Определение №12 от 7.1.2015 по ч.пр. дело №2192/2192 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 07.01.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2192 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Д., [населено място] срещу определение от 28.05.2015г. по гр.д. № 987/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му от 09.12.2014г. за предоставяне на правна помощ по делото, изразяваща се в процесуално представителство по подадената от него касационна жалба срещу решение № 242 от 26.05.2014г. по гр.д. № 987/2013г. на СОС.
Частният жалбоподател поддържа, че постановеният от съда отказ да му бъде предоставена правна помощ по делото, въпреки направеното оттегляне на пълномощното на адв. Л. Д., води до преграждане на делото. Поддържа, че в подадената по делото частна жалба изрично е заявил оттегляне на пълномощното на адв. Д., което следва да бъде взето предвид, като бъде съобразено и обстоятелството, че поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ не може да полага труд и да реализира доходи. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъде предоставена исканата правна помощ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение от 28.05.2015г., постановено от Софийски окръжен съд, е оставена без разглеждане подадената от И. Г. Д. на 09.12.2014г. молба за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по подадената от него касационна жалба срещу решение № 242 от 26.05.2014г., постановено по делото. Съдът е приел, че с определение от 27.06.2014г. е отхвърлил предходна молба на същата страна от 11.06.2014г., с която е направено същото искане, като определението е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това е счел, че в определението си от 27.06.2014г. вече е формирал преценката си за наличие на предпоставките на чл.23, ал.3 от ЗПП, като е взел предвид имущественото състояние на молителя, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Съдът е приел, че молителят не се позовава на нови обстоятелства, възникнали след датата на подаване на предходната молба за правна помощ, поради което повторно направеното искане на същото основание и със същия предмет се явява недопустимо.
Обжалваното определение е неправилно. С предходно определение, постановено на 27.06.2014г., съдът е оставил без уважение искането на И. Г. Д. за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на въззивното решение, като е взел предвид декларираното имуществено, семейно и здравословно състояние на жалбоподателя и е съобразил обстоятелството, че същият е бил представляван от редовно упълномощен адвокат в производството пред първата и пред въззивната инстанция и доколкото към момента на произнасянето няма данни за отказ от пълномощното или за неговото оттегляне, е счел, че жалбоподателят се ползва с квалифицирано адвокатско съдействие и не е необходимо да му се предоставя правна помощ по реда на чл.21, т.3 ЗПП. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че с подадената от И. Д. частна жалба срещу постановеното предходно определение, е заявено оттегляне на пълномощното на адв. Л. Д., като оттеглянето е потвърдено и в подадената на 09.12.2014г. молба. Поради това следва да се приеме, че въззивният съд е следвало да се произнесе по същество на направеното ново искане за предоставяне на правна помощ, като вземе предвид освен вида на делото и имущественото, семейното и здравословното състояние на жалбоподателя, така и направеното след предходното произнасяне с определение от 27.06.2014г. оттегляне на пълномощното на адв. Д..
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по направеното с молба от 09.12.2014г. искане за предоставяне на правна помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 28.05.2015г. по гр.д. № 987/2013г. на Софийски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за произнасяне по направеното от И. Г. Д. с молба от 09.12.2014г. искане за предоставяне на правна помощ.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top