3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 10.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 януари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №325/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на П. Р. П. от [населено място] срещу решение от 25.10.2010 г. по гр.д. №5330/2009 на СГС, ГО , В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №37 от 21.05.2010 г. по гр.д. №882/2009 г. на Софийски районен съд, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-С. за сумата от 5 598 лева – обезщетение за имуществени вреди от договорно неизпълнение, изразяващи се в цената на придобития от ищеца дълг на взискателя, вписал възбрана върху закупения от касатора недвижим имот и сумата от 80 лева-нотариални такси във връзка с покана за доброволно изпълнение до ответника.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответната страна по касационната жалба изразява становище за липсата на посоченото основание за допускане до касация, евентуално за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК / ред. ДВ бр.59 /2007г./, доколкото жалбата е подадена на 07.12.2010 г., намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за обезщетение за имуществени вреди претърпени от страна на ищеца като възложител по договор за посредничество при закупуване на недвижим имот, сключен с ответника на 25.11.2005 г.. Съдът е констатирал, че в действителност ответникът [фирма]-С. не е изпълнил добросъвестно задължението си , съгласно уговорката в т.2.7 от договора, в следствие на което ищецът е закупил имота, предмет на договора за посредничество обременен със вписана възбрана върху него в полза на трето лице. С цел да избегне осъществяването на публична продан на имота в изпълнително дело от страна на съдебен изпълнител ищецът е бил принуден да заплати на взискателя сумата от 6 598,33 лева, за да придобие по договор за цесия неговото вземане, за което е била наложена възбрана върху закупения от ищеца недвижим имот. С оглед изложеното, решаващият състав е приел, че е налице виновно неизпълнение на посочената уговорка в договора между страните, която е предизвикала като последица заплащането на цената по придобитото от ищеца вземане на третото лице, за принудителното събиране, на което е била вписана възбрана върху закупения от ищеца недвижим имот. Въпреки това, обаче съдът е преценил, че липсва увреждане в патримониума на ищеца, доколкото срещу заплатената цена на вземането на кредитора с възбрана върху имота, ищецът е придобил самото му вземане срещу лицето Б. К. М., чийто общ размер надхвърля търсената като обезщетение за вреди сума. Ето защо и доколкото няма данни, нито изобщо се навежда довод за несъбираемост на придобитото от ищеца срещу платената цена вземане, то липсва вреда по смисъла на чл.82 от ЗЗД, която да подлежи на обезщетяване, тъй като претърпяна загуба или пропусната полза не е налице.
Жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора, тези за типа правна защита на лицето, което е било принудено да заплати цена, за да придобие вземане на третото лице, за принудителното събиране, на което е била вписана възбрана върху закупения от ищеца недвижим имот, налице ли е в случая хипотезата на компенсация на вреди и ползи , както и дали придобитото вземане следва да се отчита по номинална стойност или с оглед неговата събираемост.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Както вече се посочи по-горе, за да отхвърли иска, съдът е преценил, че липсва увреждане в патримониума на ищеца, доколкото срещу заплатената цена на вземането на кредитора с възбрана върху имота, ищецът е придобил самото му вземане срещу лицето Б. К. М., чийто общ размер надхвърля търсената като обезщетение за вреди сума. Ето защо и доколкото няма данни, нито изобщо се е навеждал пред инстанциите по същество довод за несъбираемост на придобитото от ищеца срещу платената цена вземане, то липсва вреда по смисъла на чл.82 от ЗЗД, която да подлежи на обезщетяване. С оглед тези решаващи мотиви в обжалвания акт се вижда, че въззивният съд не е формирал волята си въз основа на наведените от касатора въпроси и в този смисъл същите не са обусловили изхода на спора.
Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното решение.
Жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 477,12 лева-юрисконсултско възнаграждение по Наредба №1 /2004 на ВАС на основание чл.78 ал.8 от ГПК, с оглед приложеното пълномощно на юрисконсулт.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.10.2010 г. по гр.д. №5330/2009 на СГС, ГО в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.