Определение по т.д. №788/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр. София,26.11.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №791/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. В. Р. ЕГН:5501157600 като ЕТ ”Р. –Р. Р.”-гр.Стара Загора срещу решение № 73 от 18.06.2010 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т.д. №238/2010г., с което е потвърдено решение №311 от 26.03.2010 г.на Старозагорски районен съд по гр.д. №5203/2009 г. , с което е отхвърлен искът на касатора срещу „А. КОРСУЛТ”ЕООД-гр. Ст. Загора с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.124 ал..1 от ГПК за установяване недължимостта на сумите от : 2 725 лева-главница, 500 лева неустойка и законната лихва от 01.10.2003 г. , които са предмет на изп. действия по изп. дело № 442/ 2003 на съдия-изпълнител при РС-Ст.Загора. Твърди се в исковата молба , че горните вземания са погасени с изтичане на общата петгодишна давност по време висящността на изпълнителния процес.
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира ВКС да отмени обжалваното решение и постанови ново , с което да уважи иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1 от ГПК-противоречие на обжалваното решение със задължителната практиката на ВКС- ППВС №3/18.11.1980 1980 г. по гр.д. 3/80 .
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което се потвърждава първоинстанционното, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „А. КОРСУЛТ”ЕООД-гр. Ст. Загора с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.124 ал..1 от ГПК за установяване недължимостта на сумите от : 2 725 лева-главница, 500 лева неустойка и законната лихва от 01.10.2003 г. , които са предмет на изп. действия по изп. дело № 442/ 2003 на съдия-изпълнител при РС-Ст.Загора съдът е приел, че процесните вземания не са погасени с изтичане на общата петгодишна давност по време висящността на изпълнителния процес, доколкото по време висящността на последния давност не тече, тъй като същата се спира с образуването на изпълнителното дело. До този извод съдът стига след установяването на следните данни по делото: вземанията произтичат от одобрена от съда на 25.06.2003 г. съдебна спогодба, от която дата започва да тече нов давностен срок за период от пет години . Същият срок се прекъсва с образуването на изпълнително дело № 442/2003 на СИ при СтРС на 26.11.2003 г. и не тече до 18.11.2008 г.,когато изп. дело е прекратено, тъй като по време висящността на изпълнителното производство давност не тече, т.е. тя се спира за този период-чл.115 б.ж. от ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не формулира прецизно значим за спора правен въпрос, но същият може да се конкретизира и уточни в насока тече ли давностният срок по време на висящ изпълнителен процес и дали ако по време на същия не се предприемат изпълнителни действия в продължение на пет години давностният срок е изтекъл, въпреки висящността на процеса.
Касаторът твърди, че този въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие, както със задължителната такава- ППВС №3/18.11.1980 1980 г. по гр.д. 3/80 .
Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на този въпрос има трайна практика на ВКС, включително и от категорията на задължителната по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК . Освен цитираното ППВС, което изрично и недвусмислено постановява, че с образуването на изпълнително дело за вземането и при висящност на изпълнителния процес прекъснатата/ т.е. започналата да тече отначало от датата на постановяване на съдебния акт / давност се спира, т.е. не тече по време на висящността на процеса, то в тази насока има и задължителна практика постановена по реда на чл.290 от ГПК- прим. Решение №173 /28.10.2010 г. постановено по т.д. № 1095/2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., което е дава същия отговор на релевантния за спора въпрос, какъвто и цитираното ППВС . Ето защо , доколкото обжалваното решение не дава отговор на този въпрос, различен от този на посочената задължителна практика на ВКС, то не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Следва да се присъдят разноските на ответника по касационната жалба в размер на 300 лева-платен адв. хонорар пред настоящата инстанция.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 18.06.2010 г. на Старозагорски окръжен съд по т.д. №238/2010г..
ОСЪЖДА Р. В. Р. ЕГН:5501157600 като ЕТ”Р. –Р. Р.”-гр.Стара Загора да заплати на „А. КОРСУЛТ”ЕООД-гр. Ст. Загора сумата от 300 лева-разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.