Определение по т.д. №436/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№132
гр. София, 24.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №436/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. З. А. от [населено място] срещу решение №328 от 01.03.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №1032/2010г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №4926 от 03.11.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №2282/2008 г. , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] –С. с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за разликата между общоприсъденото от двете инстанции обезщетение в размер на 10 000 лева и общопретендираната сума от 30 000 лева. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.2 от ГПК-противоречие на обжалваното решение по обуславящите въпроси с практиката на съдилищата.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, с която се потвърждава първоинстанционното в частта , с която е отхвърлен прекият иск на касатора срещу [фирма] в качеството му на застраховател срещу риск „Гражданска отговорност” на МПС на прекия причинител на неимуществените вреди за сумата над 10 000 лева до пълнопредявения размер от 30 000 лева, съдът е приел, че на ищеца са причинени виновно травматични увреждания в следствие на ПТП от страна на Ж. Г. С. като водач на лек автомобил „ФИАТ Б.” с рег. [рег.номер на МПС] . Налице е задължителна застраховка на последния срещу риск „ГО” в ответното дружество / полица № 065090317461/, за периода обхващащ и датата на настъпване на вредоносното деяние : 21.06.2008 г.. Уврежданията се състоят в контузна рана на десния лакът, фрактура на ребро в ляво, три разкъсноконтузни рани в дясната подбедрица и на дясната подмишница. Възстановителният период е продължил два месеца, през който период пострадалият е търпял болки и страдания, особено интензивни през първите 20 дни. Водачът на застрахованото МПС се е движил със скорост несъобразена за безопасността на движение, с оглед конкретните условия. Приел е и че е налице 1/3 съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец : същият е стоял на пътното платно.Ето защо, с оглед изложените по-горе конкретни увреждания ищецът е претърпял болки и страдания, които подлежат на репариране в общ размер на 15 000 лева и с оглед 1/3 виновно съпричиняване се дължи обезщетение в размер на 10 000 лева, за които ответникът-застраховател следва да отговаря при условията на функционалната отговорност по чл.226 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на причиняването-21.06.08 г. до окончателното плащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не формулира прецизно значим за спора правен въпрос, но същият може да се конкретизира и уточни в насока какви са критериите за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД. Касаторът твърди, че този въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие с практиката на съдилищата, като сочи и прилага две съдебни решения на първа и втора инстанция, за които не се установява да са влезли в сила.
Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на така поставения обуславящ изхода на спора правен въпрос има налична практика на ВКС, включително от категорията на задължителната по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, а именно ППВС № 4 от 23.12.1968 г., която изключва наличие на соченото основание за допускане до касация по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК . Ето защо , доколкото възприетите в обжалваното решение критерии за определяне размера на обезщетението на пострадалия за претърпените от него болки и страдания съвпадат с произнасянето на ВС в т.11 на цитираното Постановление на Пленума по този въпрос , то не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №328 от 01.03.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №1032/2010г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.