О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№148
гр. София, 02.03.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №493/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на К. Б. Хамбарски срещу решение №207 от 07.02.2011 г. по гр.д. №840/2010 на АС-София, В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 29.05.2010 г. по гр.д. №3050/09 на СГС в частта за уважаване на иска с правно основание чл.407 /отм./ от ТЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 11 850,59 лева до 63 027 лева и за мораторна лихва над 7613,94 лева до 39 041 лева и исковете в тези части са отхвърлени като неоснователни.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване изцяло на исковете .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 от ГПК.
Ответната страна по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови решението в обжалваната част, с която отхвърля частично иска за имуществени вреди, понесени от ищеца вследствие на виновно причинено ПТП, въззивният съд на базата на приетите фактури, квитанции и заключение на счетоводната експертиза е приел, че част от разходите направени за лечението на пострадалия ищец са направени от страна на прекия причинител на вредите Д. Цицорков за сметка неговия баща Л. Цицорков, поради което и дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя на гражданската отговорност на деликвента е намалена с тази част от разходите, поета от самия него.
Жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора тези за съотношението на отговорността на прекия причинител и на застрахователя срещу риска от гражданската отговорност на последния, както и за предпоставките от встъпване и заместване в дълг. Твърди, че по първия въпрос, съдът постановил обжалваното решение се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС №4/75-т.12 , а по втория е налице противоречие в практиката на съдилищата.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Както вече се посочи по-горе, решаващият състав, постановил обжалваното въззивно решение се е позовал на факта, че част от разходите направени за лечението на пострадалия ищец са направени от страна на прекия причинител на вредите Д. Цицорков за сметка неговия баща Л. Цицорков, поради което и дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя на гражданската отговорност на деликвента е намалена с тази част от разходите. Тези изводи на решаващия съд напълно кореспондират с функционалния характер на отговорността на застрахователя срещу риск гражданска отговорност-т.9 от ППВС№7/77. Отговорността на последния спрямо пострадалия е обусловена от отговорността на самия деликвент. Ето защо при положение, че не се спори и се доказва, че част от разходите направени за лечението на пострадалия ищец са направени от страна на прекия причинител на вредите за сметка на неговия баща , то следва дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя на гражданската отговорност на деликвента да се намали с тази част. Задължението е погасено за деликвента до размера на плащането , което води и до погасяването му за застрахователя по ГО, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на деликвента. Следователно, липсва произнасяне на решаващия съд в разрез с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС -т.9 от ППВС№7/77, която е единствено приложима в случая, тъй като се касае за иск по чл.407 /отм./ от ТЗ.
По отношение правната воля на съда, чийто израз е обжалваното решение, то същата не е в зависимост от отговора на въпроса за предпоставките от встъпване и заместване в дълг, доколкото подобна хипотеза, нито е налице в случая, нито изобщо е била предмет на обсъждане при произнасяне на обжалваното решение, с оглед което този въпрос е напълно несотносим към предмета на спора . Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното решение.
Не се дължат в полза на ответника по касационната жалба разноските в настоящото производство, тъй като такива не се доказват.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №207 от 07.02.2011 г. по гр.д. №840/2010 на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.