6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр. София, 19.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 947 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Е. срещу решение № ІV-65 от 27.07.2010г. по в. гр. дело № 759/2010г. на Окръжен съд Бургас, 4 в. гр. състав, с което е потвърдено решение № 1550 от 23.02.2010г. по гр. дело № 3129/2009г. на Бургаски районен съд в обжалваната част, с която [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумите 3 118,80 лв., 8 455 лв. и 4 242 лв. – неплатена цена на извършени транспортни услуги съответно по фактури № 227/23.02.2009г., № 228/23.02.2009г. и № 229/11.03.2009г., сумите 77,46 лв., 209,74 лв. и 79,62 лв. – мораторни лихви върху главниците за посочени периоди от време, законната лихва върху главниците, считано от 30.04.2009г. до окончателното плащане на сумите и 1 807 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС:
1/ относно прихващането на насрещни задължения по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД – противоречие с решение № 106/15.04.2005г. по гр. дело № 562/2004г., ВКС, ТК, І о., решение № 834/29.11.1999г. по гр. дело № 201/1998г., ВКС, І г. о.;
2/ по приложението на чл. 12 във връзка с чл. 172 ГПК и въпроса за преценка на всички доказателства, включително и свидетелските показания – противоречие с определение № 109/11.02.2009г. по гр. дело № 12/2009г., ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 564/26.06.2007г. по т. дело № 214/2007г., ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 449/23.07.2009г. по т. дело № 71/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 186/26.02.2008г. по гр. дело № 914/2007г., ВКС, І г. о., решение № 875/11.01.2006г. по гр. дело № 431/2005г., ВКС, ІІ г. о., решение № 1049/13.10.2006г. по гр. дело № 1454/2005г., ВКС, ГК, ІV-А о., решение от 19.03.2007г. по т. дело № 456/2005г. ;
3/ по прилагане на чл. 61 ЗЗД – противоречие с решение № 1072/14.11.2008г. по гр. дело № 4295/2007г., ВКС, ІV г. о., определение № 19/19.01.2009г. по гр. дело № 3864/2008г., ВКС, ГК, І г. о., решение № 797/23.10.2006г. по гр. дело № 948/2005г., Н., ІІ г. о., т. 12 от Постановление № 1/28.05.1979г. по гр. дело № 1/1979г. на Пленум на ВС, решение № 797/20.10.2009г. по гр. дело № 1574/2008г., ВКС, І г. о.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, преценил ги е в тяхната съвкупност и не е извършил прихващане поради недоказване от ответника, че последният има насрещно вземане към ищеца на посоченото в отговора на исковата молба основание – договорни отношения. Излага доводи за неприложимост на чл. 61 ЗЗД в конкретния случай поради това, че ответникът по иска е въвел ново основание на възражението за прихващане с въззивната жалба, което е недопустимо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че ищецът е предоставил на ответника транспортни услуги по приложените към исковата молба 3 бр. фактури и цената на извършените от ищеца услуги по фактурите не е платена от ответника,
Въз основа на твърденията на ответника /касатор в настоящото производство/ в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК решаващият съдебен състав е приел, че основанието на заявената от ответника с възражение за прихващане сума в размер 16 446,48 лв. е по договор за изработка. До приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ответникът не е изменил обстоятелствата, на които основава възражението си за прихващане, а именно извършване на ремонта по възлагане от ищеца. Поради липсата на твърдения за извършване на ремонта на цистерната на ищеца без възлагане, въззивната инстанция е приела за неоснователен довода на ответника, че съдът е следвало да разгледа възражението за прихващане на основание на някоя от хипотезите на чл. 61 ЗЗД /водене на чужда работа без пълномощие/.
За да направи извод за неоснователност на възражението за прихващане на заявеното договорно основание, Бургаски окръжен съд е констатирал, че по делото липсват доказателства ищецът да е възлагал на ответника извършването на ремонт на ремаркето, при което да е възникнало облигационно задължение за заплащане на неговата цена. В тази връзка съдебният състав е преценил доказателствената стойност на фактурата, обясненията на управителя на ответното дружество и се е позовал на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК и недопустимостта на гласни доказателства за установяване на договори на стойност над 5 000 лв. След анализ на събраните доказателства и обсъждане на свидетелските показания, въззивният съд е приел, че полуремарке – цистерна за хранителни продукти с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на ищеца, се е намирало през м. септември 2008г. при ответника, който му направил ремонт, но ремонтните дейности по цистерната са осъществени от ответното дружество за негова сметка с оглед заявено намерение за закупуване на цистерната, респ. заместване на ищеца като лизингополучател и възникнали преддоговорни отношения в тази връзка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касатора за разрешаване на въпроса относно прихващането на насрещни задължения по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС е неоснователен. За да бъде извършено съдебно прихващане, е необходимо съществуването на две насрещни вземания и инвокиране на възражението за прихващане в срока по чл. 131 ГПК. Когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно, т. е. неликвидно, чрез възражението за прихващане ще се установи компенсируемостта на насрещните вземания след установяване на тяхното съществуване /изискуемост и ликвидност/ и ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на решението. Поради това, че възражението за съдебно прихващане е аналогично по своята характеристика на насрещния иск, макар и да не се предявява с искова молба, с оглед на това, че негов предмет е едно спорно право, по което се формира сила на пресъдено нещо, е необходимо да бъде предявено на определено основание. Правното основание на всяка претенция, включително възражението за прихващане се определя от съда въз основа на твърдените от страната факти и обстоятелства и направеното искане. Въззивният съд, като е определил основанието на претендираната с възражението за прихващане сума – цена на ремонт на цистерна по договор за изработка, не се е отклонил от задължителната съдебна практика. Разглеждането на възражението за съдебно прихващане на определена сума е допустимо на две правни основания, ако ответникът ги е релевирал в евентуалност, какъвто не е настоящият случай. Недопустимо е ответникът да променя заявените във връзка с възражението за прихващане обстоятелства и по този начин на правното основание във въззивното производство с въззивната жалба. Поради изложените съображения позоваването на противоречие с решение № 106/15.04.2005г. по гр. дело № 562/2004г., ВКС, ТК, І о. и решение № 834/29.11.1999г. по гр. дело № 201/1998г., ВКС, І г. о. е неоснователно.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 12 във връзка с чл. 172 ГПК и въпроса за преценка на всички доказателства, включително и свидетелските показания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС е в смисъл, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, сега чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. В случая въззивният съд е решил делото като е съобразил разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, както и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, спазвайки постоянната практика на ВКС.
Не е налице противоречие в твърдяния от касатора смисъл и по приложението на чл. 172 ГПК. Преценката на показанията на разпитаните като свидетели роднини на посочилата ги страна, както и на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, съгласно трайната практика на ВКС се извършва винаги с оглед на всички данни по делото, т. е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това даваните по различни дела разрешения на въпроса дали следва да бъде дадена вяра на показанията на такива свидетели са основани на различната фактическа обстановка, която е установена по всяко едно от тези дела, а не на изразено принципно становище за хипотезите, при които тези показания следва или не следва да бъдат кредитирани. В този смисъл и разрешенията, дадени в представените от касатора решение № 186/26.02.2008г. по гр. дело № 914/2007г., ВКС, І г. о., решение № 875/11.01.2006г. по гр. дело № 431/2005г., ВКС, ІІ г. о., решение № 1049/13.10.2006г. по гр. дело № 1454/2005г., ВКС, ГК, ІV-А о., не могат да обосноват извод за наличие на противоречива практика, тъй като касаят различни хипотези.
Въпросът за прилагане на разпоредбата на чл. 61 ЗЗД е ирелевантен, тъй като възражението за прихващане е заявено на договорно основание и липсват твърдения от страна на ответника за извършване на ремонта на цистерната на ищеца без възлагане. Поради това е неоснователно и позоваването на противоречие с приложените от касатора решение № 1072/14.11.2008г. по гр. дело № 4295/2007г., ВКС, ІV г. о., определение № 19/19.01.2009г. по гр. дело № 3864/2008г., ВКС, ГК, І г. о., решение № 797/23.10.2006г. по гр. дело № 948/2005г., Н., ІІ г. о., т. 12 от Постановление № 1/28.05.1979г. по гр. дело № 1/1979г. на Пленум на ВС и решение № 797/20.10.2009г. по гр. дело № 1574/2008г., ВКС, ГК, І г. о.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-65 от 27.07.2010г. по в. гр. дело № 759/2010г. на Окръжен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.