5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
С., 11.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело №551/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]-гр.П. срещу Решение №1982 от 20.11.2014 г. по гр.д.№ 2095/ 2014 г. на ОС -Пловдив, с което е потвърдено Решение №1018 от 10.03.2014 г. по гр.д.№8452/2013г. на РС-Пловдив, с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за установяване вземане 13 008.06 лв. за доставена електрическа енергия за периода 01.06.2012 г.- 30.08.2012 г., със законната лихва от 27.03.2013 г., мораторна лихва 370.42 лв. за периода 16.12.2012 г.-27.03.2013 г. и разноски за заповедното производство, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия след измененията на ЗЕ(Д.в.бр.54/2012 г.). Обосновава, че не е обвързваща създадената от ВКС практика, с която се отрича правото на доставчика на корекции за неотчетено потребление за минал момент, чрез едностранно съставени от него Общи условия, поради липса на предвидена затова възможност в нормативен акт, тъй като тази практика не отчита изменението на чл. 92 ал. 2 т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., което допуска такава корекция. Иска да се приложи новата редакция на ЗЕ, за която сочи, че само пояснява по-рано установената воля на законодателя и има тълкувателен характер, сочи, че приложимото материално право към настоящия момент, са ПИКЕЕ(Д.в.бр.98/12. 11.2013 г.), които в чл. 45 предписват при установена грешка над 1.5 пъти от допустимата по спецификацията на СТИ, отчетеното количество ел.енергия да се определя съгласно процедура, предвидена в договора – ОУ на Е. ЕР и ОУ на Е. ЕС, одобрени с решение на ДКЕВР -014/10.05.2008 г. и 013/10.05.2008 г. Счита, че принципното прилагане на корекционна процедура за изчисляване, а не за измерване на реалното потребление, в съответствие с чл.28 ал.1 от ОУ на Е. ЕС, вр. чл. 54 ал.2 т.1 от ОУ на Е. ЕР, не накърнява правата на потребителя, че вече корекция на сметки със задна дата принципно не е лишена от основание, по който правен въпрос липсва съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие между въззивното решение и Р.№38/15.05.2014 г. по т.д.№ 5/ 2013 г. на ВКС, І т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], обл. П. оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не са налице предпоставки за промяна на създадената съдебна практика предвид промяна на законодателството или обществените условия с оглед точното му прилагане и за развитие на правото. Аргументира, че изменението на ЗЕ е занапред и е неприложимо към спора, тъй като корекцията на сметка е извършена преди ПИКЕЕ, че измененията и допълненията на ЗЕ не установяват основание за извършване на едностранна корекция, а законът препраща към ПИКЕЕ – основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ, а клаузите на ОУ са обявени за нищожни и не обвързват потребителите. Счита, че е налице задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК, създадена след приемането на ПИКЕЕ от 10.04.2007 г., оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК за установяване на вземане, цената на което не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска за признаване за установено, че ищецът има към ответника вземане за сумата 13 008.06 лв. – стойност на ел.енергия, доставена за периода 01.06.2012 г. – 30.08.2012 г., въззивният съд е приел, включително чрез препращане към мотивите на обжалваното решение по реда на чл. 272 ГПК, че не е установена неизправност и нередовност на СТИ, които съгласно чл. 35 ал. 4 от ОЕУ на Е. ЕР се установяват с констативен протокол, последният според чл. 63 от ОУ се подписва от представител на Е. ЕР и от клиента, а ако той не присъства и/или откаже, то Е. ЕР има право да го състави в присъствие на свидетели, след което го изпраща на клиента; а в случая Констативният протокол от 30.08.2012 г. е подписан от служител на абоната, който не го представлява, затова съставлява неподписан частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ищеца факти, които не са доказани и които не могат да съставляват основание за коригиране сметката на абоната. Съдът е посочил, че твърденията на ищеца не са доказани и от констатациите на техническата експертиза, която е работила въз основа на констативния протокол, и че не е установено по делото кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на корекция. Обосновал е с оглед постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК:Р.№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. на ІІ т.о.,Р.№79/11.05.2011 г. по т.д.№582/2010 г.на ІІ т.о. и Р.№ 165/2009 г. по т.д.№ 103/2009 г.на ІІ т.о., че няма законово основание доставчикът да коригира едностранно сметката на абоната за изминал период, както и че е отречена възможността доставчикът да обоснове правото си с клаузи, съдържащи се в едностранно приети от него Общи условия; клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 З., затова са нищожни на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД. По отношение на изменението на чл. 83 ал.1 т.6 и чл. 98а ал. 2 т. 6 б. а ЗЕ(Д.в.бр.54/ 2012 г., в сила 17.07.2012 г.) и разпоредбата на чл. 45 ПИКЕЕ (Д.в. бр.38/2007 г., отм.), съдът е приел, че посочените норми не установяват основание за извършване от доставчика на едностранна корекция на сметките за минал период, правила за което не се съдържат в ЗЕ и ПИКЕЕ(отм.), а в ОУ – съответните разпоредби на които като неравноправни и нищожни, съгласно посочената практика на ВКС, не обвързват потребителите.
По въпроса: съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия след измененията на ЗЕ (Д.в.бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. ), с оглед исковия период 01.06.2012 г. – 30.08.2012 г. и обстоятелството, че създадените след изменението на посочените разпоредби на ЗЕ ПИКЕЕ(Д.в. бр.98/2013 г.), са в сила от 12.11.2013 г., въпросът следва да се доуточни: има ли законово основание доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя след влизане в сила на промените на ЗЕ – чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 – в сила от 17.07.2012 г. и след приемането на ПИКЕЕ (Д.в. бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.), когато корекцията на сметката за минал период се извършва преди изменението на ЗЕ, при действието на ПИКЕЕ от 2007 г.(отм.) и при действието на заварените Общи условия.
В постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции: Р.№111/17.07. 2015 г. по т. д. №1650/2014 г. на І т.о. е прието, че с изменението на ЗЕ (Д.в. бр. 54/2012 г.), има законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ. Посочено е, че с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител да извършва корекция на сметки на потребители, като законодателят е вменил задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите.
С постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение №115/20.05.2015 г. по гр. д.№ 4907/2014 г. на IV г.о. по въпроса за възможността доставчикът да коригира сметките на потребителите за доставена ел.енергия за минал период, в който не са били приети от ДКЕВР правилата по чл. 83 ал. 2 изр. 2 от ЗЕ, и Общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с новата разпоредба на ЗЕ, е прието, че в изпълнение на възложеното от закона правомощие, ДКЕВР е приела нови ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., с които са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, регламентирани са т. нар „корекции на сметки на потребители“ в случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези нови ПИКЕЕ, съгласно чл. 5 ал. 5 от Конституцията на РБългария, вр. чл. 41 ал. 3 и 4 ЗНА влизат в сила на 16.11.2013 г. и нямат обратно действие. През периода от 17.07. 2012 г., когато влиза в сила изменението на ЗЕ – чл. 83 ал. 1 т. 6(Д.в. бр.54/2012 г.), до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (Д.в. бр. 98/2013 г.), не съществува законово основание за доставчика едностранно да коригира сметките на потребителите, за който период остава изцяло актуална създадената по реда на чл. 290 ГПК трайно установена практика на ВКС.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като е несъстоятелен доводът на жалбоподателя, че посочената практика на ВКС не е обвързваща, тъй като не отчита изменението на чл. 92 ал. 2 т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г.; неоснователно е и искането към спора да се приложи новата редакция на ЗЕ, по съображения, че тя само пояснява по-рано установената воля на законодателя и че има тълкувателен характер; несъстоятелен е и доводът, че към спора са приложими ПИКЕЕ(Д.в. бр.98/12.11.2013 г.).
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с Р.№38/15.05.2014 г. по т.д.№ 5/ 2013 г. на ВКС, І т.о., което е неотносимо, тъй като касае случай, в който електроразпределителното предприятие е доказало осъществено от абоната действие, което има за резултат отчитане на по-малки количества доставена и портебена ел.енергия, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1982 от 20.11.2014 г. по гр.д.№ 2095/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: