6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 14.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 255 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Б. Ж. срещу определение № 531 от 18.02.2015г. по ч. гр. дело № 2067/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с която е потвърдено определение № 7356 от 13.11.2013г. по т. дело № 1617/2009г. на Софийски градски съд, ТО, 2 състав в частта, с която СГС е изменил на основание чл. 248 ГПК постановеното на 01.08.2013г. по т. дело № 1617/2009г. решение в частта на разноските, като вместо присъдените разноски в размер 237 462,43 лв. е осъдил ответниците [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма] да заплатят на [фирма], РЧехия, [населено място] сумата 172 708,99 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е отчел, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер 48 895,68 лв. е прекомерно и неправилно е приел, че е налице фактическа и правна сложност на делото.
Частният жалбоподател релевира доводи, че съдът не е изложил мотиви по отношение липсата на присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответниците, и поддържа становище, че в последното съдебно заседание на 07.12.2012г. пред СГС като ответник по иска е представил своевременно списък с разноските по чл. 80 ГПК и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл поддържа тезата, че въззивното определението е недопустимо.
Моли определението в частта на присъдените разноски да бъде отменено, сумата за адвокатско възнаграждение, дължима на ищеца [фирма] да бъде намалена до размер, ненадвишаващ минималния размер по Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с уважената част от исковете и съобразно чл. 36, ал. 2 ЗА, както и да бъде допълнено определението на СГС като бъде присъдено на [фирма] юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за развитието на правото:
1. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата, или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер?
2. Допустимо ли е да се иска допълване на съдебното решение в частта за разноските при липса на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски?
3. Недопустима или неоснователна е молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК?
[фирма], РЧехия, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Доводът на частния жалбоподател, че частната касационна жалба е недопустима поради това, че първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли по искането за допълване на решение № 1392 от 01.08.2013г. по т. дело № 1617/2009г. на СГС, ТО, 2 състав относно дължимите разноски на [фирма], е неоснователен. Непроизнасянето от съда относно направено искане за присъждане на разноски от първоинстанционния съд не е основание за недопустимост на съдебния акт, а представлява основание за допълване на решението, респективно определението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Неизлагането на мотиви по отношение на оплакването в частната жалба за неправилност на първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК – неправилно неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение въпреки направено в срок искане и заявяването му в молба за допълване на решението, представлява оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В настоящия случай частният жалбоподател – ответник в последното съдебно заседание в първоинстанционното производство на 07.12.2012г. е предявил своевременно искането си за присъждане на разноски по делото като е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е заявил възнаграждение за правна помощ за един юрисконсулт в размер 58 524,60 лв. С решението СГС е осъдил ответниците да заплатят на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 632 670.01 евро и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер 237 462,43 лв., отхвърлил е исковете за разликата до пълния предявен размер, отхвърлил е изцяло исковете по чл. 86 ЗЗД като неоснователни и е прекратил производството по претенциите за сумата 781 743.61 евро за периода 01.07.2005г. – 01.10.2006г. поради отказ от иска. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на ответника по чл. 78, ал. 8 ГПК. С молба вх. № 98322/03.09.2013г. ответникът [фирма] е поискал решението да бъде изменено и допълнено в частта, касаеща присъдените на ищеца съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като същите бъдат намалени, както следва: държавната такса да бъде определена в размер, съответстващ на уважената част от иска; адвокатското възнаграждение да бъде определено съразмерно присъдената на ищеца сума и в размер не по-висок от минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът [фирма] не е направил искане за допълване на решението по отношение на претендираното от него възнаграждение за юрисконсулт за първоинстанционното производство нито в посочената молба, нито в друга молба в срока по чл. 248 ГПК, нито във въззивната жалба. Поради това първоинстанционният съд в определение № 7356 от 13.11.2013г. по т. дело № 1617/2009г. е изменил на основание чл. 248 ГПК решението само в частта на присъдените на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски, като ги е намалил от 237 462,43 лв. на 172 708,99 лв. За първи път ответникът в частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК на СГС е направил оплакване, че първоинстанционният съд не му е присъдил юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, въпреки, че го е поискал своевременно с представен списък по чл. 80 ГПК. Непроизнасянето по незаявено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК искане за допълване на решението в частта за претендирано пред първоинстанционния съд от ответника по иска юрисконсултско възнаграждение не обуславя извод за недопустимост на определението по чл. 248 ГПК по отношение на присъдените на ищеца разноски, както и на определението по частната жалба срещу това определение.
За да потвърди определението по чл. 248 ГПК на Софийски градски съд, въззивният съд е констатирал, че в проведеното на 07.12.2012г. открито съдебно заседание ищецът е представил списък на направените от него разноски в първоинстанционното производство, в който е включено и претендираното адвокатско възнаграждение, процесуалните представители на ответните дружества не са направили възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, поради което е приел, че искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение е преклудирано и пропускът не може да бъде саниран по реда на чл. 248 ГПК, като се е позовал на практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение № 51/24.03.2011г. по т. д. № 271/2010г. На ВКС, ТК, І т. о. и определение № 167/05.03.2012г. по ч. т. д. № 119/2012г. на ВКС, ТК, І т. о.
Въззивната инстанция е изложила и съображения съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, тъй като споменатата норма излиза извън пределите на законовата делегация, произтичаща от чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед размера на уважената част от исковете е направила извод, че присъденото адвокатско възнаграждение не надвишава минималните размери по наредбата.
Въззивният съд се е аргументирал и с обстоятелството, че установеният в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. минимален размер на адвокатското възнаграждение представлява само долна граница, под която възнаграждението не може да бъде намалявано, но не и критерий за определяне размера на неговия размер, като единица мярка, кратна на възприетата от съда степен на правна и фактическа сложност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частния жалбоподател доводи.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Първият, посочен от частния жалбоподател правен въпрос, би бил от значение за изхода на делото, ако възражението на [фирма] за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е заявено своевременно. Съдебният състав в съответствие с постоянната практика на ВКС е извършил проверка относно момента, в който е направено възражението за прекомерност, и е приел, че след като такова възражение не е направено до приключване на последното открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, то същото е преклудирано.
Независимо от това, настоящият съдебен състав с оглед мотивите на въззивното определение счита, че първият правен въпрос, посочен в изложението, е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК.
Вторият процесуалноправен въпрос е ирелевантен, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Въпросът е във връзка с искането на частния жалбоподател – ответник по иска за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоиинстанционното производство, по което няма произнасяне от СГС с решението, но тъй като ответникът по иска не е подал молба за изменение на решението в тази част /относно юрисконсултското възнаграждение/, въпросът е без значение за настоящото дело.
Формулираният от частния жалбоподател трети процесуалноправен въпрос също е ирелевантен за делото, защото не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпросът е без значение и поради обстоятелството, че молбата за изменение на решението в частта, с която са присъдени на ищеца разноски за първоинстанционното производство, не е подадена от ищеца, по отношение на който би следвало да има списък по чл. 80 ГПК, какъвто в случая е налице, а е подадена от ответниците.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са направени и не е направено искане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 531 от 18.02.2015г. по ч. гр. дело № 2067/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.