3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 06.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 януари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №311/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] –гр. С. срещу решение № 1031/29.12.2010 г. на Софийски апелативен съд/ САС/по гр.д. №560/2010 г., с което е потвърдено решение №37 от 21.05.2010 г. по гр.д. №882/2009 г. на Софийски окръжен съд, В ЧАСТТА , с която са отхвърлени исковете на касатора срещу [община]: на основание чл.95 ал.1, т.2 от ЗАПСП за преустановяване използването на програмна система „Е-община-автоматизация на финансовата и административно-управленската дейност” и за заплащане на обезщетение за нарушено авторско право на основание чл.94 ал.1 ЗАПСП, ведно с лихва-обезщетение за забава върху последното за периода до завеждане на исковата молба в съда.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответната страна по касационната жалба [община] изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за преустановяване използването на програмна система „Е-община-автоматизация на финансовата и административно-управленската дейност” на основание чл.95 ал.1, т.2 от ЗАПСП и за заплащане на обезщетение за нарушено авторско право на основание чл.94 ал.1 ЗАПСП. За да отхвърли исковете, решаващият състав на въззивния съд е преценил, че компютърните системи, състоящи се от отделни модули не могат да бъдат обект на защита от авторското право.Такива обекти на защита са само отделните модули, от които са изградени.
До този извод съдът е стигнал на базата на твърдяните в исковата молба като правопораждащи факти : ищецът е адаптирал и внедрил процесната програмна система на [община] по договор сключен с последната на 29.09.2005 г. за срок на действие една година срещу получено възнаграждение в размер на 2 130 евро-еднократно и 75 евро-месечна такса за подръжка на системата` като срокът се подновява автоматично с изтичане на едногодишния срок. С едностранно изявление от 25.11.2008 г. ответникът е прекратил действието на договора, което според ищеца му дава право да деинсталира програмната система от компютърната мрежа на [община], което право последната оспорва .
Жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора, тези за приложението на чл.36 ал.5 от ЗАПСП и дали компютърните системи, състоящи се от отделни модули могат да бъдат обект на защита от авторското право или такива са само отделните модули, от които са изградени. Претендира, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., се приема, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти навеждат на съмнения за разминаване на исковете, с които съдът е бил сезиран по основание, с тези, по които същият се произнесъл налице са индиции за недопустимост на обжалваното решение , поради което следва да се допусне касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №.1031/29.12.2010 г. на Софийски апелативен съд/ САС/по гр.д. №560/2010 г..
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 95 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.