4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 09.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 848 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. М. срещу решение № 22 от 25.10.2013г. по в. т. дело № 183/2013г. на Силистренски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 155 от 15.05.2013г. по гр. дело № 2145/2012г. на Силистренски районен съд, Гражданска колегия. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място] съществуване на вземането на ищеца [фирма], [населено място] срещу ответника [фирма], [населено място], произтичащо от договор за заем, сключен между страните на 17.05.2010г., в размер 12 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2012г. до окончателното изплащане и направените разноски в заповедното производство, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 240 лв. – разноски за първоинстанционното исково производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В депозираното на 30.12.2013г. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„Частични плащания по непотвърдена от упълномощителя сделка, направени без негов подпис на платежните документи, със средства с неизяснен произход и при липса на доказателства за счетоводен отчет на сделката и на средствата по частичните плащания в дружеството, представлявано от този упълномощител, са ли конклудентни действия по смисъла на чл. 301 ТЗ?“
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от касатора доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях, като по този начин ги е направил свои собствени мотиви. Изложил е съображения, че управителят и едноличен собственик на капитала на ответното дружество [фирма] е узнал за извършените от съпругата му С. Боева правни действия, а именно сключването на договора за заем, и не се е противопоставил след узнаването. За да приложи презумпцията на чл. 301 ТЗ, решаващият съдебен състав се е аргументирал с извършеното от страна на ответника частично плащане, като към 01.09.2012г., преди връчване на заповедта по чл. 410 ГПК първоначалният паричен дълг в размер на 20 000 лв. е редуциран до 12 000 лв. и липсата на възражения от ответника по иска в срока по чл. 131 ГПК по изложената в исковата молба фактическа обстановка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора въпрос не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като от една страна въпросът не е коректно формулиран от касатора, а от друга страна, не са налице останалите предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С формулирания въпрос касаторът цели да обоснове неправилност на решението на въззивната инстанция поради постановяването му при липса на подпис на управителя и едноличния собственик на [фирма] върху документите за плащане на част от задължението по договора за заем, липса на данни за произход на средствата, с които е извършено частично плащане и липса на доказателства за счетоводен отчет на сделката. Въпросът дали платежните документи за връщане на част от сумата по договора за заем са подписани от управителя и едноличния собственик на ответното дружество по исковата молба, както и въпросите за произхода на средствата и осчетоводяване на сделката не са включени в предмета на спора, не са въведени нито от ищеца с исковата молба, нито от ответника с отговора на исковата молба, поради което не са изследвани в първоинстанционното и въззивното производство и въззивният съд не се е произнесъл по тях.
Настоящият съдебен състав счита, че посоченият от касатора правен въпрос се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ – потвърждаване на извършените без представителна власт действия по сключване на договора и способите за доказване на това потвърждаване. По тези въпроси има формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. За да се преодолее извършеното от ненадлежен пълномощник действие, е необходимо противопоставянето да се извърши веднага след узнаването му или от узнаването на факти за извършени действия, от които може да се направи категоричен извод, че те са предприети за реализиране на права или изпълнение на задължения по дадена търговска сделка. Узнаването за извършено от името на търговеца действие от лице без надлежна представителна власт и липсата на противопоставяне имат различни проявни форми и зависят от представените по делото доказателства. При договора за заем една от тези проявни форми на конклудентно потвърждаване на действията, извършени без представителна власт, е направеното частично плащане в изпълнение на задължението за връщане на заетата сума.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съдебен състав са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото /извършено от страна на ответника частично плащане; към 01.09.2012г., преди връчване на заповедта по чл. 410 ГПК първоначалният паричен дълг в размер на 20 000 лв. е редуциран до 12 000 лв.; липсата на възражения от ответника по иска в срока по чл. 131 ГПК по изложената в исковата молба фактическа обстановка относно извършените частични плащания/ – преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 25.10.2013г. по в. т. дело № 183/2013г. на Силистренски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.