Определение по т.д. №771/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
гр. София, 17.11.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №771/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. К. Д. Е.:[ЕГН] от[населено място] срещу решение №42 от 30.04.2010 г. на П. окръжен съд по възз. гр.д. № 81/2010г. , с което е потвърдено решение №557 от 02.10.2010 г.на Пернишкия районен съд по гр.д. №1515/2009 г. , с което е уважен искът на [фирма] /н./ предявен по реда на чл.415 ал.1 от ГПК предявен за установяване дължимостта от касатора на сумите от 3 068,46 лева-стойност на незаплатена топлинна енергия за периода: 01.10.2003 г.-30.04.2007 г. и 830,83 лева-лихва за забава върху дължимите помесечни вноски за същия период. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и отхвърлянето на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалванесе сочат и трите основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1- т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата не изпраща отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което потвърждава първоинстанционното решение , с което се уважава иска на [фирма] срещу касатора Д. за установяване дължимостта на стойността на ползвана топлинна енергия за процесния период и съответната лихва за забава , решаващият съд е приел, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия за негов имот с аб.№ [ЕГН] и дължи плащането и съгласно чл.13 от ОУ издадени на основание чл.150 от ЗЕ. Стойността на потребената енергия за процесния период и лихвата за забава върху върху всяка дължима месечна вноска за същия период възлизат на процесните суми.Съдът е обсъдил наведеното с въззивната жалба от страна на ответника възражение за погасителна давност като е приел, че същото е преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба , съгласно чл. 133 от ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не формулира прецизно значим за спора правен въпрос , но с оглед наведените оплаквания като такъв може се уточни и конкретизира въпросът, дали възражението за погасителна давност наведено във въззивната жалба от страна на ответника е преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба , съгласно чл. 133 от ГПК.
Според изложеното от касатора този въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС-ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС и ТР №2 от 02.07.2004 г. на ВКС . Следва да се има в предвид, че посочените тълкувателни решения на на ОСГТК са постановени при действието на отменения ГПК, в който липсваше норма аналогична или идентична по съдържание с тази на чл.133 от ГПК от 2007 г., относно преклудирането на възможността на ответника да навежда възражения при неупражняването от негова страна на правото му на отговор на исковата молба или ненавеждането на съответното възражение в самия отговор. Ето защо, посочените две тълкувателни решения , дори и да дават отговор по този въпрос, то той е изгубил своята актуалност, с оглед изричната нова процесуалноправна уредба в новоприетия ГПК от 2007 г.. Освен това, има формирана практика на ВКС по този въпрос от категорията на задължителната такава по чл.290 от ГПК -Р №111/08.10.2010 по т.д. № 1068/09 на първо т.о. на ТК на ВКС. В цитираното решение изрично се приема, че правото на възражение за погасителна давност за вземането предмет на иска се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба, освен ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл.415 ГПК се е позовал изричнно на погасителнна давност в самото възражение по чл.414 ал.1 от ГПК, какъвто настоящият случай не е . Следователно липсва противоречие на обжалваното решение и актуалната задължителна практика на ВКС по значимия за спора въпрос и не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Наличието на задължителна практика на ВКС по въпроса изключва основанията за допускане до касация по т.т. 2 и 3 на чл.280 ал.1,съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №42 от 30.04.2010 г. на П. окръжен съд по възз. гр.д. № 81/2010г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.