да отправя преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС в следните случаи: когато по друго дело вече е разглеждан идентичен въпрос /решение от 27.03.1963г. по съединени дела 28/62, 29/62 и 30/62, Da Costa v Nederlandse B., решение от 05.02.1963г. по дело 26/62, Van G. en L. v. Nederlandse A. der B. и други/; когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд /решение от 16.09.1982г. по дело 132/81, V., решение от 16.07.1992г. по дело С-343/90, L. Dias и други/; когато правилното прилагане на правото на ЕС е очевидно и не оставя съмнение относно начина, по който трябва да бъде решен въпросът /решение от 06.10.1982г. по дело 283/81, C. v. I. M. of H. и други/; когато спорът пред националния съд не е свързан с приложение на правото на ЕС, когато се касае до вътрешнонационален казус /определение от 06.10.2005г. по дело С-328/04, решение от 07.05.1997г. по съединени дела С-321-324/94, P., решение от 18.10.1990г. по съединени дела С-297/88 и С-197/89, D. и други/.
По отношение на конкретните въпроси, които ищецът моли да бъдат отправени от ВКС като преюдициално запитване до Съда на ЕС, следва да се отбележи, че според постоянната практика на Съда на ЕС националният съд не е обвързан от исканията на страните по делото за отправяне на преюдициално запитване. В тази връзка съдът може да откаже да отправи такова запитване, дори и страната по делото изрично да е поискала това, или да замени или измени формулираните от страните въпроси. В този смисъл са решение от 07.05.1997г. по дело С-253/1995г., M., решение от 16.11.1995г. по дело С-152/1994г., Van B., решение от 16.01.1974г. по дело 166/1973, R. и други.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване по посочените от ищеца въпроси поради няколко съображения.
Първият формулиран от частния жалбоподател въпрос „изисква ли Директива 2009/22/ЕО с оглед принципите на равностойност и ефективност на правото на ЕС, в производствата по защита на колективния интерес на потребителите пред националните власти участието на множество лица, така както допуска чл. 186 З. във връзка с чл. 379 и сл. ГПК” е ирелевантен, защото въззивният съд не е приел, че исковата молба е нередовна поради това, че не са посочени конкретно увредените лица, нито е прекратил производството поради неучастие като страни в процеса на увредените лица. Въззивната инстанция е счела, че нередовността на исковата молба по чл. 380, ал. 2 ГПК относно излагането на обстоятелства, определящи кръга на увредените лица, е отстранена – приела е, че се касае за защита на правата и интересите на потребителите на ел. енергия срещу неравноправни клаузи в общите условия на двете ответни дружества, прилагани след тяхното одобряване с решение на ДКЕВР от 10.05.2008г. на лицензионната им територия, обхващаща конкретно посочени области в страната, т. е. увредените лица са потребителите, ползващи ел. енергия на лицензионната територия на ответниците.
Вторият правен въпрос „допускат ли Директива 2009/22/ЕО, принципът за ефективност и общата цел за постигане на високо равнище на защита на потребителите, прогласена в чл. 169 ДФЕС и чл. 38 от Х. на основните права на Европейския съюз, иск за присъждане на обезщетение на нанесените вреди на колективния интерес на потребителите да бъде разглеждан като колективен иск по смисъла на чл. 379 и сл. ГПК” би бил релевантен за настоящия спор, ако се претендира обезщетение на вреди на колективни интереси, докато в настоящия случай въззивната инстанция е приела, че характерът на интересите, които се твърди, че са нарушени, е индивидуален, конкретен за всеки отделен потребител.
Отговорът на посочените в раздел ІV, т. 3 от изложението въпроси „какво включва понятието причинени вреди на колективните интереси на потребителите по смисъла на Директива 2009/22/ЕО; включва ли то индивидуално претърпените вреди от потребителите; какъв е характерът на претърпените вреди, включени в това понятие – имуществен или неимуществен” е в зависимост от конкретните факти и обстоятелства във всеки конкретен случай. Колективният интерес зависи от естеството на нарушението, от естеството на причинените на множеството потребители вреди и не представлява сбор от обезщетенията на причинените на някои от потребителите индивидуални вреди. Посочените въпроси са специфични за всяко нарушение, поради което не би могъл да бъде даден еднозначен отговор какъв би бил интересът при причинени вреди в резултат на прилагане на неравноправни клаузи на потребителски договори или при упражняване на нелоялна търговска практика.
От друга страна, релевантните правни въпроси по конкретния казус относно процедурата, по която следва да бъде разгледан иска за обезщетение на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите, е свързан и с националните разпоредби, уреждащи производството по граждански дела. Не на последно място съгласно чл. 288 ДФЕС директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Съобразно чл. 291, т. 1 ДФЕС държавите – членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки по вътрешното право за прилагане на правнообвързващите актове на Съюза. В настоящия случай разпоредбите на Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите е транспонирана в националното ни законодателство с разпоредбата на § 13а, т. 11 от Допъл