5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
С., 30.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2086/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. В. К. – от [населено място] срещу Решение №34 от 28.01.2015 г. по гр.д. № 1508/ 2014 г. на ОС – Стара Загора, с което е потвърдено Решение № 417 от 05.08.2014 г. по т.д. № 387/2014 г. на РС – Казанлък, с което по иска на С. И. Р. – от [населено място], [община], обл. П. срещу С. В. К. – от [населено място] е признато за установено вземане 13 000 лв. – цена на продадени 86 бр. кози и 54 бр. ярета, със законната лихва от 31.01.2014г. и 955 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 09.04.2013 г. – 27.01.2014 г., за което е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 186/2014 г. на КРС, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателката в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи процесуалноправен въпрос: задължен ли е съдът при постановяване на решението да извърши преценка на всички относими доказателства и доводите на страните, по който поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с оглед постановените от ВКС: Р.№331/04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649/2010 г. на ІV г.о. и Р.№ 36/24.03.2014 г. по т.д.№ 2366/2013 г. на ІІ т.о., на които въззивното решение противоречи. Формулира материалноправен въпрос: неподписаната фактура, несъдържаща всички елементи на сделката, удостоверява ли съдържанието на договор за продажба, по който поддържа, че решението противоречи на съдебната практика: Р.№20/ 25.03.2013 г. по т.д.№206/2012 г. на І т.о.,Р.№46/27.03.2009 г. по т.д. №546/2008 г. на ІІ т.о.,Р.№71/22.06.2009г. по т.д.№11/2009 г.,Р.№62/ 25.06.2009 г. по т.д.№546/2008 г.,Р.№42/19.04.2010 г. по т.д.№593/ 2009 г. на ІІ т.о.,Р.№96/ 26.11.2009 г. по т.д.№380/2009 г. на І т.о., Р. №166/26.10.2010 г. по т.д.№991/2009 г. на ІІ т.о.,Р.№109/07.09.2011 г. по т.д.№465/2010 г. на ІІ т.о. Извежда въпроса: съгласието, като съществен елемент от договора за продажба, подлежи ли на пълно доказване или се предполага, по който поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. И. Р. – от [населено място], [община], обл. П. оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както поддържа, че по въпроси 1 и 2 решението не противоречи на съдебната практика, по въпрос 3 искането по чл. 280 т.3 ГПК е неоснователно, тъй като по делото са установени всички елементи на търговската продажба и ответницата не е доказала да е изпълнила задължението за плащане на цената. Излага и съображения за липса на твърдяните от жалбоподателката нарушения при постановяване на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато за установено вземане на ищеца, като продавач, срещу ответницата за неплатена цена на доставени животни по договор за продажба, по съображения, че в съставената от ищеца Фактура №1/08.05.2013 г., са описани предметът на сделката и дължимата цена, като липсата на подпис на купувача не е основание да се отрече продажбеното правоотношение, извод за което се прави въз основа на всички доказателства: ветеринарно-медицински свидетелства №БГ2013-024048 и №БГ 2013-024186, в т.8 от които е вписана причината за извозване на животните – търговия и в т. 9 – адреса, на който да се доставят – животновъдния обект на ответницата. Съдът е посочил направената от ветеринарния лекар д-р А. отметка върху свидетелствата, че животните са приети в обекта на ответницата на 09.05.2013 г. и е заключил, че е налице договор за продажба на 86 бр. кози и 54 и бр. ярета, цената на които е посочена във Фактура №1/08.05.2013 г., неоспорена от ответницата, като от счетоводната експертиза се установява, че цената на животните към датата на продажбата е 13 340 лв.
С оглед изложеното, релевантен за делото е изведеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос: задължен ли е съдът при постановяване на решението да извърши преценка на всички относими доказателства и доводите на страните. По този въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика, в правомощията си на въззивна инстанция е решил спора по същество, съгласно чл. 272 ГПК, като подробно е мотивирал решението. Така въззивният съд е решил въпроса в съответствие с практиката за задължението на въззивния съд при самостоятелната преценка на събрания фактически и доказателствен материал, да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за което да изготви собствени мотиви, съгласно т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК и посочените от жалбоподателя решения, постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По въпроса удостоверява ли съдържание на договор за продажба неподписана от страната фактура, несъдържаща всички елементи на сделката, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване поради противоречие на решението на съдебната практика, посочена от жалбоподателя. Изводът за създадена между страните по делото връзка, основана на договор за покупко-продажба, съдът е направил след обсъждане на всички доказателства: ветеринарно-медицински свидетелства с вписани причина за извозване на животните – търговия и адреса, на който да се доставят – животновъдния обект на ответницата; на гласните доказателства за товарене на животните в присъствието на купувачката и издаване на документите за превоз на нейно име, като собственик на животните. Съдът е извел значението на Фактура №1/08.05.2013 г., съставена от ищеца и неподписана от ответницата, доколкото фактурата не е оспорена от ответницата, подала отговора на исковата молба след изтичане на срока по чл.131 ал.1 ГПК.
По въпроса: съгласието, като съществен елемент от договора за продажба, подлежи ли на пълно доказване или се предполага, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото този въпрос съставлява оплакване за неправилност на решението, с което по същество е направен извод за доказана облигационна връзка, включваща постигнато съгласие за продажба на животните, както и с оглед изискванията, посочени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК относно основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, които изисквания в случая`1 не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 34 от 28.01.2015 г. по гр.д. № 1508/ 2014 г. на ОС – Стара Загора.
ОСЪЖДА С. В. К. – от [населено място] да плати на С. И. Р. – от [населено място], [община], обл. П. 1200 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: