1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
гр. София, 09.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3247 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Н. В. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Л. срещу решение № 352 от 11.07.2014г. по в. т. дело № 1178/2014г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 188 от 13.02.2014г. по гр. дело № 1172/2013г. на Старозагорски районен съд в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено по отношение на Н. В. Н., че дължи на [фирма] сумата 15 340,08 лв. – главница от невърнат кредит по договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г., сумата 1 577,18 лв. – договорна лихва за периода от 29.01.2012г. до 11.12.2012г. и сумата 113,48 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 04.05.2012г. до 11.12.2012г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Дали целият дълг от кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост /аргумент и от чл. 60, ал. 2 ЗКИ/?
2. Дали когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява, тъй като е имал и други задължения към кредитора и заплатата не му е достигала да ги погасява, следва ли от кредитора да приложи правилото в нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД или банката следва да прилага общите условия от договора за кредит? Приложимо ли е в случая правилото в нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД?
3. Дали когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, респ. в този случай коя норма намира приложение на чл. 76, ал. 2 ЗЗД или на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, т. е. ако изпълнението не е достатъчно, за да погаси всички еднородни задължения, длъжникът може да заяви кое от тях погасява, а ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение?”
Касаторът се позовава на противоречие с решение № 111/27.10.2009г. по т. д. № 296/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 58/15.04.2009г. по т. д. № 584/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 92/16.06.2009г. по т. д. № 467/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 25/11.01.2011г. по ч. т. д. № 847/2010г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 850/31.10.2011г. по ч. т. д. № 812/2010г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Релевира доводи, че по първия, посочен от касатора, материалноправен въпрос е постановено Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на СОГТК на ВКС, с което въззивният съд се е съобразил. Ответникът поддържа, че вторият поставен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито е обусловил правните изводи на съда в противоречие с практиката на ВКС. По отношение на третия правен въпрос ответникът излага съображения, че не е възможно съотнасяне на нормите на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД една към друга, както и че въззивното решение не е в противоречие с константната практика на ВКС – решение от 26.01.2005г. по д. № 1272/2003г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 1276/08.10.1999г. по гр. д. № 577/1999г. на ВКС, V г. о.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно отношение по банков кредит съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ. Установил, че на 03.12.2007г. между ищеца и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление, неразделна част от който са общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление /чл. 12 от договора/. С договора за кредит банката – ищец е предоставила на кредитополучателя – ответник банков кредит в размер 22 000 лв. за текущи нужди, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума чрез заплащане на 120 месечни анюитетни вноски по 260,57 лв. с падеж до 29-то число на месеца, ведно с уговорените лихви, такси и комисионни съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Въззивната инстанция е кредитирала новата /последната/ съдебно-икономическа експертиза СИЕ като изчерпателна и неоспорена от страните и въз основа на заключението е приела, че кредитът е усвоен от ответника на 03.12.2007г., последното плащане за погасяване на задълженията по договора за кредит е извършено на 13.02.2012г. /с това плащане са погасени 49-та вноска по погасителния план с падеж 29.12.2011г. и част от 50-та вноска с падеж 29.01.2012г. – лихва в размер на 74,40 лв./. Поради останалата неплатена част от 50-тата погасителна вноска и неплащането от ответника на последващите три последователни погасителни вноски по погасителния план /51-ва вноска с падеж 29.02.2012г., 52-ра вноска с падеж 29.03.2012г. и 53-та вноска с падеж 29.04.2014г./, на 04.05.2012г. ищецът е наредил счетоводно записване от същата дата на неплатения от ответника остатък от процесния кредит като предсрочно изискуем на основание чл. 19, т. 2 от общите условия на договора. На 04.10.2012г. ответникът е внесъл за погасяване на процесния кредит сумата от 1 608,34 лв., с която е погасена част от главницата в размер на 412,05 лв., част от договорната лихва в размер на 571,78 лв. и сумата от 624,51 лв. лихва за забава, след което е преустановил плащанията си по кредита. Съдебният състав е установил също, че на 17.10.2008г. между страните е сключен и договор за кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 4 900 лв. и договор за залог върху вземания от трудово правоотношение за обезпечение на кредита овърдрафт.
За да направи извод, че кредитът е станал предсрочно изискуем, въззивната инстанция е съобразила горепосочените неплатени погасителни вноски и, позовавайки се на чл. 235, ал. 3 ГПК, е приела, че с достигане на уведомлението за издадената заповед за изпълнение до длъжника – ответник по иска на 14.01.2013г., настъпило след предявяване на иска съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК – 12.12.2012г., банката е упражнила субективното си потестативно право да направи вземанията си по кредита изцяло предсрочно изискуеми, т. е. към момента на приключване на устните състезания пред първата съдебна инстанция е настъпила изискуемостта на вземането по кредита.
Поради настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на 14.01.2013г. въззивният съд е приел, че неправилно обезщетението за забавено изпълнение е изчислено върху цялата главница към дата 04.05.2012г., и тъй като същото се дължи за всяка просрочена погасителна вноска, считано от падежа до предявяване на иска 12.12.2012г., съдебният състав на основание чл. 162 ГПК е определил размера на обезщетението за забава върху просрочената част от 50-та вноска /186,17 лв./ и просрочените от 51-ва до 61-ва вноски, всяка в размер на 260,57 лв. и дължима до 29-то число на следващия месец – общо обезщетение за забава върху тези вноски е в размер 113,48 лв.
Неоснователността на възражението на въззивника – ответник по иска, че банката неправомерно е погасявала задълженията по кредита овърдрафт от постъпленията от трудово възнаграждение, а не по процесния кредит, е аргументирана с недостатъчния размер на трудовото възнаграждение за погасяване на задълженията по процесния кредит, тъй като освен него въззивникът е имал сключени с банката още четири други кредита, два от които /договор за кредит за текущо потребление от 17.06.2008г. в размер на 8 000 лв. и договор за кредит овърдрафт от 17.10.2008г. с лимит от 4 900 лв./ е следвало да погасява чрез постъпленията по същата разплащателна сметка, по която е погасяван и процесният кредит. Поради тази причина при постъпване на заплатата на въззивника – ответник по иска по разплащателната му сметка, ищецът е насочвал същата заплата за погасяване първо на задълженията на ответника по договора за кредит овърдрафт.
Въззивният съд е приел, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е неприложима, защото изпълнението не е достатъчно да погаси изцяло нито едно от еднородните му задължения към кредитора и банката – кредитор не може да бъде принудена да приеме изпълнение на части, вкл. в хипотезата на няколко еднородни задължения, макар всички те да са делими съгласно правилото на чл. 66 ЗЗД. Изложил е съображения, че ако кредиторът приеме такова частично плащане, той има право да посочи на какво основание го приема и само ако не посочи в погашение на кое задължение приема частичното плащане, тогава се погасява съответна нему част от най-обременителното за длъжника задължение, а ако задълженията му са еднакво обременителни – най-старото, а ако са възникнали едновременно – се погасяват съразмерно. Ищецът се е възползвал от посоченото си право и е погасявал с постъпващите по разплащателната сметка на ответника парични средства от работната му заплата, но недостатъчни да погасят всичките му задължения по горепосочените три кредита, задълженията му по договора за кредит овърдрафт.
Възражението на въззивника, че банката е била длъжна да предвиди, че размерът на трудовото възнаграждение не позволява погасяване на всички отпуснати кредити, е прието от въззивния съд за неоснователно въз основа на няколко съображения: кредитополучателят може да погасява кредитите освен с трудовото си възнаграждение също и от други приходи; по аргумент от чл. 81, ал. 2 ЗЗД; след отпускане на кредитите е наложен запор върху трудовото възнаграждение на въззивника от ЧСИ по негови задължения към Държавата и [фирма].
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси са релевантни за делото, тъй като са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
Първият материалноправен въпрос е релевантен за делото, тъй като е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т. дело № 4/2013г. на ГСГТК на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Поради изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия материалноправен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият и третият материалноправни въпроси могат да бъдат конкретизирани по следния начин: Каква е поредността на погасяване на задълженията, когато даденото не е достатъчно за покриване на всички задължения и длъжникът не е заявил кое задължение погасява с частичното плащане? Следва ли погасяването да се извърши съобразно общите условия на договорите за кредит или трябва да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД? Така уточнените правни въпроси се отнасят до правилността на въззивното решение и значимостта им за правния спор зависи от отговора на първия материалноправен въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 352 от 11.07.2014г. по в. т. дело № 1178/2014г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено частично решение № 188 от 13.02.2014г. по гр. дело № 1172/2013г. на Старозагорски районен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 340,61 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на вносния документ в определения срок делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.