Определение по т.д. №631/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
гр. София, 14.10.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №631/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощниците на И. К. З. в качеството и на едноличен търговец с фирма [фирма]-гр.Ш. срещу въззивно решение № 95 от 14.04.2010 г.на Ш. окръжен съд по гр.д. №113/2010 г. В ЧАСТТА , с която е потвърдено решението на РС-гр.Ш., постановено на 14.12.2009 г. по гр.д. № 2699 по описа на съда за 2008 г.в ЧАСТТА, с която касаторът като наемател е осъден да заплати на наемодателя-ищец Обл.дирекция на М.-Ш. сумата от 7 448,10 лева-наемна цена по договорно правоотношение между страните за периода м.07.-2007-м.12.2007 г.,ведно с 0,25 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от 11.11.2008 г. до окончателното и плащане , сумата от 8 061,60 лева-неустойка по договора за наем за периода от 06.06.2007 г. -11.11.2008 г., 3 391,48 лева –обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД , ведно със законната лихва от 11.11.2008 г. до окончателното плащане , сумата от 380, 55 лева-лихва за забава върху следващото се обезщетение за периода от 18.02.2008 г. до 11.11.2008 г. и 184,18 лева-такса за битови отпадъци за 2007 г. и съдебно деловодни разноски в размер на 780,95 лева, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен насрещният иск на касатора срещу Обл. Дирекция на М.-Ш. за сумата от 21 224,63 лева- заплатена без основание наемна цена по нищожен договор за наем за периода след 2004 г..
Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и произнасяне по същество в полза на касатора.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че по същата не следва да се допуска касационно обжалване, както и че по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалвания акт, В ЧАСТТА , с която е потвърдено решението на РС-гр.Ш., постановено на 14.12.2009 г. по гр.д. № 2699 по описа на съда в ЧАСТТА в която касатора като наемател е осъден да заплати на наемодателя-ищец Обл.дирекция на М.-Ш. сумата от 7 448 лева-наемна цена по договорно правоотношение между страните за периода м.07.-2007-м.12.2007 г.,ведно с 0,25 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от 11.11.2008 г. до окончателното и плащане , сумата от 8 061,60 лева-неустойка по договора за наем за периода от 06.06.2007 г. -11.11.2008 г. 3 391 –обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД , ведно със законната лихва от 11.11.2008 г. до окончателното плащане , сумата от 380, 55 лева-лихва за забава върху следващото се обезщетение за периода от 18.02.2008 г. до 11.11.2008 г. и 184,18 лева-такса за битови отпадъци и съдебно деловодни разноски в размер на 780,95 лева, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен насрещният иск на касатора срещу Обл. Дирекция на М.-Ш. за сумата от 21 224,63 лева- заплатена без основание наемна цена по нищожен договор за наем за периода след 2004 г., решаващият съд въз основа на съответните доказателства е приел, че между страните е сключен договор за наем от 01.04.2005 г. , с който е предоставен от страна на Обл.дир. на М.-Ш. като наемодател на ответницата-наемател за ползване срещу договорения наем помещение:магазин за авточасти представляващ частна държавна собственост. Съдът е приел, че договорът е достатъчен като основание за правото на наемодателя да има вземане за дължимата наемна от наемателя. За процесния период ответната страна като наемател не е плащала съответните наемни вноски и такса отпадъци, поради което и исковете за наемната цена, за обезщетение след прекратяване действието на наемния договор и за дължимата такса отпадъци и неустойки за забава срещу наемателя са уважени. Съдът е отхвърлил възражението наведено от страна на ответника за нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД на наемния договор като сключен в противоречие със закона / разпоредбата на чл.15 ал.2 от ППЗДС/отм./, и основания на него насрещен иск за връщане на платения наем за периода от 2004 г. като платен при начална липса на основание-чл.55 ал.1 от ЗЗД. За да отхвърли възражението за нищожност , решаващият съд се е позовал на второто предложение на чл. 15 ал.2 ППЗДС/отм./ , което гласи, че забраната за отдаване под наем на помещения със статут на частна държавна собственост не се отнася за такива с пряко стопанско предназначение, каквото помещение се явява процесният магазин. Решаващият съд не е обсъдил второто наведено възражение на ответника за нищожност на наемния договор като сключен от страна на наемодателя в следствие на липса на материална компетентност на директора на Р. да провежда процедура по отдаване под наем, респ. да сключва такъв договор, тъй като съдът е констатирал, че същото е наведено едва с въззивната жалба пред втората инстанция и следователно след преклузивния срок,съгласно чл.133 от ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, жалбоподателят поставя като правни въпроси от значение за изхода на спора по конкретното дело, въпросите за това, дали липсата на основание за ползване на един имот от страна на наемодателя му дава право да събира гражданските му плодове/ т.е. наем/ от него, както и въпросите на нищожността на процесния договор за наем във връзка с направените възражения за нищожност на същия като сключен в противоречие със закона, изложени по-горе в мотивите на настоящото съдебно решение.
Жалбоподателят сочи, че така формулираните от негова страна правни въпроси от значение за спора са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК , за да се допусне до касация едно въззивно решение , то правните въпроси от значение за спора, един или няколко, следва да отговарят на един от последващите критерии развити в т.т. 1-3 на цитирания законов текст. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Следователно, освен изискването, формулираните от касатора правни въпроси принципно да са съотносими към предмета на спора, то е необходимо също така решаващият съд да е обусловил правните си изводи при конкретното произнасяне по конкретния спор върху така повдигнатите въпроси.
Първият въпрос, дали липсата на основание за ползване на един имот от страна на наемодателя му дава право да събира гражданските му плодове/ т.е. наем/ от него е наведен от страната пред решаващия съд и последният е счел, че самият договор като облигационно основание е достатъчен, да създаде правото на наемодателя на вземане за дължимата наемна цена от наемателя, независимо от това какви права има самият наемодател върху имота.Следователно въпросът е от категорията на тези от значение за спора, доколкото е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Последните обаче, не са в противоречие с трайната практика на ВКС и съдилищата в тази насока. Същите следват и от ясните разпоредби в глава ІV от Особената част на ЗЗД, които не свързват по никакъв начин чисто облигационното действие на наемния договор с това, какви права има самия наемодател върху имота. Този въпрос касае отношенията между лицето-наемодател и евентуално трето лице, притежаващо свои права върху вещта/имота/ противопоставими на правата на първото, но са ирелевантни по отношение на задълженията на наемателя към наемодателя по самия наемен договор. Това следва и от самите общи разпоредби за действието на договорите между страните по тях:чл.20а и 21 от ЗЗД.
Съгласно т.4 от ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези изисквания, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК не са налице, доколкото има съдебна практика по този въпрос, а нормативната уредба ясна и нямаща нужда от тълкуване.
Относно правния въпрос за нищожността на наемния договор като сключен в противоречие със закона /чл.15 ал.2 от ППЗДС- отм./ , то също е налице ясна правна разпоредба във второто предложение на чл. 15 ал.2 ППЗДС/ отм./ , която гласи, че забраната за отдаване под наем на помещения със статут на частна държавна собственост не се отнася за такива с пряко стопанско предназначение, каквото помещение се явява процесният магазин, т.е. и в този случай нормативната уредба ясна и нямаща нужда от тълкуване и следователно не е налице необходимост от тълкуването и с оглед основанието по т.3 на чл.280 от ГПК.
По отношение на повдигнатия правен въпрос по второто наведено възражение на ответника за нищожност на наемния договор като сключен от страна на наемодателя в следствие на липса на материална компетентност на директора на Р. да провежда процедура по отдаване под наем, респ. да сключва такъв договор, същото е наведено едва с въззивната жалба пред втората инстанция и следователно след преклузивния срок,съгласно чл.133 от ГПК, поради което и решаващият съд не го е разгледал и обсъдил в мотивите на обжалвания акт. Съдът не е обусловил правните си изводи при конкретното произнасяне по конкретния спор върху този въпрос и същият се явява несъотносим към предмета на спора по това дело. Следователно по отношение на този въпрос не може да се приеме, че е от значение за спора, за да се премине към съпоставянето му с останалите селективни критерии за преценка наличие на основанията за допускане до касация , съгласно т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. .
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК, с оглед което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 14.04.2010 г.на Ш. окръжен съд по гр.д. №113/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.