2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
С., 23.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3726/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – в ликвидация – [населено място] и Б. В. П. – от [населено място] срещу Решение №1658 от 24. 07.2014 г. по т.д. № 4048/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 158 от 05.07.2012 г. по гр.д.№497/ 2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – в ликвидация – [населено място] и Б. В. П. – от [населено място] е признато за установено право на ищеца солидарно срещу ответниците за връщане (предаване) на отдадените на лизинг по Договор за финансов лизинг на оборудване №17280/А/ 30.04.2010 вещи: верижен хидравличен багер KOMATSU, кофа тип K34HD16K202 за верижен хидравличен багер KOMATSU и мобилна миеща пресевна инсталация Powerscreen, подробно описани, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ал.1 т.5 ГПК по гр.д.№ 1217/2011 г. на РС-Разлог, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателите сочат решения правен въпрос, като поддържат, че съдът не е обсъдил събраните доказателства и направените доказателствени искания – в нарушение на задължителната съдебна практика: Р.№91/17.11.1971 г. по гр.д.№ 73/71 г. на ВС,ОСГК и т. 4 от ППлВС №7/27.12.1965 г., което се е отразило на правилността на решението. Искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва касационната жалба, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, но в случай, че жалбата се допусне до касационно обжалване, иска същата да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск за установяване право на връщане на отдадени на лизинг вещи, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за признаване право на ищеца срещу ответниците солидарно за предаване на движими вещи – оборудване, предмет на договор за лизинг, въззивният съд е изложил, че в полза на ищеца е възникнало и законосъобразно е упражнено правото да прекрати договора поради неизпълнение на лизингополучателя, и да иска връщане на лизинговото имущество. Като е обсъдил Договор за спогодба от 01.06.2011 г., съдът е направил извод, че ответниците са признали неизпълнение на задължения на лизингополучателя на сключените договори за лизинг, включително процесния и са уговорили при неплащане от лизингополучателя до 04.08.2011 г. най – малко 50 000 евро за дължими и неплатени вноски по съществуващите договори, ще се считат прекратени всички договори за лизинг, включително процесният, и лизингодателят ще възстанови държането си върху лизинговото оборудване. Въз основа на чл. 7.4.2 и 7.4.3 и на чл.15.2, вр.чл.14.1.2 от Общите условия съдът е обосновал, че при няколко договора за лизинг ищецът има право постъпилите плащания независимо от посоченото от лизингополучателя предназначение, да погасяват по решение на лизингодателя дължимите плащания с най-голяма забава или с най-голяма стойност. Приел е за е установено от изслушаните експертизи неизпълнението в цялост на задълженията по процесния договор за лизинг, и на задължението, поето от лизингополучателя с Договора за спогодба от 01.06.2011 г., затова за ищеца е възникнало правото да прекрати договора за лизинг поради неизпълнение на лизингополучателя и са неоснователни възраженията на ответниците, основани на разпоредбите на чл. 76 ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства и направените от страните доказателствени искания, за който жалбоподателят излага, че е решен в нарушение на задължителната съдебна практика и по който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въпросът за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, е релевантен за делото. С обжалваното решение в правомощията си на въззивна инстанция съдът е решил спора по същество, съгласно чл. 271 ал. 1 пр.1 ГПК, като подробно е мотивирал решението, включително и като е препратил към мотивите на обжалваното решение, на основание чл. 272 ГПК. Така въззивният съд е решил въпроса в съответствие с установената съдебна практика за задължението на въззивния съд при изготвяне на решението да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал, да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за което да изготви собствени мотиви, съгласно ПлВС №1/1953 г. и т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. В правомощията си на въззивна инстанция с обжалваното решение, подробно мотивирано с обсъждане на събраните доказателства, на доводите и възраженията на страните и с препращане към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и не е решил въпроса в противоречие с посочената съдебна практика. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1658 от 24.07.2014 г. по т.д. № 4048/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: