О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 20.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 792 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 и чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5478/28.03.2017г. на ответника Р. Д. Д. срещу определение от 24.02.2017г. по ч. гр. дело № 1411/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. Д. Д. за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 21, т. 3 и чл. 23, ал. 1, предл. 1 от Закона за правната помощ /ЗПрП/.
Ответникът „Р. /България/” ЕАД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК.
За да остави без уважение молбата на Р. Д. Д. по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че не са налице основания за предоставяне на правна помощ, тъй като липсват предпоставките на чл. 23, ал. 1, предл. 1 ЗПрП – в конкретния случай законът не предвижда задължителна адвокатска защита, защото жалбата не е срещу акт от изброените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
Изводът на въззивния съд за липса на основания за предоставяне на правна помощ на Р. Д. Д. е правилен. Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ и други закони. Разпоредбата на чл. 5 ЗПрП регламентира предоставянето на правна помощ на физически лица, а съгласно чл. 23 ЗПрП правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по силата на закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство /чл. 23, ал. 1 ЗПрП/ и по преценка на съда /чл. 23, ал. 2 ЗПрП/. В случая предпоставките за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство на въззивника не са налице:
1/ Основанието по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗПрП не е налице, тъй като характерът на производството не предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство – правната помощ, която частният жалбоподател е поискал да му бъде предоставена е по повод подадена от него частна жалба вх. № 18616/16.12.2016г. срещу разпореждане от 24.11.2016г. по ч. гр. дело № 1411/2015г. на САС, ТО, 6 състав, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 8018/12.06.2015г. срещу определение № 1369/22.052015г. по същото ч. гр. дело на САС, т. е. до частна жалба по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК, по отношение на която не е необходимо задължително процесуално представителство от адвокат.
2/ Не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда по смисъла на чл. 23, ал. 2 ЗПрП, защото частният жалбоподател не отговаря на изискванията на Закона за правна помощ за процесуално представителство. Частният жалбоподател не е посочил размера на доходите, с които издържа себе си и двете си деца, за да може да бъде извършена преценка дали притежаваните от него средства са недостатъчни за заплащане на съответното адвокатско възнаграждение. Р. Д. Д. е собственик на недвижим имот – дворно място и двуетажна къща, а обстоятелството, че е ипотекирал собствения си недвижим имот в полза на трето лице А. К. С. – майка на двете им малолетни деца М. и И., не го лишава от правото му на собственост и възможността да реализира доходи извън хипотезата на разпореждане с него. Частният жалбоподател е 46-годишен, в трудоспособна възраст и не са налице данни да страда от заболявания, които да не му позволяват да упражнява трудова дейност. Частният жалбоподател е упълномощил процесуален представител в първоинстанционното производство, който да го представлява пред всички инстанции, на който е заплатил адвокатско възнаграждение и от който е оттеглил пълномощията.
Анализирайки обстоятелствата по делото, предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПрП, настоящият съдебен състав счита, че не са налице необходимите предпоставки за предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател по повод подадена от него частна жалба вх. № 18616/16.12.2016г. срещу разпореждане от 24.11.2016г. по ч. гр. дело № 1411/2015г. на САС, ТО, 6 състав. Определението от 24.02.2017г. по ч. гр. дело № 1411/2015г. на САС, ТО, 6 състав в обжалваната му част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.02.2017г. по ч. гр. дело № 1411/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. Д. Д. за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 21, т. 3 и чл. 23, ал. 1, предл. 1 от Закона за правната помощ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.