5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
С., 12.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3545/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]-с.Д., [община] срещу Определение № 233 от 30.07.2014 г. по ч.т.д. № 203/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 655 от 11.06.2014 г. по т.д.№ 56/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд, постановено на основание чл. 248 ГПК, с което [фирма] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 11 912.50 лв. – разноски – адвокатски хонорар, с оплакване, че е незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че съдът е приложил Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Д.в. бр. 64/23.07.2004 г.), изменение обнар. Д.в. бр.28/28.03.2014 г., вместо неизменената й редакция (Д.в. бр.43/08.06.2010 г.), приложима с оглед датата на подаване на исковата молба, датата на договора за правна защита и съдействие и датата на плащане на възнаграждението. Обосновава, че фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционнния съд са неправилни, а въззивният съд, като приел, че е занапред действието на изменението от 28.03.2014 г. на Наредба №1/2004 г., неправилно е приложил изменението по едно висящо дело. Прави оплакване, че неправилно към адвокатското възнаграждение съдът е включил ДДС, което не представлява възнаграждение по смисъла на ЗА и Наредба №1/09.07. 2004 г., този данък се начислява съобразно изискванията на данъчните закони и няма основания да се събира от страната.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи решените материалноправни въпроси: за приложението на изменението и допълнението, публ. Д.в. бр.28 от 28.03.2014 г. на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което не е било в сила към датата на предявяване на иска, и за дължимостта на ДДС, начислен към адвокатското възнаграждение и дължи ли се заплащането му от насрещната страна. Поддържа по тези въпроси основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, които обосновава с довода, че по тях няма единна съдебна практика. Прилага копия от Р.№194/08.07.2014 г. по гр.д.№330/2014 г. на Ловешки окръжен съд и от две невлезли в сила съдебни решения.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено определение, постановено на основание чл. 248 ГПК, с което са присъдени разноски за първоинстанционното производство – адвокатско възнаграждение, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди определението, с което по прекратеното производство по делото, ищецът е осъден да плати на ответника 11 912.50 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, като е уважено възражението на ищеца за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК, от платеното от ответника адвокатско възнаграждение 16 800 лв. с ДДС, съдът е съобразил минималния му размер по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения №1/09. 07.2004 г., изменението, обн. Д.в. бр.28/28.03.2014 г., като е посочил, че изменението, като влязло в сила, следва да се приложи. Изложил е съображения, че в адвокатското възнаграждение следва да се включи и ДДС, тъй като съгласно §2а от Наредба №1/09.07.2004 г., за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Обосновал е, че бъдещата възможност за приспадане на данъчен кредит, ако изобщо са налице предпоставките затова, не се отразява на правото на страната да претендира действително направените от нея разноски и по делото се установява, че адв. М.Б. е регистриран по ДДС и че размерът на данъка е включен в платената по банков път сума за адвокатско възнаграждение – тази сума се дължи на ответника.
По въпроса: намира ли приложение изменението на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения №1/09. 07.2004 г., което е обнар. Д.в. бр.28/28.03.2014 г., при разглеждане на възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК след действащото изменение на Наредбата, който въпрос е релевантен за делото, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради създадена противоречива съдебна практика.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 11.06.2014 г., с което при разглеждане на възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК, е приложена разпоредбата на чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба №1/2004 г. в редакцията й съобразно изменението от 28.03.2014 г. по съображения, че изменението е влязло в сила и съдът следва да го приложи.
В Опр.№189/29.05.2014 г. по гр.д.№ 1024/2014 г. на ВКС, ІV г.о. при присъждане на разноски за касационното производство, е разгледано възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК и не е приложено изменението на Наредба №1/2004 г., по съображения, че съставлява приложим закон към датата на представеното адвокатско пълномощно; в Опр. № 270/24.07.2014 г. по гр.д.№ 7159/2013 г. на ВКС, ІV г.о. по искане за изменение на постановено от ВКС определение за разноските, като е обсъждал възражението за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК, съдът е приложил Наредба №1/2004 г. в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, по съображения, че разпоредбите имат материалноправен характер и за тях не е предвидено обратно действие; в посоченото от частния жалбоподател Р.№ 194/08.07.2014 г. по гр.д.№ 330/2014 г. на Ловешки окръжен съд е прието, че изменението не се прилага по висящи дела, тъй като има действие занапред.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира за правилно разрешението, формирано в обжалваното определение. Наредба №1/09.07.2004 г. е изменена и допълнена с изменение, обнар. Д.в. бр.28/28.03.2014 г., с влизането в сила на което е установен друг минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата. При произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК, вр. Наредба №1/2004 г., съдът следва да приложи Наредбата съобразно изменението й (Д.в.бр.28/28.03.2014 г.), тъй като се касае за материално-правна норма, която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред. Към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество, когато страните правят искане за разноски, съответно – възражение за прекомерност, при определяне на разноските, съдът прилага нормативна уредба, действаща към този момент, в който смисъл следва да се отговори на поставения въпрос.
Тъй като в случая делото е прекратено преди приключване на съдебното дирене, и искането на ответника за разноски е направено с Молбата от 20.05.2014 г., по повод на което ищецът е възразил за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК, и към датата на определението от 10.06.2014 г., с което първоинстанционният съд се е произнесъл по тези искания, съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, следва да се приложи изменената преди това на 28.03.2014 г. Наредба, съставляваща действащото към този момент материално право.
Тъй като въззивният съд е приложил посоченото изменение на Наредба №1/2004 г., обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди.
По въпроса: дължи ли се ДДС, начислен към заплатеното адвокатско възнаграждение и насрещната страна дължи ли заплащането му, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е основателно – по въпроса няма създадена задължителна съдебна практика.
Съгласно §2а (нов Д.в. бр.43 от 2010 г., изм.бр.28 от 2014 г.) за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. При съобразяване на тази разпоредба следва да се отговори на поставения въпрос. Когато се касае за възнаграждение на адвокат, регистриран по ЗДДС, върху възнаграждението по Наредба №1/2004 г. се начислява ДДС, което се счита неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. Ако е установено по делото, че адвокатът, за чието възнаграждение страната е направила разноски, е регистриран по ЗДДС и че страната е платила на адвоката и сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждането на разноски по делото.
Въззивният съд, като е приложил посочената разпоредба, за което е имал основание, както се посочи по-горе, и при определяне на дължимите на ответника разноски е съобразил посочения ДДС в издадената от адв.М. Б. данъчна фактура(л.131), както и платежно нареждане от 24.03.2014 г., с което се установява, че е платена от ответника, правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, в което е включил и сумата за дължимия ДДС. Въззивното определение е постановено при точно прилагане на закона, затова следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 233 от 30.07.2014 г. по ч.т.д. № 203/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: