Определение по т.д. №605/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр. София, 14.10.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №605/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на В. В. А. Е.:[ЕГН] от[населено място] срещу въззивно решение № 267 от 29.03.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №787/2009 г., с което е отменено решението на ОС-гр.Кюстендил, постановено на 12.01.2009 г. по гр.д. № 24/08 по описа на съда и е отхвърлен като неоснователен предявеният като частичен иск на касатора срещу [фирма] с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9000 евро– дължими по силата на сключено споразумение с ответника. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че по същата не следва да се допуска касационно обжалване, както и че по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалвания акт, с който е отменено първоинстанционното решение за уважаване на иска и е отхвърлен като неоснователен предявеният като частичен иск на В. В. А. срещу [фирма]-гр. Кюстендил с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9000 евро като част от общопретендираните 16 715,23 евро , съдът е приел, че сключеното на 20.05.2005 г. споразумение между страните по спора не поражда действие за ответника, тъй като е сключено от страна на неговия представляващ в негова вреда-т.е. налице е фактическият състав на хипотезата на правната норма разписана в разпоредбата на чл.40 от ЗЗД. До този правен извод съдът достига въз основа на цялостен анализ на установените и доказани релевантни за спора факти: споразумението , на което ищецът основава иска си е с предмет прехвърляне правата на същия по договор за закупуване на лизинг на лек автомобил „П. 307 ВК ХS1,6 Е /110 С. 16V AUTO”, сключен на 20.05.2002 г. между ищеца А.-купувач и [фирма]-продавач. Със същото споразумение срещу придобиване на правата по договора за лизинг [фирма] се задължава да заплати на ищеца платените от страна на последния на лизингодателя вноски в общ размер към датата на споразумението с ответника от 16 715,23 евро. При сключване на споразумението [фирма] се представлявало от управителя му Т. Г.-А.-съпруга на ищеца. От изслушаната по делото експертиза за оценката на автомобила се установява, че действителната стойност на автомобила към датата на сключване на споразумението възлиза на 16 600 лева. От така изложените факти: дружеството- ответник се е представлявало от съпругата на ищеца при сключването на процесното споразумение, с което последното се задължава към ищеца срещу придобиването на правата по договора за лизинг да му заплати сумата от 16 715,23 евро при положение, че действителната стойност на автомобила към тази дата възлиза на 16 600 лева, решаващият съд е направил извод, че е изпълнен фактическият състав на хипотезата на правната норма визирана в чл.40 от ЗЗД- споразумението е сключено във вреда на дружеството ответник от страна на неговия представител и следователно не поражда действие за заплащане на претендираната сума на ищеца, с оглед което и искът е отхвърлен като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, жалбоподателят поставя като правни въпроси от значение за изхода на спора по конкретното дело, въпросите за това, дали за търговска сделка се прилагат разпоредбите на чл.40 от ЗЗД и дали прекомерността на размера на уговореното задължени е достатъчно основание за да се приеме наличие на споразумение на представляващия във вреда на представлявания с последиците на чл.40 от ЗЗД. Поставя се и въпросът за приложение на правилото на чл.26 ал.4 от ЗЗД относно частичната недействителност в случаите на сделки попадащи в хипотезата на чл.40 от ЗЗД.
Жалбоподателят сочи, че така формулираните от негова страна правни въпроси от значение за спора са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК , за да се допусне до касация едно въззивно решение , то правните въпроси от значение за спора, един или няколко, следва да отговарят на един от последващите критерии развити в т.т. 1-3 на цитирания законов текст. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Следователно, освен изискването, формулираните от касатора правни въпроси принципно да са съотносими към предмета на спора, то е необходимо също така решаващият съд да е обусловил правните си изводи при конкретното произнасяне по конкретния спор върху така повдигнатите въпроси. В случая, с оглед изложените в мотивите на обжалвания акт фактически констатации и правни съображения , става ясно, че така формулираните от касатора правни въпроси не обуславят изводите на съда по конкретното дело и в този смисъл са несъотносими към предмета на спора .
По първия въпрос, дали за процесното споразумение като търговска сделка се прилагат разпоредбите на чл.40 от ЗЗД отговор е даден в самия закон- чл.288 от ТЗ, който при липса на изрична уредба в ТЗ препраща към общото гражданско законодателство или в случая към чл.40 от ЗЗД. Наличието на ясна правна норма изключва необходимостта от тълкуване и води до липса на соченото основание за допускане до касация : въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Относно прекомерността на размера на задължението на ответника към ищеца по процесното споразумение като достатъчно основание да се приеме наличие на споразумение на представляващия във вреда на представлявания с последиците на чл.40 от ЗЗД, то от изложеното по-горе става ясно, че изводите на решаващия съд произтичат не само от този факт, но и от съпружеската връзка на представляващия дружеството-ответник с ищеца.Ето защо и този въпрос сам по себе си така формулиран е несъотносим към спора, доколкото изводите на съда не се обуславят от неговия отговор.
Относно приложение на правилото на чл.26 ал.4 от ЗЗД , което гласи, че нищожността на отделни части не винаги влече след себе си нищожността на цялата сделка, ако може да се предположи , че същата би била сключена и без тях, то следва да се отчете, че разпоредбата се отнася за абсолютната недействителност на сделки в хипотезите на чл.26 ал.1 от ЗЗД, а не за относителната недействителност спрямо увредения представляван в хипотезата на чл.40 от ЗЗД. За реституция на даденото по сделка в хипотезата на чл.40 от ЗЗД до границата, от която започва увреждането, страната договаряла във вреда на представлявания с неговия представител разполага със защита в хипотезата на неоснователното обогатяване.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК, с оглед което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 267 от 29.03.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №787/2009 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.