О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 23.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2229/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. Д. – от [населено място] срещу Решение №784 от 18.04.2016 г. по т.д. №3277/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №1848 от 30.04.2015г. по т.д. №9/2015 г. на ОС-Благоевград, с което по иска по чл.124 ал. 1 ГПК, предявен от С. Г. Ш. – от [населено място], общ. П. срещу М. С. Д. – от [населено място], е признато за установено, че вземането за 36 400 евро по запис на заповед, издаден на 03.09.2003 г., е погасено по давност към 25.02. 2008 г. – датата на молбата по чл. 242 ал. 1 ГПК (отм.) за издаване на изпълнителен лист, издаден на 29.02.2008 г. по ч.гр.д.№90/2008 г. на РС-Петрич за сумата 36 400 евро по записа на заповед, със законната лихва от 25.02.2008 г. и 2 823.85 лв. разноски, с оплакване за недопустимост и неправилност.
Д. за недопустимост на решението жалбоподателката основава на довод за недопустимост на иска – счита, че след получаване на 14.04.2008 г. на призовката за доброволно изпълнение по изп.д.№17/ 2008 г. на ДСИ, длъжникът е следвало да представи молба по чл. 250 ГПК(отм.) за спиране на изпълнението и да направи възражение, че не дължи сумата поради изтекла погасителна давност и съгласно чл. 254 ГПК (отм.), когато не направи възражения по чл. 250 ГПК или искането за спиране не бъде уважено, може да предяви възраженията си по исков ред. Развива съображения на основание §2 ал. 9 от ПЗР на ГПК, като счита, че по реда на ГПК (отм.) се разглеждат молби по чл. 250 ГПК (отм.), каквото препращане ГПК не предвижда за иска по чл. 254 ГПК (отм.), затова при действието на ГПК, длъжникът може да обжалва издаването на изпълнителния лист по чл. 244 ал. 1 ГПК (отм.), да направи възражения по чл. 250 ал. 1 ГПК (отм.) и да оспори изпълнението по реда на чл. 439 ал. 1 ГПК, като предяви иск, основан на факти, настъпили след издаването на изпълнителния лист, но тъй като е бездействал, не може по реда на чл. 124 ГПК да предяви иск за установяване недължимост на вземането. Счита, че възражението си за изтекла погасителна давност длъжникът е могъл да направи само по чл. 250 ГПК (отм.), с неподаване на това възражение длъжникът е направил мълчалив отказ от правото си да се позове на изтекла погасителна давност и уваженият на основата на факти, настъпили преди издаването на изпълнителния лист иск е недопустим, както и постановеното решение.
В молба по чл. 280 ГПК жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и като описва приетото от въззивния съд, счита че същият е следвало да се произнесе по въпросите: 1. На какви факти – на такива, съществували преди издаване на изпълнителния лист или на факти, настъпили след издаването му – ищецът следва да се позове по иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, ако не се е възползвал от възможността по чл. 250 ГПК (отм.), на който въпрос съдът не е дал отговор. Сочи практика на ВКС, че разпоредбата на §2 ал. 9 от ПЗР на ГПК не обхваща иск по чл.254 ГПК(отм.):Р.№216/28.08.2012 г. по т.д.№913/2010 г. на ІІ т.о.,Р.№129/ 14.10.2011 г. по т.д.№864/2010 г. на І т.о.,Р.№33/06.03.2013 г. по т.д. №1178/2011 г. на ІІ т.о.; излага, че в тези решения не е обсъден въпросът на какви факти – преди или след издаване на изпълнителния лист – може да се позовава ищецът. Прави правилния според нея извод, който обосновава с разпоредбата на §2 ал.9 от ПЗР на ГПК и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Извежда въпроса 2. Непредявяването на възражение по чл. 250 ГПК(отм.) за недължимост на сумата, за която е издаден изпълнителен лист по чл. 237 ГПК (отм.) по молба до 01.03.3008 г., приравнява ли се на мълчалив отказ на длъжника от правото да се позове на погасителна давност, ако същата е изтекла преди издаване на изпълнителния лист. Сочи Р.№94/27.07.2010 г. по т.д.№ 943/2009 г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 242 ГПК(отм.) съставлява предприемане на действие за принудително изпълнение и прекъсва давността и Р.№ 186/19.06.2013 г. по гр.д.№ 927/2012 г. на ІV г.о. за отказ от право на погасителна давност и поддържа въз основа своята интерпретация на данните по делото, че е налице мълчалив отказ. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 2 ГПК по съображения, че въззивният съд се е произнесъл повърхностно по изложените правни въпроси, произнасянето от ВКС по които би допринесло за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба С. Г. Ш. – от [населено място], общ. П. оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като сочи, че решението не е недопустимо, тъй като предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, като единствената възможност да защити правата си, е да предяви този иск; възразява, че не са налице поддържаните от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване и че посочената практика на ВКС е неотносима към спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което по иска по чл. 124 ал.1 ГПК е признато за установено, че вземането за сумата 36 400 евро по запис на заповед, издаден на 03.09.2003 г., е погасено по давност към 25.02.2008 г. – датата на молбата по чл. 242 ал. 1 ГПК (отм.) за издаване на изпълнителен лист, издаден на 29.02.2008 г. по ч.гр.д.№ 90/ 2008 г. на РС-Петрич за сумата 36 400 евро по записа на заповед, със законната лихва и разноски, въззивният съд, като е изложил свои съображения и като е препратил към мотивите на обжалваното решение, съгласно чл. 272 ГПК, е приел, че решението е допустимо, като постановено по допустим иск. Посочил е, че длъжникът има правен интерес от предявяването на иска за защита на свои права – срещу него се провежда принудително изпълнение и той има интерес да установи несъществуване на правото на вземане, за което е издаден изпълнителен лист по чл. 237 б. ”е” ГПК(отм.) в производство без негово участие, включително като предяви по исков ред правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Обосновал е, че вземането въз основа на запис на заповед с падеж 10.10.2003 г., на основание чл. 531 ал.1, вр. чл. 537 и чл. 538 ал.1 ТЗ, е погасено с изтичане на тригодишна давност от падежа на 10.10.2006 г., като взискателката в течение на срока не е предприела действия, които по см. на чл. 116 б. ”б” и „в” ЗЗД да прекъсват давността, тъй като молбата й за издаване на изпълнителен лист е от м.февр.2008 г. – след изтичането на срока. За неоснователно е приел възражението й относно неподаване от длъжника на молба по реда на чл. 250 ГПК (отм.), което възражение ответницата е основала на Р.№1546/14.09.1967 г. по гр.д.№1009/1967 г. на ВС, І г.о., по което съдът е посочил, че с постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК Р.№94/27.07.2010 г. по т.д.№ 943/2009 г. на І т.о., е обявена за неправилна практиката, съдържаща се в посоченото решение.
По довода за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск. Съгласно постановеното от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК Опр.№262/30.04.2009 г. по ч.т.д.№265/2009 г. на ІІ т.о. и постановеното на основание чл. 290 ГПК Р.№129/14.10. 2011 г. по т.д.№864/2010 г. на І т.о., които актове на ВКС са задължителни за долустоящите съдебни инстанции, според разпоредбата на §2 ал. 9 от ПЗР на ГПК исковете за отричане дължимост на суми по изпълнителни листове, издадени въз основа на несъдебни изпълнителни основания, по молби, подадени преди 01.03.2008 г., не са измежду предвидените производства, които следва да бъдат разгледани по реда на ГПК(отм.), защото новият ГПК предвижда специален иск по чл. 424 ГПК, предпоставките за предявяването на който са различни от тези по чл. 254 ГПК(отм.) и са изцяло съобразени с изискванията на заповедното производство по Глава 37 на ГПК. Независимо от това при действието на ГПК от 2008 г. за длъжника съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на суми, произтичащи от несъдебни изпълнителни основания; този иск черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 ГПК и е аналогичен на иска по чл. 254 ГПК (отм.).
С оглед изложеното, въззивният съд, като е разгледал предявения иск, който е квалифицирал като иск по чл. 124 ал.1 ГПК, е постановил решение по допустим иск, което решение не е недопустимо.
По искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК:
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване ВКС извършва въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Въпросът: На какви факти ищецът следва да се позове по иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, ако не се е възползвал от възможността по чл. 250 ГПК (отм.) – на такива, съществували преди издаване на изпълнителния лист или на факти, настъпили след издаването му, и въпросът: Непредявяването на възражение по чл. 250 ГПК(отм.) приравнява ли се на мълчалив отказ от правото на длъжника да се позове на погасителна давност, ако същата е изтекла преди издаване на изпълнителния лист, не съответстват на мотивите на обжалваното решение, в което такива въпроси съдът не е обсъждал, затова следва да се приеме, че въпросите не са обусловил решаващите му изводи; въпросите са неотносими, тъй като не се включват в предмета на спора, за да попадат в обхвата на чл. 280 ал. 1 ГПК. Въззивният съд по изложените съображения е приел, че вземането въз основа на запис на заповед с падеж 10.10.2003 г., на основание чл. 531 ал.1, вр. чл. 537 и чл. 538 ал.1 ТЗ, е погасено с изтичане на тригодишна давност от падежа на 10.10.2006 г., като взискателката в течение на срока не е предприела действия, които да прекъсват давността, като е неоснователно възражението й относно неподаване от длъжника на възражение по реда на чл. 250 ГПК (отм.). Следователно съдът не е извел каквито и да било изводи и съображения на какви факти – на такива, съществували преди издаване на изпълнителния лист или на факти, настъпили след издаването му – ищецът следва да се позове по иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, ако не се е възползвал от възможността по чл. 250 ГПК (отм.), за които въпроси сама жалбоподателката сочи, че съдът не е дал отговор. Следователно не е осъществена общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280 ал. 1 3 ГПК, което основание жалбоподателката обосновава с доводи, че въззивният съд се е произнесъл повърхностно по изложените правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и не излага съображения по смисъла, съдържащ се в т.4 на ТР№1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК: разрешеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването, а развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №784 от 18.04.2016 г. по т.д. №3277/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. С. Д. – от [населено място] да плати на С. Г. Ш. – от [населено място], общ. П. 500 лв. – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: