5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
С., 05.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1003/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Х. Н. – от [населено място] срещу Решение №1159 от 05.12.2014 г. по т.д. №1015/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №1718 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 16 878/2012 г. на Варненски районен съд, с което по иска на В. Й. М. – от [населено място] срещу И. Х. Н. – от [населено място] по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е признато за установено, че ищецът има вземане 15 000 лв. по запис на заповед от 01.06.2010 г., със законната лихва от 18.06.2012 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 8704/ 2012 г. на В., с оплакване за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпросите: по иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, основано на запис на заповед, допустимо ли ищецът да твърди и да доказва, че записът на заповед обезпечава повече от една сделка, може ли с един запис на заповед да се обезпечават множество различни каузални правоотношения; в този случай следва ли ищецът да конкретизира всеки един елемент от договорите, включително дата на сключване и падеж на задълженията; допустими ли са гласни доказателства за доказване множество каузални правоотношения, когато записът на заповед е за сума по-голяма от 5000 лв.; когато ищецът не е посочил и не е установил падеж на задължение по каузално правоотношение, възниква ли правото да иска заплащане на сумата; при липса на твърдение за датите на сключване или при липса на съвпадение на датите на сключване на каузалните сделки и датата на издаване на записа на заповед, както и при липса на падеж на каузалните сделки, може ли да се приеме, че записът на заповед обезпечава същите, налице ли е идентичност на задълженията по каузалните сделки и записа на заповед. По последния въпрос поддържа и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с постановените от ВКС: Р.№ 90/10.09.2012 г. по т.д.№ 431/2011 г. на ІІ т.о.,Р.№149/05.11.2010 г. по т.д.№ 49/2010 г. на І т.о. и Р.№ 378/30.11.2011 г. по гр.д.№ 314/ 2011 г. на ІІІ г.о. По въпроса: при спор на страните относно каузалната сделка, следва ли съдът да обсъди и възражението на ответника, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с ТР.№4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Ответникът по касационната жалба В. Й. М. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че не налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК; счита, че формулираните от жалбоподателя въпросите са разрешени в съответствие с установената съдебна практика; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК за установяване на вземане, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди решението, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е признато за установено, че ищецът има вземане срещу ответника 15 000 лв. по запис на заповед от 01.06. 2010 г., със законната лихва от 18.06.2012 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е приел, че записът на заповед е издаден при спазване формалните изисквания по чл. 535 ТЗ. Посочил е, че поначало не подлежи на изследване вътрешно правоотношение между страните, тъй като ищецът не твърди да е налице такова; но с оглед евентуалното възражение на ответника, че не съществува правоотношение – причина за издаване на записа на заповед, тъй като договор за заем, въз основа на който е издал записа на заповед, е прекратен по взаимно съгласие с ищеца поради непредаване на заемната сума, въз основа на което ищецът в хода на делото е изложил твърдение, че записът на заповед е издаден като обезпечение на три договора за заем, всеки по 5000 лв., сключени през 2010 г., съдът е приел, че ищецът следва да установи съществуване на вземане по каузалната сделка. Съдът е аргументирал, включително въз основа на съдебно-почерковата експертиза за подписа на издателя, че са спазени изискванията по чл. 535 ТЗ – съществено условие за действителност на записа на заповед и като е обсъдил гласните доказателства, е направил извод за създадени каузални правоотношения между страните по три устни договора за заем, сключени на 27.01. 2010 г., на 29.03.2010 г. и на 01.06.2010 г., по които ответникът е предал на ищеца по 5000 лв. срещу задължение за връщане до края на м.септември 2010 г. Тъй като записът на заповед материализира валидно породено срещу издателя вземане, чиято изискуемост е настъпила към датата на подаване на заявлението, съдът е заключил, че предявеният иск е основателен.
С оглед изложеното, не са релевантни за делото въпросите: когато ищецът не е посочил и не е установил падеж на задължение по каузално правоотношение, възниква ли право да иска плащане; при липса на твърдение за датите на сключване, при липса на съвпадение на датите на сключване на каузалните сделки и датата на издаване на записа на заповед, при липса на падеж на каузалните сделки, може ли да се приеме, че записът на заповед обезпечава същите. Това е така, защото ищецът е конкретизирал всеки от трите договора за заем с дата на сключване, размер и падеж на задължението за връщане (изявленията в о.з. на 07.10.2013 г.), обяснил е причината защо записът на заповед е издаден на посочената дата и е установил по делото сключване на всеки един от договорите за заем, падежа на всяко от задълженията, реалното предаване на всяка от сумите, въз основа на които обстоятелства съдът е обосновал, че издаденият от ответника запис на заповед е за обезпечаване на посочените каузални сделки. Неотносим към делото е и въпросът за недопустимостта на доказване със свидители на договор за заем на стойност повече от 5000 лв., тъй като такъв договор не е доказван по делото.
Релевантни за делото са останалите изведени от жалбоподателя въпроси. По въпроса по иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, основано на запис на заповед, допустимо ли е ищецът да поддържа, че записът на заповед обезпечава повече от една каузална сделка, следва ли ищецът да конкретизира елементите на твърдяните договори, включително дата на сключване и падеж на задълженията, налице ли е идентичност на задълженията по каузалните сделки и записа на заповед, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което жалбоподателят обосновава с липса на съдебна практика. Съгласно постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№85/03.06.2013 г. по т.д.№101/ 2012 г. на ІІ т.о. с предмет запис на заповед, издаден за обезпечаване на договори за продажба на агропродукти, съдът е приел, че задължение на ищеца е да докаже, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в негова полза е съществувало вземане по твърдяните каузални сделки, а задължение на ответника – да докаже погасяването на това вземане, като наличието на такава връзка не е обусловено непременно от съвпадане на сумата по записа на заповед и на задължението по каузалното правоотношение, и връзката ще е доказана, ако бъде установено, че каузалното правоотношение е причина за издаването на ценната книга и размерът на задълженията по менителничното и по каузалното правоотношение ще е от значение за това доколко искът е основателен. В съответствие с посочената съдебна практика въззивният съд е решил въпроса, че процесният запис на заповед обезпечава три договора за заем, които ищецът е конкретизирал по размер, дата на сключване и падеж на задълженията, въз основа на което е счел, че е налице идентичност на задълженията по каузалните сделки и това по записа на заповед. С оглед изложеното е неоснователно и искането за допускане по този въпрос на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК.
По въпроса при спор на страните относно каузалната сделка, следва ли съдът да обсъди и възражението на ответника, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като възраженията на ответника са включени за обсъждане от съда, посочените от ответника доказателства във връзка с оспорване на задължението по записа на заповед, са допуснати и събрани (експертиза за оспорване подписа на записа на заповед, задължаване на ищеца за лично явяване за отговор на поставени въпроси), и съдът не е приел за основателни възраженията на ответника, защото са били неоснователни, а не защото не ги е обсъдил.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1159 от 05.12.2014 г. по т.д. №1015/2014 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Х. Н. – от [населено място] да плати на В. Й. М. – от [населено място] 1000 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: