4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
С., 11.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1350/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 20 от 22.01.2014 г. по в.т.д. №346/ 2013 г. на Велико – търновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1279 от 09.08.2013 г. по гр.д. № 790/ 2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за признаване за установено вземане 274 368. 79 лв., със законната лихва и разноски, по запис на заповед от 05.12.2007 г., с падеж на предявяване, издаден за 398 050 лв., за които суми е издадена заповед по чл.419 т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 108/2012 г. на РС – Павликени, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като счита, че са решени в противоречие с ТР№1/28.12.2005 г. на ВКС, ОСТК въпросите: 1. Изискуемо ли е вземане срещу авалист по запис на заповед, с падеж на предявяване, който не е предявен за плащане; 2. С връчена от нотариуса нотариална покана удостоверено ли е извършеното предявяване на записа на заповед и има ли удостоверяването обвързваща за съда доказателствена сила; 3. Доказателствената сила на официален документ може ли да бъде оборена, без да е проведено производство по реда на чл. 193 ГПК и чия е в случая доказателствената тежест. Относно изискването за предявяване за плащане на запис на заповед, жалбоподателят развива съображения въз основа на ТР№1/28.12.2005 г. на ВКС, ОСТК и поддържа, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е предявен за плащане и поради произнасяне от въззивния съд в противоречие с ТР№1/28.12.2005 г. на ВКС, иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не излага становище по на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск по реда на чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска по реда на чл. 422 ГПК за признаване срещу авалиста за установено вземане 274 368.79 лв., със законната лихва и разноски, по запис на заповед от 05.12.2007 г. издаден за 398 050 лв., за което вземане е издадена заповед по чл. 417 т. 9 ГПК, въззивният съд е приел, че записът на заповед има падеж „ на предявяване” и съгласно т.3 от ТР № 1/28.12.2005 г. на ВКС, ОСТК може да бъде предявен с нотариална покана. За да направи извода, че не е налице изискуемо вземане, съдът е изложил, че на гърба на записа на заповед (л.13 от ч.гр.д.№108/2012 г.) не е отбелязано, че същият е предявен за плащане, в нотариална покана с отбелязване за връчване на 17.11.2011 г. (л.9 от ч.гр.д.№ 644/2012 г.) е записано, че е връчена на управителя на [фирма] – [населено място], като нотариусът не е удостоверил връчването чрез прилагане на разписка, съответно подписана от длъжника или изготвен протокол съгл. чл. 593 ал. 2 ГПК, в който да отрази приемането.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса изискуемо ли е вземане срещу авалист по запис на заповед, платим на предявяване, който запис на заповед не е предявен за плащане, е неоснователно. Този въпрос е решен в съответствие с т.3 на ТР №1 28.12.2005 г. на ВКС, ОСТК, като въззивният съд е съобразил, че записът на заповед е с падеж на предявяване, в който случай предявяването е условие за настъпване изискуемостта на вземането, тъй като падежът е поставен в зависимост от предявяването на ефекта със срок до 122 месеца от датата на издаването му. Когато записът на заповед е с падеж на предявяване, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да се предяви за плащане, за да направи вземането изискуемо, в този случай предявяването на записа на заповед не е само необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. За решаването на въпроса за необходимостта от предявяване на запис на заповед с падеж на предявяване не се прилага т.3 на ТР №1/28.12.2005 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, тъй като това ТР не се отнася за запис на заповед с падеж на предявяване, затова е несъстоятелно позоваването от жалбоподателя на ТР №1/28. 12.2005 г. на ВКС, ОСТК.
В противоречие със съдебната практика са решени въпросите за удостоверяването от нотариуса на връчване на нотариална покана (с която се предявява запис на заповед с падеж на предявяване) и за доказателствената сила на удостоверяването, и за разпределението между страните на доказателствената тежест при оспорване на извършено от нотариуса удостоверяване. Съгласно приетото в ТР №1/21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2011 г. на ВКС, ГК за значението на съставен от нотариуса нотариален акт по реда на чл. 587 ГПК, което намира съответно приложение и към извършено удостоверяване на нотариуса на връчване на нотариална покана – извършеното от нотариуса удостоверяване съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените в кръга на службата на нотариуса действия, което удостоверяване представлява официален документ, ползва се с доказателствена сила по см. на чл. 179 ал. 1 ГПК досежно извършените действия, която доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборена чрез оспорване истинността на документа като писмено доказателство, т.е. по реда на чл. 193 ГПК. Относно обвързващата формална и материална доказателствена сила на официалния документ и оспорването му, в който случай съдът открива производство по оспорване и следва да укаже на страните разпределението на тежестта за доказване по чл. 193 ал. 3 ГПК – според вида на оспорения документ, и да определи срок за посочване и представяне на доказателства във връзка с направеното оспорване, като тежестта на доказване неистинността (неавтентичност и неверност) на документ е за оспорващата страна, са постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№113/04.06.2013 г. по гр.д.№ 759/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и Р.№ 506/08.09.2010 г. по гр.д.№ 705/2009 г. на ВКС,ІV г.о.
В противоречие с посочената съдебна практика съдът не е зачел обвързващата доказателствена сила на извършеното от нотариуса удостоверяване – връчване на нотариалната покана, като е приел, че липсва разписка или констативен протокол, каквито законът не изисква – в чл. 592 ал. 1 ГПК е посочен реда за връчване на нотариални покани, и е неприложима разпоредбата на чл. 592 ал. 2 ГПК, която се отнася за други съобщения, отговори, предупреждения, извършени чрез нотариуса. С това съдът е решил в противоречие с установената съдебна практика и въпроса за оспореното от ответника удостоверяване – извършеното връчване на нотариалната покана, като тежестта на доказване извършеното оспорване е на ответника, който е следвало да докаже, че валидно връчване от нотариуса не е извършено, като представи доказателства от нотариуса, че посочената в удостоверяването разписка, съдържаща подпис на ответника, не е съставена или не е подписана от ответника, без каквото доказване съдът е следвало да зачете извършеното предявяване на записа на заповед с връчената нотариална покана.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 20 от 22.01. 2014 г. по в.т.д.№346/ 2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по делото държавна такса 5487.37 лв., на основание чл.18 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в противен случай делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: