2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 28.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 407 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] /преди с наименование [фирма]/ чрез процесуален представител адв. Н. С. срещу решение № 412 от 22.07.2010г. по в. гр. дело № 2851/2009г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е отменено решение от 24.04.2009г. по гр. дело № 128/2007г. на Софийски градски съд, VI ТО, 5 състав и са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за плащане на застрахователно обезщетение по договор от 25.04.2006г. в размер 236 556,83 лв., от която сума 219 560,66 лв. – обезщетение за изцяло унищожена в резултат на пожар екструдерна инсталация „Д. 2“, а 16 996,17 лв. – за повредено от пожар имущество /инсталации „Д. 1“ и „Д. 3“/, иск за сумата 13 000 лв. – обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение за периода от 20.08.2006г. до завеждане на делото и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 5 241 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело и формирали решаващата воля на въззивния съд са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ длъжен ли е въззивният съд след излагане на собствените си фактически и правни изводи в мотивите на решението да направи констатация за несъвпадане на неговите изводи с тези на първата инстанция – противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. на ВКС, ОСГК; 2/ може ли съдът да игнорира събрани в процеса доказателства – противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. на ВКС, ОСГК; 3/ следва ли съдът да зачете експертиза, изградена на предположения – противоречие с определение № 1388/29.12.2009г. по гр. дело № 378/2009г. на ВКС, ГК, I ГО, определение № 834/03.08.2009г. по гр. дело № 2/2009г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 932/25.09.1991г. по гр. дело № 699/1991г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 221/15.04.2002г. по гр. дело № 677/2001г. на ВКС, ГК, I ГО; 4/ може ли заключението на вещото лице да съдържа правни изводи; 5/ при предоставени изрични нормативни правомощия на определен специализиран орган за спазване и контрол на изискванията на противопожарна и аварийна безопасност, по кой ред следва да се установи евентуално неизпълнение на тези правила, ако има такова неизпълнение, при повредата на застрахована вещ и настъпване на застрахователно събитие, който изключва отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаторът не е посочил материалноправните въпроси от значение за спора, а процесуалноправните въпроси не са в противоречие с практиката на ВКС и не са налице условия за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че между страните са възникнали правоотношения по застрахователен договор, сключен на 25.04.2006г. със застрахователна полица № 110106153000007 „Индустриален пожар“, със срок на действие от 0.00 ч. на 26.04.2006г. до 24.00 ч. на 25.04.2007г., и по време на действие на полицата, на 17.06.2006г. в цех „Д.“ на [фирма], [населено място] е възникнал пожар, причинен от производствена авария, при който е унищожена изцяло екструдерна инсталация „Д. 2“ и е повредено оборудване. След като е обсъдил заключенията на единичната и тройната пожаротехническа експертиза, поясненията на вещо лице В. С. в съдебно заседание на 06.12.2007г., заключението на съдебно-техническата експертиза във въззивното производство, решаващият съдебен състав е направил извод за наличието на непокрит риск по раздел III, т. 8.8. от Общите условия „Индустриален пожар“ – експлоатация на имуществото в нарушение на технологични изисквания, предписани от производителя на екструдер-ната инсталация. Прието е, че ищецът е нарушил задълженията си като застрахован по чл. 32.2. от ОУ да спазва всички изисквания за безопасност, произтичащи от законодателството и предписанията на компетентните органи и производителя на съоръжението относно пожарната и аварийна безопасностна технологичния процес. Причината за пожара е възпламеняване на стеклия се върху реотаните кондензат, а пожаробезопасната експлоатация на машината включва периодично почистване на горими материали – образуващи се запалими налепи. Собственикът на застрахованото имущество не е изработил правила за почистване по чл. 59 от Наредба № I-209/22.11.2004г. на Министерство на вътрешните работи и МРРБ и не е осъществявал такова, считайки го невъзможно поради непрекъсваемост на технологичния процес. Поради неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 32.2 от ОУ, което е значително по смисъла на чл. 211 КЗ с оглед интереса на задстрахователя, въззивният съд е направил извод, че за застрахователното дружество е възникнало правото да откаже плащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 37 от Общи условия „Индустриален пожар“.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „длъжен ли е въззивният съд след излагане на собствените си фактически и правни изводи в мотивите на решението да направи констатация за несъвпадане на неговите изводи с тези на първата инстанция“. Този въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС и с посоченото от касатора ТР № 1/04.01.2001г. на ВКС, ОСГК. При постановяване на съдебното решение въззивната инстанция като инстанция по същество е длъжна да извърши самостоятелна преценка на събрания в двете инстанционни производства доказателствен материал, да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и въз основа на тях да постанови решението си, като направи констатация за наличието на пълно или частично съвпадение с изводите на първата инстанция. Дейността на въззивния съд по проверка на обжалваното решение намира израз в диспозитива на въззивното решение. При съвпадане на фактическите и правни изводи на двете инстанции въззивният съд потвърждава обжалваното решение, докато при несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, когато това се отразява на крайния изход на спора, обжалваният първоинстанционен съдебен акт подлежи на отмяна изцяло или частично, в който смисъл е процедирал и съставът на Софийски апелативен съд. Липсата на изрично посочване в мотивите на въззивното решение дали фактическите и правни изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първата инстанция не е от значение за изхода на делото, тъй като практически тази констатация се съдържа в диспозитива на въззивния съдебен акт /чрез потвърждаване или отмяна на първоинстанционното решение/.
Относно обсъждането на събраните доказателства постоянната практика на ВС и ВКС е в смисъл, че съдът е длъжен при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства, да обсъди събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства и въз основа на тях да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите правни норми. Решаващият съдебен състав е обсъдил приетите в двете съдебни производства заключения на съдебнотехническите и пожаротехническите експертизи в тяхната взаимна връзка и като е приел за установени конкретни твърдени от страните факти и е отрекъл настъпването на други, не се е отклонил от постоянната съдебна практика.
Въпросът „следва ли съдът да зачете експертиза, изградена на предположения“ не е релевантен за спора, тъй като заключенията на различните експертизи са изготвени от вещи лица в рамките на тяхната компетентност, заключението на тройната пожаротехническа експертиза установява причините на пожара, а заключението на техническата експертиза, прието във въззивното производство, изяснява от техническа страна дали периодичното почистване на запалимите налепи се включва в пожаробезопасната експлоатация на машината. Заключенията на експертизите се допълват и при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд ги е обсъдил в тяхната взаимовръзка заедно с други относими доказателства.
Въпросът „може ли заключението на вещото лице да съдържа правни изводи“ е важен, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС проради това, че решаващият съдебен състав, след като е установил фактическата обстановка, сам е направил правните изводи относно приложимия нормативен акт.
Не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посочените и приложени към касационната жалба определение № 1388/29.12.2009г. по гр. дело № 378/2009г. на ВКС, ГК, I ГО и определение № 834/03.08.2009г. по гр. дело № 2/2009г. на ВКС, ГК, I ГО не са от категорията на посочените съдебни актове, тъй като с тях не се разрешава със сила на присъдено нещо правен въпрос, а само се допуска касационно обжалване на конкретни въззивни решения. Не е налице и противоречие с решение № 932/25.09.1991г. по гр. дело № 699/1991г. на ВКС, ГК, I ГО и решение № 221/15.04.2002г. по гр. дело № 677/2001г. на ВКС, ГК, I ГО, поради това, че в настоящото обжалвано въззивно решение съдебният състав на САС не е изградил изводите си само въз основа на приетото във въззивното производство заключение на техническата експертиза, а е обсъдил и другите относими и допустими доказателства.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на решението на САС на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По посочения от касатора правен въпрос „при предоставени изрични нормативни правомощия на определен специализиран орган за спазване и контрол на изискванията на противопожарна и аварийна безопасност, по кой ред следва да се установи евентуално неизпълнение на тези правила, ако има такова неизпълнение, при повредата на застрахована вещ и настъпване на застрахователно събитие, който изключва отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение“ не са налице неясни, непълни или противоречиви правни норми. Неизпълнението на изискванията за противопожарна и аварийна безопасност може да бъде установявано, както от специализираните органи в изпълнение на техните правомощия, така и в съдебно исково производство във връзка с направено възражение с допустимите доказателствени средства, напр. писмени доказателства и съдебнотехнически, противопожарно-технически експертизи, каквито в настоящия случай са допуснати и събрани при спазване правилата на ГПК.
По изложените съображения съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени за настоящото производство.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 412 от 22.07.2010г. по в. гр. дело № 2851/2009г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.