3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София,03.08.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1473 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 610 от 26.02.2015г. по т.д. № 4791/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и ВКС. Поддържа, че след обявяване на длъжника в несъстоятелност поради специфичната цел на това производство представителството на дружеството се осъществява от лице със специални правомощия, определени със закон, и това е синдикът. Поради това счита, че при конституирането на дружеството в несъстоятелност като необходим другар първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.29, ал.4 ГПК. Поддържа, че ликвидаторът на дружеството в несъстоятелност – [фирма], след датата на прекратяване на ликвидацията на дружеството, вписване на това обстоятелство в търговския ргистър и влизане в сила на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност, няма представителна власт по отношение на него и не може да извършва действията по глава X. ТЗ, в частност и тези по чл.264, ал.1 ГПК. Счита за неправилно позоваването на разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, тъй като същата е приложима в предходен етап от производството по несъстоятелност. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответниците [фирма] /в несъстоятелност/ и Д. С. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ не представят отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Тъй като подадената жалба няма характера на частна касационна жалба по чл.274, ал.3 ГПК, не е необходимо представянето на изложение по чл.284, ал.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от [фирма] /н/, представлявано от назначения от първоинстанционния съд особен представител адв. Б., срещу решение № 224 от 12.12.2012г. по т.д. № 492/2011г. на Благоевградски окръжен съд, с което са признати за недействителни по отношение на кредиторите на [фирма] /н/ и по отношение на [фирма] и [фирма] /н/ извършените от [фирма] в полза на [фирма] парични плащания въз основа на описаните в решението фактури.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд, като е взел предвид подадената от ликвидатора на [фирма] /н/ молба за оттегляне на въззивната жалба, по която е образувано въззивното производство, е приел, че са налице предпоставките на чл.264, ал.1 ГПК и е прекратил същото. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че в производството по чл.649 ТЗ длъжникът, респ. неговите органи, могат да извършват всички процесуални действия, които не са предоставени на синдика, и е приел, че същите могат да подават и да оттеглят жалби срещу постановени съдебни актове в производството по чл.649 ТЗ.
Изводите на въззивния съд са правилни.Съгласно разпоредбата на чл.635, ал.3 ГПК в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и чл.694 ТЗ, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. В настоящия случай към момента на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е бил в производство по ликвидация. Поради това в тази хипотеза на основание чл.635, ал.3 ТЗ в производствата по чл.649 ТЗ, каквото е и настоящото, длъжникът следва да се представлява от ликвидатора, който съгласно чл.269 ТЗ се явява негов законен представител. Този извод не се променя и в хипотезата, в която ликвидацията е прекратена по сила на влизане в сила на решението по чл.630 ТЗ, тъй като в посочения случай правомощията на ликвидатора по извършване на ликвидацията се прекратяват, но същият като негов единствен законен представител продължава да представлява дружеството при условията на чл.635, ал.3 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 610 от 26.02.2015г. по т.д. № 4791/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: