4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
С., 23.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 326/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 550 от 06.10.2014 г. по т.д. № 674/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №11 от 12.07.2011 г. по т.д.№ 406/ 2010 г. на ОС – Стара Загора, с което искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 26 000 лв., част от дължимо възнаграждение в общ размер 73 052.39 лв. по Договор за подизпълнение от 27.11.2008 г., със законната лихва от 30.07.2010 г., е отхвърлен, като погасен чрез прихващане с вземане на ответника за неустойка по чл. 23 от Договора 26 425.64 лв., с оплакване за неправилност – съдът е обосновал, че ответникът има вземане за неустойка за допуснато от изпълнителя забавено изпълнение на договора, без да обсъди дали клаузата за неустойка не е нищожна поради несъответствие с добрите нрави, респ. да разгледа направеното във въззивната жалба от ищеца възражение в този смисъл, като и по размер неустойката неправилно е определена. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е съдът да следи служебно за нищожни договорни клаузи и да прогласява нищожността им, 2. Непосочването на конкретно основание за нищожност на договорна клауза, основание ли е съдът да не извърши проверка за действителност на клаузата или е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, 3.При въведено с въззивната жалба възражение за нищожност на договорна клауза приложим ли е срокът по чл. 372 ал. 2 ГПК и длъжен ли е въззивният съд да разгледа възражение, заявено за първи път пред въззивната инстанция. Жалбоподателят поддържа, че решението противоречи със задължителната практика на ВКС:ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС,ОСТК; Р.№247/11.01.2011 г. по т.д.№115/2010 г. на ВКС,ІІт.о.;Р.№229/21.01.2013г.по т.д. №1050/2011 г. на ВКС,ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен поради основателност на възражение на ответника за прихващане, осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска на изпълнителя за 26 000 лв., част от дължимо възнаграждение в общ размер 73 052.39 лв. по Договор за подизпълнение от 27.11.2008 г., със законната лихва от 30.07.2010 г., като погасен чрез прихващане с вземане на ответника за неустойка по чл. 23 от Договора 26 425.64 лв., въззивният съд е приел, че е налице забавено изпълнение, на което основание ответникът има вземане за неустойка. Обосновал е, че изпълнителят не е завършил строителството в уговорения срок – до 27.03.2009 г.- когато изпълнената част е незначителна, поради което възложителят е развалил договора. За несъстоятелен е приел довода на изпълнителя, че са налице обективни причини и липса на съдействие от възложителя за отстраняване пречките, възникнали по време на строителството, като е изложил, че наличието на високи подпочвени води е било предвидено в одобрения проект и обяснителната записка, което е наложило избраната технология на изграждане, че изпълнителят се е отклонил от утвърдената в проекта технология и е извършил допълнителни СМР, непредвидени по проект; че не е установил липса на чертежи и детайли, което да забави строителството; не е установил дали и кога е уведомил за възникналите проблеми ответника и дори да се приеме,че посочените писма са стигнали до възложителя, това е станало непосредствено преди изтичане на уговорения срок за изпълнение. Заключил е, че при липса на уведомяване, на основание чл. 260 ЗЗД възниква отговорност на изпълнителя за причинени на възложителя вреди, съгласно чл. 258 ЗЗД задължението на изпълнителя за изработване на нещо, съгласно поръчката, е да стори това на свой риск и същият е длъжен, съгласно чл. 302 ТЗ да полага грижата на добър търговец.
Във въззивната жалба, приложена към т.д.№1288/2011 г. на АС – Пловдив ищецът е възразил, че уговорената без краен предел неустойка е нищожна и не следва да се прилага.
С оглед изложеното и създадената съдебна практика: задължителна съдебна практика – ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г. на ВКС, ОСТК, с което са дадени указания относно случаите и предпоставките, при които уговорената в търговски договор неустойка може да бъде приета за нищожна поради накърняване на добрите нрави – чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като е посочено, че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26 ал. 1 ЗЗД), добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, например естеството на обезпеченото с неустойка договорно задължение и неговия размер, наличието на други обезпечения по повод на същото задължение, вида на неустойката, вида на договорното неизпълнение, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението, както и на други критерии според конкретните факти и обстоятелства по делото. В този смисъл е създадена от ВКС съдебна практика – постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. №247/11.01.2001 г. по т.д.№115/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№142/12.03.2011 г. по т.д.№ 336/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№4/25.02.2009 г. по т.д.№ 395/2008 г. на І т.о.; Р.№ 228/21.01.2013 г. по т.д.№ 995/2011 г. на ІІ т.о. за предпоставките и случаите, при които уговорената в търговски договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26 ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В противоречие с посочената съдебна практика е постановено въззивното решение, в което не са изложени съображения дали е нищожна поради накърняване на добрите нрави – чл. 26 ал.1 пр.3 ЗЗД уговорената от страните в чл. 23 от Договора неустойка, която изпълнителят дължи ако изпадне в забава по отношение изпълнението на възложените работи в размер на 0.5% за всеки просрочен ден от стойността на забавените работи, предмет на възражението на ответника за прихващане. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с посочената съдебна практика.
С оглед изложеното не са релеванти за делото останалите формулирани от жалбоподателя въпроси: възражението на ищеца за нищожност на клаузата трябва ли да съдържа конкретно основание за нищожност и трябва ли ищецът да го направи в срока по чл. 372 ал. 2 ГПК или може да се съдържа във въззивната му жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение№ 550 от 06.10.2014 г. по т.д. № 674/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по делото държавна такса 520 лв., на основание чл.18 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в противен случай делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: