1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. С., 24.02..2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 11 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. К. срещу определение № 235 от 31.08.2011г. по в. ч. гр. дело № 622/2011г. на Хасковски окръжен съд, граждански състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] против разпореждане № 3703 от 20.05.2011г. по ч. гр. дело № 1667/2011г. на Районен съд Хасково, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците Д. Ж. Й. и Н. Иванова Й. за сумите 10 084,71 евро главница и 3 176,51 евро договорна лихва от 29.08.2008г. до 16.05.2011г., които вземания произтича от извлечение към 16.05.2011г. от сметка № BG91 PIRB 73244601861358 по договор за предоставяне на потребителски кредит № 4416/CL/2008/29.04.2008г., както и направените по делото разноски от 518,73 лв. за държавна такса и 50 лв. за адвокатски хонорар.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /определение № 461/28.06.2010г. по ч. т. д. № 272/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 697/19.11.2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. д. № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 231/23.02.2010г. по ч. т. д. № 115/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 693/16.11.2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІI т. о., определение № 118/24.02.2009г. по ч. т. д. № 25/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 364/26.04.2011г. по ч. т. д. № 117/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 545/11.07.2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./ по следните правни въпроси: за реквизитите и изискванията, на които трябва да отговаря документът по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 418, ал. 2 ГПК, въз основа на който заявителят може да иска да му се издаде заповед за незабавно изпълнение; за правомощията на съда във връзка с проверката на документа за неговата редовност от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че не са налице предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че представеното извлечение от счетоводни книги не удостоверява задължението на кредитополучателя към банката, не обосновава заедно с договора за кредит предсрочната му изискуемост, ликвидността и изискуемостта на претендираните вземания, тъй като не отговаря на редица от съществените изисквания – няма никакви данни относно движението по сметката на длъжника, погасените от него вноски, непогасените такива, бройката им и др. Относно представения от заявителя договор за кредит въззивният съд е приел, че въпреки неговата редовност от външна страна, същият не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника поради липсата на данни за настъпване на падежа на вземането.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посочените от частния жалбоподател процесуалноправен и материалноправен въпроси са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото. Тези въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В изпълнение на задълженията си съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК и съобразно постоянната практика на ВКС, съдебният състав на въззивната инстанция е извършил необходимата проверка и е направил извод, че представените извлечение от сметка към 17.05.2011г. и договор за предоставяне на потребителски кредит № 4416/CL/2008/ 29.04.2008г. не удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката и изискуемостта на вземането.
Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане – данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, ако не е уговорена автоматична изискуемост на кредита.
В настоящия случай в представеното извлечение от счетоводните книги не е посочено кои вноски и в какъв размер не са платени, като това не е посочено и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Банката- заявител е длъжна да посочи в заявлението обстоятелствата, въз основа на които е обявила кредита за предсрочно изискуем, и да удостовери тези обстоятелства с извлечението от счетоводни книги, договора за банков кредит и доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, когато в договора за кредит е предвидена възможност по преценка на банката в определени условия кредитът да стане предсрочно изцяло или частично изискуем. Когато в заявлението не е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е. не е посочено кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да се извърши преценка от външна страна дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане.
Поради това, че въззивният съд се е съобразил с постоянната съдебна практика на ВКС, не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Посочените от частния жалбоподател определения на различни състави на ВКС не установяват разрешаване на релевантните за настоящия спор правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Различният изход на делата зависи от съдържанието на конкретните заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдържанието на отделните извлечения от счетоводни сметки и различните договорни клаузи.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 235 от 31.08.2011г. по в. ч. гр. дело № 622/2011г. на Хасковски окръжен съд, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.