3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№117
гр. София, 22.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №449/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-Св.В., [община] срещу решение №І-126 от 14.01.2011 г. по в.гр.д. № 1826/2010 на ОС-Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение №133/19.08.2010 г. по гр.д. №844/09 на РС-Несебър, с което е уважен искът с правно основание чл.422 ал. 1 ГПК на [фирма]-гр.Н. срещу касатора като е признато за установено вземането на ищеца в размер на 11 445,68 лева-стойност на доставено оборудване и 234,83 лева-лихва за забава върху главницата за периода 15.07.2009 г. до 01.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата и са присъдени разноските в полза на ищеца.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
Ответната страна по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.422 ал.1 от ГПК след издадена заповед по чл.410 от ГПК за процесните суми и възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника-ответник, с който се претендира съществуването на вземане в размер на 11 445,68 лева-стойност на доставено и монтирано оборудване за СПА-Център и 234,83 лева-лихва за забава върху главницата за периода 15.07.2009 г. до 01.10.2009 г.. На база представените фактури и констатациите в заключението на счетоводната експертиза , съдът е приел, че не се доказва плащане по издадената фактура №99/30.01.2009 г. на стойност 9 534,14 лева без ДДС и на 11 445,14 лева с начислен ДДС. Същата фактура и осчетоводена от страна на ответното дружество [фирма]-Св.В. , отразена е в дневника за продажбите и данъчният кредит по нея е ползван от страна на ответното дружество. С оглед изложеното, съдът е приел иска за основателен и доказан. Относно наведените във въззивната жалба възражения за некачествено изпълнение на монтажа на оборудването, съдът е счел, че не са направени своевременно в процеса, поради което и не следва да се разглеждат. Същото е преценил и по отношение направеното възражение за прихващане във връзка с предходното за некачествено изпълнение.
Жалбоподателят сочи правни въпроси от значение за изхода на спора, които обобщено се свеждат до значението на приемането на извършената работа за дължимостта на възнаграждението за нея, за разпределяне на доказателствената тежест относно факта на приемане на работата и за това съставлява ли процесуално нарушение недопускането на допълнителни задачи към вещото лице във въззивна инстанция за нововъзникнали факти и обстоятелства.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, по факта на приемането на извършената работа, изобщо не се е спорило между страните в хода на процеса пред съдилищата по същество на спора, което е логично, с оглед издадената от ответника- възложител фактура за дължимото възнаграждение, поради което и така зададените във връзка с този факт въпроси не са обусловили конкретното произнасяне на съда по него.
Относно това, съставлява ли процесуално нарушение недопускането на допълнителни задачи към вещото лице във въззивна инстанция за нововъзникнали факти и обстоятелства, то в случая става въпрос не за нововъзникнали след подаване на въззивната жалба, а за нововъведени факти, т.е. такива наведени от страната за пръв път във въззивното производство, при принципната забрана за това по чл. 266 ал.1 от ГПК, без да се установява да е налице хипотезата на чл.266 ал.2 от ГПК, доколкото няма данни и не се твърди некачествено извършената работа да е станала известна на страната след срока за отговор на исковата молба. Нито във възражението по чл.414 ГПК, нито в отговора на исковата молба или в хода на първоинстанционното производство, ответникът не е правил възражение за некачествено изпълнение. При това положение и този въпрос не е обуславящ изхода на спора по настоящото дело.
Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното решение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №І-126 от 14.01.2011 г. по в.гр.д. № 1826/2010 на ОС-Бургас,.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.