3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 16.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 971 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Г. Р. Г. от [населено място] срещу определение № 546/12.10.2011 г.. по ч.т.д. №580/2011 на Апелативен съд-В., с което е отменено определение №3205 от 21.07.2011г. по гр. дело №119/2011г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по иска на Л. Иванова Иванова срещу ЗАД [фирма]- С. с правно основание чл.226 КЗ субективно съединен при условията на евентуалност с иск по чл.45 от ЗЗД срещу частния жалбоподател Г. Р. Г. са сумата от 53 071,58 лева, поради местна неподсъдност на иска.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК по отношениие обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иска по чл.226 от КЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по иска на Л. Иванова Иванова срещу ЗАКД [фирма]- С. с правно основание чл.226 КЗ субективно съединен при условията на евентуалност с иск по чл.45 от ЗЗД срещу частния жалбоподател Г. Р. Г. са сумата от 53 071,58 лева, поради местна неподсъдност на иска, съдът е приел, че предявеният като главен иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на прекия причинител на вредите е местно подсъден по правилата за подсъдността на потребителските искове-чл.113 от ГПК, т.е. по настоящия или постоянен адрес на потребителя.
От изложеното се установява, че по обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иска по чл.226 от КЗ обжалваното определение е съобразено с постоянната практика на ВКС, която приема, че за потребителите на застрахователни услуги по смисъла на пар.1 т.1 от ЗР на КЗ , каквато безспорно се явява ищцата, се отнася изричната специална подсъдност уредена в чл.113 от ГПК / така: Опр. №95/05.02.2010 г. по ч.т.д. №70/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Опр. № 474/05.08.2009 г. по ч.т.д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и други/, по което правило спорът е местноподсъден на съответния съд по настоящия или постоянен адрес на потребителя, т.е. ищеца : в случая това е в [населено място].
Ето защо не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация на обжалваното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 546/12.10.2011 г.. по ч.т.д. №580/2011 на Апелативен съд-В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.