9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр. С., 29,07,2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2792 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 720 от 04.08.2015г. по в.т.д. № 4356/2014г. на САС, 9 състав, с което е потвърдено решение № 91 от 31.07.2014г. по т.д. № 90/2013г. на Врачански окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от касатора [фирма] против [фирма] /н/ обективно съединени положителни установителни искове с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, синдика и всички кредитори, че съществува вземане с титуляр ищеца спрямо ответника с общ размер 413 602,90 лева, както следва: вземане за сумата 9 000 лева, представляващо възнаграждение за 6 месеца, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.10.2009г.; вземане за сумата 7 500 лева, представляваща неустойка по договора съгласно чл.12 от същия; вземане за сумата 96 656,24 лева, представляваща хонорар по т.д. № 1875/2009г. на СОС, 5 състав с правен интерес 4 810 312 лева; вземане за сумата 3 045,71 лева, представляваща хонорар по т.д. № 116/2010г. на САС, 5 състав с правен интерес 129 785,50 лева; вземане за сумата 96 450 лева, представляваща хонорар по т.д. № 4029/2011г. на САС, 5 състав с правен интерес 4 800 000 лева; вземане за сумата 96 450 лева, представляваща адвокатски хонорар по т.д. № 4290/2011г. на СРС, 3 състав с правен интерес 4 800 000 лева; вземане за сумата 345 лева, представляваща хонорар по т.д. № 652/2010г. на ВКС, I т.о. с правен интерес 3 415,20 лева; вземане за сумата 653 лева, представляваща адвокатски хонорар по т.д. № 652/2010г. на ВКС, II т.о. с правен интерес 10 149,18 лева; вземане за сумата 96 656,24 лева, представляваща адвокатски хонорар по т.д. № 355/2011г. на ВКС, I т.о. с правен интерес 4 810 312 лева; вземане за сумата 460 лева, представляваща адвокатски хонорар по т.д. № 489/2010г. на ВКС, II т.о. с правен интерес 5 272,36 лева; вземане за сумата 1 903 лева, представляваща адвокатски хонорар по т.д. № 844/2010г. на ВКС, I т.о. с правен интерес 72 668,75 лева; вземане за сумата 228 лева, адвокатски хонорар по т.д. № 910/2010г. на ВКС, II т.о. с правен интерес 1 476 лева; вземане за сумата 730 лева, представляваща адвокатски хонорар по т.д. № 976/2010г. на ВКС, II т.о. с правен интерес 730 лева; вземане за сумата 3 045,71 лева, представляваща адвокатски хонорар по т.д. № 817/2011г. на ВКС, II т.о. с правен интерес 129 785,50 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че въззивната инстанция не е коригирала съществените процесуални нарушения на първата инстанция, игнорирала е изцяло намиращите се в кориците на делото доказателства, изтъкнала е релевантни правни норми и съдебна практика, без да ги приложи към факти и обстоятелства по делото, дори и безспорни такива. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:
1. Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.236, ал.2 ГПК/, ако в мотивите си въззивният съд е направил фактически констатации въз основа на част от доказателствата, без да обсъди всички други, релевантни за същите факти, което е довело до необоснованост на правните му изводи – твърди, че въззивният съд не е обсъдил официални документи /определения и решения на ВКС и САС, съдебни призовки и съобщения, писмени защити с отбелязани входящи номера, извлечение от банковата сметка на адв. Д./ и по този начин е действал в противоречие с решение № 139 от 24.04.2013г. по гр.д. № 926/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о.;
2. Има ли задължение въззивният съд при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд и при изрично инвокирани във въззивната жалба оплаквания относно липсата на доклад и недопускане на доказателства да повтори опороченото действие, като изготви доклад по делото и даде указание на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства – твърди, че въззивният съд е действал в противречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК, както и решение № 42 от 09.06.2014г. по т.д .№ 799/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 172 от 23.02.2010г. по гр.д. № 386/2009г. на ВКС, ГК, III г.о.;
3. Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани – твърди противоречие с решение № 52 от 27.03.2014г. по гр.д. № 4448/2013г. на ВКС, ГК, III г.о.;
4. Съставляват ли факти и обстоятелства, служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, такива, намиращи се в кориците на съдебно дело, ако са посочени от страните номера на дела на същия съд и на същия състав? Следва ли служебно известен на долната инстанция факт по смисъла на чл.155 ГПК да се вземе под внимание от въззинтата инстанция – противоречие с определение № 218 от 20.03.2014г. по ч.гр.д. № 5697/2013г. на ВКС, IV г.о.;
5. Съставлява ли официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК разпореждане на съд, написано лично ръкописно и подписано от съдията по делото, и длъжен ли е съдът да зачете материалната доказателствена сила на съдебни разпореждания, написани ръкописно от съдия – твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение, несъобразявайки нормите на чл.178 и чл.179 ГПК в противоречие с решение № 76 от 10.07.2012г. по т.д.№ 490/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.;
6. Какъв е фактическият състав на упълномощаването на адвокат от страна на синдика, достатъчно ли е разрешение по смисъла на чл.660, ал.2 ТЗ и самото пълномощно от синдика за адвокат или молбата от синдика до съда по несъстоятелността съставлява ли елемент от фактическия състав на упълномощаването по смисъла на чл.660, ал.2 ТЗ – твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 284 по гр.д. № 2415/2013г. на ВКС, ГК, I г.о., в което е прието, че непредставянето в цялост на молбата за упълномощаване не променя редовността на упълномощаването, след като има разрешение на съда;
7. Каква е престацията по договор за абонаментно правно обслужване от страна на довереника – адвокат? С какви доказателствени средства, освен устни, се доказва предоставянето на устни съвети и консултации по договор за абонаментно обслужване – твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 495 от 25.06.2010г. по гр.д. № 1669/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., в което е очертана рамката на дължимата от адвоката престация по договор за правни услуги.
8. Страна ли е по материалното правоотношение длъжник в производство по несъстоятелност по отношение на договорите, сключвани от синдика в изпълнение на правомощията му по чл.658, ал.1 ТЗ, респ. има ли право да прави възражения по изпълнението им чрез десезирания си управителен орган – твърди, че този въпрос еот значение за развитието на правото.
Ответникът „Бизнес – иновационен център [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и от които са произтекли решаващите му правни изводи, обуславящи изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС или от значение за развитието на правото. Във връзка с първия въпрос твърди, че въззивният съд не е допуснал твърдяното противоречие с практиката на ВКС; по втория въпрос счита, че не е налице допуснато нарушение на чл.146 ГПК във връзка с доклада по делото; по третия въпрос поддържа, че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика; във връзка с четвъртия въпрос поддържа, че не е налице неправилно произнасяне на въззивния съд; счита, че въззивният съд не се е произнесъл по петия въпрос; във връзка с поставения първия материалноправен въпрос твърди, че въззивният съд не се е произнасял относно молба на синдика за уплъномощаване на адвокат; във връзка с въпроса за съдържанието на престацията по договор за абонаментно правно обслужване и как се доказва даването на устни консултациии поддържа, че въззивният съд не се е произнасял; поддържа, че въззивният съд не се е произнасял и по последния правен въпрос, както и че той е решен от ясната разпоредба на чл.635, ал.3 ТЗ. Излага събражения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че с договор за продажба на вземане от 10.06.2013г. А. Б. Д. е прехвърлила на ищеца вземанията си по отношение на ответника за заплащане на месечни възнаграждения по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2009г. и дължими адвокатски възнаграждения, подробно индивидуализирани в заявление за предявяване на вземания, в общ размер 413 602,90 лева, както и че ответникът е бил уведомен за цесията. Приел е за установено, че с договор за правна защита и съдействие от 15.10.2009г., сключен между ответното дружество, представлявано от синдика Р. М., и адв. А. Д. на втората е възложено и тя е приела възмездно да предоставя правни консултации и съдействие по поставени от доверителя проблеми, като в обсега на договорената защита се включват следните дейности: извършване на проучване и анализи, изготвяне на молби и възражения, процесуално представителство по т.д. № 1069/2008г. на СОС и на свързаните с него производства; проучване, анализ, изговяне на становища, молби и писмени бележки по т.д. № 617/2017г. на ВрОС /делото по несъстоятелност/, както и на всички, свързани с него производства пред цитирания съд, САС и ВКС; изготвяне на жалби до прокуратурата и полицията, становища, молби и др., свързани с преписки, касаещи дружеството, и водене не деловодство по отношение на съдебните производства, в които участва дружеството, свързани с производството по несъстоятелност, и съдебните производства, по които ответникът е страна. Приел е, че върху молба на синдика М. по т.д. № 617/2007г. по чл.660, ал.2 ТЗ за разрешение на съда да упълномощи адв. Д. да го представлява в производствата пред САС по делата на дружеството, е поставена резолюция на съдия от 11.12.2009г., съгласно която е разрешено на синдика да ангажира и упълномощи адвокатска защита по делата на дружеството – адв. Д.. След обсъждане на клаузите на сключения договор за поръчка и писмените доказателства въззивният съд е приел, че в противоречие с тежестта за доказване ищецът не доказва изпълнение на поръчката от страна на адв. Д. във връзка с предоставяне на правна защита и съдействие и процесуално представителство на синдика на дружеството с открито производство по несъстоятелност или осъществяването на характеризиращата сключения договор престация, поради което за довереника не се е породило и правото да получи възнаграждение. Приел е, че по делото не са представени доказателства за осъществяване на дължимото по договора за периода май-октомври 2010г. и за ежемесечното му отчитане със съответното изготвяне на справка и разходооправдателен документ. Посочил е, че липсват доказателства за упълномощаване на адв. Д. от синдика М. да го представлява по цитираните в договора дела и свързаните с производството по несъстоятелност спорове пред ВрОС, САС и ВКС, както и данни за осъществено представителство по тях в периода на действие на процесния договор, независимо, че в чл.1.3 от същия е предвидено определяне и заплащане на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по допълнително споразумение на страните. Посочил е още, че не са представени писмени пълномощни или доказателства за устното упълномощаване от синдика на адв. Д. в съответствие с чл.33 ГПК и чл.25 ЗА, не се установява евентуалното упълномощаване във връзка с процесуалното представителство на синдика от адв. Д. /договорено по процесния договор/ да е осъществено с разрешение на съда, като е приел, че обсъденото разрешение на съда от 11.12.2009г. касае само неконкретизирани дела пред САС и липсват данни за процесуално представителство на синдика от адвоката по такива за периода на действие на договора. По тези съображения въззивният съд е счел за неоснователен иска за установяване на вземане за сумата 9 000 лева– месечни възнаграждения за периода май-октомври 2010г. по договора от 15.10.2009г., както и на акцесорното вземане за сумата 7 500 лева – неустойка по този договор.
Въззивният съд е счел за неоснователни и останалите искове, като е посочил, че ищецът не е доказал адв. Д. да е представлявала надлежно синдика по делата, за които се претендира, че се е породило правото й да получи адвокатско възнаграждение, въз основа на упълномощаване, което е разрешено от съда по несъстоятелността по чл.660, ал.2 ТЗ. Приел е, че с представеното по делото пълномощно от 26.02.2012г. А. К. е упълномощил адв. Д. да го представлява като синдик на ответното дружество пред всички съдилища и инстанции в страната и по-специално по т.д. № 355/2011г. на ВКС, I т.о., т.д. № 663/2010г., т.д. № 460/2011г., т.д. № 844/2010г. на ВКС, в.т.д. № 4290/2011г. на трети състав, т.д. № 4029/2011г. на пети състав на САС, като води делата до приключването им пред всички инстанции и да извършва всички процесуални действия, включително в производства по отмяна и възобновяване. Обсъдил е представената по делото първа страница от депозиран на 27.02.2012г. до съда по несъстоятелността – по т.д. № 617/2007г. на Врачански окръжен съд отчет на синдика А. К., на която е поставена резолюция от 28.02.2012г. за одобряване на отчета на синдика и разрешаване на същия да ангажира адв. Д. за представителство по делата на дружеството, но е приел, че с оглед липсата на искането, по което е направено горното произнасяне, на отразяване от кого изхожда резолюцията и на конкретизация е изключено да бъде направено заключение дали в случая се касае до разрешаване от съда по несъстоятелността по чл.660, ал.2 ТЗ синдикът К. да упълномощи адв. Д. да го представлява по конкретни дела.
Относно отделните дела, по които се претендира да е възникнало вземане за адвокатско възнграждение, е обсъдил представените по делото доказателства – становища и писмени бележки, изходящи от адв. Д., съобщения за връчване на книжа по част от посочените дела, и е приел, че те не установяват осъществявано от адв. Д. надлежно представителство на синдика с оглед липсата на доказателства за упълномощаването й /писмено или устно/ от синдика да го представлява и на разрешение от съда по несъстоятелността за това упълномощаване. По отношение на процесуално представителство по т.д. № 116/2010г. на САС, 5 състав и т.д. № 420/2011г. на САС, 3 състав е посочил, че не са ангажирани доказателства за осъществяване на такова. Идентични съображения е изложил и по отношение на посочените търговски дела на ВКС, като е посочил, че ищецът не е ангажирал доказателства за надлежно процесуално представителство на синдика в производството от страна на адв. Д. въз основа на пълномощно, представено по делата, или устно упълномощаване пред съда при наличие на разрешение по чл.660, ал.2 ТЗ за това на съда по несъстоятелността.
Въззивният съд е посочил още, че във въззивната жалба ищецът – въззивник не прави искания по доказателствата, независимо от позоваването на процесуални нарушения във връзка с недопускането им от първоинстанционния съд, а по отношение на доклада по делото е приел, че е с изискуемото съдържание по чл.146 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и по начина, по който е формулиран, представлява оплакване, че въззивният съд е направил фактически констатации въз основа на част от доказателствата, без да обсъди всички други, релевантни за същите факти, довело до необоснованост на решението. По това оплакване за неправилност на въззивното решение касационната инстанция може да се произнесе само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Посочените от касатора писмени доказателства – становища, писмени бележки и съобщения по дела са обсъдени от въззивния съд, а по обосноваността на направените въз основа на тях изводи съдът не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
Поставеният втори процесуалноправен въпрос не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Въззивният съд се е произнесъл по направеното във въззивната жалба оплакване за непълнота на доклада на първоинстанционния съд и е посочил, че въпреки това оплакване въззивникът – ищец не прави искания за доказателства, както и че докладът е с изискуемото съдържание по чл.146 ГПК – извод, който е съоразен със съдържанието на изгответния от първоинстанционния съд доклад.
Отговорът на третият процесуалноправен въпрос е обусловен от конкретните факти по делото и от преценката на конкретните твърдения за наличието на неотстранимо препятствие за страната или нейния пълномощник да се явят в съдебно заседание и на ангажираните за това доказателства. На въпроса дали определено заболяване се явява пречка за явяване в съдебно заседание не може да се даде общ отговор, тъй като тази преценка зависи от конкретното заболяване и от съдържанието на документа, представен за доказването му.
Четвъртият процесуалноправен въпрос не е обсъждан от въззивния съд. От друга страна, представеното от касатора за обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК определение № 218 от 20.03.2014г. по ч.гр.д. № 5697/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о. е неотносимо, тъй като в него поставеният въпрос не е обсъждан, е единствено са излагани съображения, че при преценката дали е предявен в срок бъдещият иск, чието обезпечаване е допуснато, съдът, допуснал обезпечението му, няма служебно задължение да изследва дали този факт се е осъществил, освен когато сам е извършил действия по предявения в срок иск, който му е разпределен. В това определение не се съдържа произнасяне, че доказателствата, намиращи се в кориците на други дела, които са били разглеждани от същия съдебен състав или от друг състав на същия съд, имат характера на факти, служебно известни на съда, с каквото твърдение касаторът е обосновал поставения правен въпрос.
Петият и шестият въпроси не са обусловили изхода на делото, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за липса на разрешение по чл.660, ал.2 ТЗ на съда по несъстоятелността за упълномощаване на адв. Д. да представлява синдика на ответното дружество са свързани с преценката му, че не е ясно за упълномощаване по кои дела е дадено разрешение по представената молба от синдика.
Седмият въпрос, отнасящ се до предмета на договора за абонаментно правно обслужване, е обсъждан от въззивния съд и е разрешен съобразно конкретните клаузи на сключения между адв. Д. и ответника договор, с оглед на които е извършена преценка и на представените от ищеца доказателства за изпълнение на договора. След обсъждане на клаузите на сключения договор за поръчка и писмените доказателства въззивният съд е приел за недоказано изпълнение на поръчката от страна на адв. Д. във връзка с предоставяне на правна защита и съдействие и процесуално представителство на синдика на дружеството с открито производство по несъстоятелност или осъществяването на характеризиращата сключения договор престация, като е посочил, че не са представени доказателства за осъществяване на дължимото по договора за периода май-октомври 2010г. и за ежемесечното му отчитане със сътоветното изготвяне на справка и разходооправдателен документ, съгласно клаузата на чл.1.2 от договора. Приел е още, че по делото липсват доказателства за упълномощаване на адв. Д. от синдика М. да го представлява по цитираните в договора дела и свързаните с производството по несъстоятелност спорове пред ВрОС, САС и ВКС, както и данни за осъществено представителство по тях в периода на действие на процесния договор. Следователно въззивният съд не е отрекъл допустимостта на ангажираните от ищеца доказателства за изпълнение на договора, а, съобразявайки конкретните уговорки в него, е извършил преценка доколко тези доказателства установяват твърдяното изпълнение. Доводите на касатора за неправилност на тази преценка представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Последният формулиран правен въпрос е релевантен, но по отношение на него е налице поддържаното допълнително основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По поставения въпрос е налице постоянна съдебна практика, от която въззивният съд не се отклонил и съгласно която синдикът представлява предприятието и управлява текущите дела на търговеца, за което има право да го представлява при сключване на договори, а в производството по иск по чл.694 ТЗ длъжникът се представлява от органите си, които могат да извършват всички процесуални действия, които не са предоставени на синдика, в това число да оспорват иска и да правят възражения срещу него. Поради това следва да се приеме, че не е налице допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 720 от 04.08.2015г. по в.т.д. № 4356/2014г. на САС, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: