1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр. София, 30.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1100 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците Й. Х. Ж. и М. А. В. чрез процесуален представител адв. П. К. срещу определение № 872 от 14.03.2016г. по в. гр. дело № 242/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на наказателно производство № 511/2015г. по описа на РУ на МВР [населено място].
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат становище, че не са налице предпоставки за спиране на исковото производство, тъй като в конкретния случай е установен увреждащият автомобил, вината на водача и механизма на процесното ПТП, като се спори само кой точно е водачът – майката или дъщерята. Наказателното производство се намира в досъдебна фаза, не са представени доказателства, че е внесен обвинителен акт и че е налице висящо наказателно преследване в съдебна фаза. Частните жалбоподатели излагат доводи, че по делото е приложен констативен протокол за ПТП, който е достатъчно доказателство, а по отношение на понятието за вина поддържат, че не е тъждествено в наказателното и в гражданското право. Молят определението да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по същество.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от частните жалбоподатели доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на ответника [фирма] срещу решение № 6004/14.08.2015г. по гр. д. № 646/2014г. на СГС, I Гражданско отделение, 19 състав, с което ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на всеки един от ищците по 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226 КЗ /отм./, заедно със законната лихва, считано от 27.05.2013г. до окончателното плащане; на М. А. В. сумата 710 лв. – обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 226 КЗ /отм./ със законната лихва от 27.05.2013г. до окончателното плащане и са присъдени разноски. За да спре въззивното производство, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК: налице е висящо наказателно производство срещу Р. А. Х., която при управление на л. а. „БМВ“, модел „730 Д“, с ДК № Х 61-66 ВМ е нарушила правилата за движение по пътищата и на 27.05.2013г. е причинила смъртта на Х. В. – д. п. № 511/2015г. по описа на РУ на МВР [населено място]; приключването на наказателното производство е от значение, за да се зачете задължителната сила на евентуалната осъдителна присъда относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, които имат преюдициално значение за изхода на гражданския спор, тъй като въпросът за виновното и противоправното поведение на застрахованото лице е бил спорен пред двете инстанции.
Обжалваното определение на САС е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира исковото производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Предпоставките на посочената правна норма за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите спрямо пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК исковото производство се спира, когато наказателното производство е в съдебна фаза. В настоящия случай са налице данни, че образуваното производство срещу Р. А. Х. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” връзка с чл. 342, ал. 1 НК относно процесното ПТП и причинената смърт на Х. М. В. е досъдебно, не е приключило, не е в съдебна фаза и не са представени доказателства, че срещу Р. А. Х. е внесен обвинителен акт. Поради изложените съображения се налага извод, че към настоящия момент не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на исковото производство. Въз основа на изложените съображения определението следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 872 от 14.03.2016г. по в. гр. дело № 242/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.