3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1083
гр. София, 30.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 919 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Д. В. срещу определение от 13.07.2011г. по в. ч. гр. дело № 213/2011г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав, с което е потвърдено определението от 27.10.2010г. по ч. гр. дело № 195/2002г. на Районен съд Лом, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 10866/07.10.2010г. на [фирма], [населено място], с която се иска да бъде обезсилен издаденият по делото изпълнителен лист срещу дружеството като недопустима.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокира доводи, че вместо да се произнесе по частната жалба срещу определението на Районен съд Лом, с което молбата за обезсилване на изпълнителния лист е оставена без разглеждане, въззивният съд е разгледал молбата по същество. Поддържа становище, че въззивната инстанция в нарушение на чл. 243 ГПК /отм./ е изложила аргументи, основаващи се на каузалните отношения между страните, излизащи извън рамките на правомощията на съда в производството по чл. 237, б. „е“, чл. 242 и чл. 243 ГПК /отм./. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: компетентен ли е съдът в производството по чл. 243 ГПК /отм./ да се произнася по каузалните правоотношения между страните и да черпи аргументи, които излизат извън съдържанието на подлежащия на изпълнение акт.
Ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма], [населено място] за обезсилване на издадения изпълнителен лист срещу дружеството като недопустима, въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 184, том I, н. д. № 1054/1999г. на СВ при Л. между ДА „Д.“, [населено място] и [фирма],гр. М. са оформени два договора – договор за заем, по който заемодател е ДА „Д.“, а заемател е [фирма], и договор за учредяване на ипотека в полза на заемодателя за обезпечаване на вземането му към заемателя, както и че по силата на влязлото в сила решение № 497/09.05.2007г. по гр. дело № 144/2006г. на ВКС е прогласена недействителността на договора за ипотека. Поради това, че в частта, с която е оформен договорът за заем, нотариалният акт е валиден и не е отменен, и с оглед обстоятелството, че договорът за заем е основание за издаване на изпълнителен лист по реда на едностранното производство, съдебният състав е направил извод, че не е налице основание за обезсилване на изпълнителния лист.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, като Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Посоченият от касатора – частен жалбоподател правен въпрос „компетентен ли е съдът в производството по чл. 243 ГПК /отм./ да се произнася по каузалните правоотношения между страните и да черпи аргументи, които излизат извън съдържанието на подлежащия на изпълнение акт” не е релевантен за делото, тъй като производството по молбата за обезсилване на издаден изпълнителен лист и частната жалба срещу определението от 27.10.2010г. по ч. гр. дело № 195/2002г. на Районен съд Лом, с което тази молба е оставена без разглеждане, не е по реда на чл. 243 ГПК /отм./, защото с нея не се иска издаване на изпълнителен лист. Въззивният съд не се е произнесъл по съществуването или несъществуването на каузалните правоотношения, а от външна страна е изследвал дали е отпаднало основанието за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. „е” от отменения ГПК /в редакция преди изменението с ДВ, бр. 84 от 2003г./ и е приел, че не е налице основание за обезсилване на изпълнителния лист, тъй като нотариалният акт в частта, с която е оформен договорът за заем, е валиден и не е отменен.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от частния жалбоподател предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 13.07.2011г. по в. ч. гр. дело № 213/2011г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.