2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 06.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2448 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по подадена от М. С. М. молба за отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.06.2013г. по ч.гр.д. № 1381/2013 г. по описа на РС – [населено място].
Молителят излага доводи за наличие на нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и които не са му били известни, установени по надлежния ред съгласно чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Твърди, че е депозирал възражение и частна жалба до ОС – [населено място], в които е поддържал, че представеният запис на заповед не е редовен от външна страна, тъй като не е представен в оригинал. С оглед на това е направил искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза, но съдът е счел това искане за относимо към евентуално исково производство по чл.422 ГПК. Твърди, че съдът по заповедното производство е приел, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна, въпреки че не е бил представен в оригинал, тъй като оригиналът на документа се намира у молителя. Твърди, че по пр.пр. № 1085/2014г. на РП- [населено място] е било установено обстоятелството, че представеният запис на заповед е копие на оригиналния документ. Счита, че това обстоятелство е от съществено значение за делото.
Ответницата С. М. С. не изразява становище по молбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.06.2013г. по ч.гр.д. № 1381/2013 г. по описа на РС – [населено място] е недопустима.
На отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т. е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани /т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г/. Поради това не подлежат на отмяна определенията за прекратяване на делото, определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. По същите съображения не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда защита по друг ред, какъвто е например случаят с решенията за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. „в“, „г“, „д“ и „ж“ ГПК /отм./.
В настоящия случай е направено искане за отмяна по реда на извънинстанционния контрол на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, а при възникнал спор защитата на длъжника се осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК и в рамките на исковото производство при предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК иск с правно основание чл.422 ГПК. При невъзможност да подаде възражение, длъжникът може да осъществи защитата си чрез възражение пред въззивния съд при основанията, предвидени в чл.423 ГПК. Предвидена и е възможност за оспорване на заповедта за изпълнение поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по исков ред, съгласно чл.424 ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че заповедта за изпълнение, респ. разпореждането за издаването й, подлежи на оспорване по описания специален ред, но не и на извънреден контрол на основанията по чл.303, ал.1 ГПК. В такъв смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 805 от 21.09.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 537/2012г., ІІ т.о., ТК, Определение № 30 от 14.01.2014г. по ч.т.д. № 4461/2013г., ІІ т.о., ТК.
По изложените съображения настоящият състав счита, че подадената молба за отмяна по чл.303 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. С. М. молба за отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.06.2013г. по ч.гр.д. № 1381/2013 г. по описа на РС – [населено място].
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: