О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№92
гр. София, 13.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 07 февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №982 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма]-гр.Р. срещу определение № 1529 от 11.08.2011 г. по гр. дело №311/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е постановен отказ да се измени решение № 531 от 08.12.2010 г. по т.д. 311/2010 г. на същия състав на САС в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба ДФ Земеделие не изпраща писмен отговор и не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2 , изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , с което е постановен отказ да се измени решение № 531 от 08.12.2010 г. по т.д. 311/2010 г. на същия състав на САС в частта за разноските.съдът е приел, че няма данни договореният пълен размер на възнаграждението по договора за правна защита и съдействие от 03.11.2009 г. сключен между жалбоподателя и неговия процесуален пълномощник адвокат П. да е бил внесен в пълнодоговорения размер от 19 000 лева, т.е. над сумата от 3400 лева, поради което и е отказал да присъди като разноски, съобразно уважената част от иска, сумата, представляваща разликата до пълнодоговорения размер.
От съдържанието на договора за правна защита и съдействие се установява, че в действителност внесеният размер на договореното адвокатско възнаграждение е по-малък от общодоговорения, като разликата страните са договорили да се внесе в брой до 31.03.2010 г., без фактът на внасянето да се е установил пред съда по надлежния ред чрез съответния платежен документ. При това положение правилно,съдът не е приел за платен целият размер на договореното възнаграждение и е отказал да го признае за дължими разноски в неплатената част. В тази насока е и константната практика на ВКС: определение №276/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 301/2009 на ВКС, ІІ т.о. , опр. №20/13.02.2009 по ч.т.д. 477/08 на ВКС ІІ т.о. , опр. № 56/16.10.2008 г. по т.д. №31/2008 на ВКС, І т.о., определение №535/09.07.2010 г. по ч.т.д. № 388/2010 г. на ТК, ІІ т.о. на ВКС и други, съгласно която условие за присъждането на адвокатско възнаграждение като разноски на страната е доказване на самото плащане/ договор за правна помощ, съдържащ и разписка за плащане, изрична разписка, фактура, документ за банков превод и прочие.
С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилното приложение на чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение са абсолютно несъотносими към настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1529 от 11.08.2011 г. по гр. дело №311/2011г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.