Определение по т.д. №1/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 272
С., 26.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито заседание на пети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело № 01/ 2011 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] –гр. З. срещу решение № 669/20.09.2010 г. по гр.д. №508/2010 на Апелативен съд-П., с което е потвърдено първоинстанционното решение №2 на Смолянски окръжен съд по гр.д. №166/2007 г., с което са уважени исковете на А. В. К. като [фирма]-гр. С. срещу жалбоподателя за сумите от : 492 695,54 лева–стойност на доставено дизелово гориво, сумата 50 864,70 лева –обезщетение за забавено плащане върху горната главница и сумата от 180 202,80 лева-обезщетение за забавено плащане върху вземания по фактури, платени със забава. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
Ответникът по жалбата изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация и за нейната неоснователност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят не сочи правни въпроси от значение за спора, нито обосновава основания за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1, т.т.1-3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че между страните са били налице трайни търговски отношения по доставката на горива от страна на ищеца на ответника срещу задължението на последния да заплаща стойността им , което следва от приетите по делото двустранно подписани данъчни фактури. Процесните 20 бр. фактури, като част от общото количество са осчетоводени от страна на ответното дружество „Б.-95 „АД-З. и по тях е ползван от негова страна данъчен кредит. Няма доказателства за извършено плащане от получателя на доставените количества гориво по 19 от общо 20 фактури, което е изцяло в негова доказателствена тежест , а извършването на самите доставки от страна на ищеца се доказва от представените в хода на производството предавателно-приемателни разписки. При така събраните и обсъдени от решаващия съд писмени доказателства и съответните констатации в заключението на приетата по делото счетоводна експертиза с обжалваното решение е прието, че претенцията за цената на доставеното количество гориво се явява доказана по своето основание и размер като върху нейната стойност се дължи и лихва-обезщетение за забавено плащане за периода от издаването на всяка една фактура до датата на предявяване на исковата молба, съгласно чл.86 от ЗЗД във връзка с приложението на чл.327 ал.1 от ТЗ, а върху платените със закъснение доставки –до датата на заплащането на цената им. Не е уважено възражението за изтекла погасителна давност относно вземанията за лихви за забава, тъй като същата не е изтекла до датата на предявяване на иска.
В изложението по чл. 284 ал.3,т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят не сочи правни въпроси от значение за спора, нито обосновава основания за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1, т.т.1-3 от ГПК, а се повтарят оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, изложени в самата касационна жалба: незаконосъобразно е прието от съда наличие на договорно правоотношение между страните при липса на писмен договор за доставка на гориво и че се дължи лихва за забава от датата на извършване на доставката, респ. от издаването на документите за това, както и за неприлагане разпоредбите на чл.119 от ЗЗД за погасяване по давност на лихвите върху погасени чрез закъсняло плащане вземания.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а сочи оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда по същество на спора. Тези оплаквания са от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
В тази фаза от процеса пред ВКС , само за правна прецизност следва да се отчете, че правните изводи на решаващия съд по оплакването за незаконосъобразност относно установяване на договорни отношения по договор за доставка кореспондират напълно със задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. С поредица свои решения: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него: решение №96 от 26.11.2009 г. по т.д. №380/2008 на ВКС, І т.о. и решение №46 от 27.03.2009 г. по т.д. №546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач , включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване/ решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №166/26.10.2010 г. на ВКС по т.д.№991/2009 и Р №23 /07.02.2011 г. по т.д. №588/10 на ВКС, ТК, ІІ т.д./.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 669/20.09.2010 г. по гр.д. №508/2010 на Апелативен съд-П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.