1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 30.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 409 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца А. А. И. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. К. И. Н. срещу решение № 221 от 10.02.2011г. по гр. дело № 748/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която частично е отменено решение № 3434 от 07.07.2010г. по гр. дело № 4550/2008г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-14 състав и е отхвърлен предявеният от А. А. И. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 45 000 лв. до 60 000 лв., както и в частта, с която е оставен в сила първоинстанционният съдебен акт в частта за отхвърлянето на иска за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер 100 000 лв. и са присъдени разноски 1 012 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд относно прилагането на принципа на справедливостта и чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за претърпени неимуществени вреди се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът релевира доводи, че въззивният съд е нарушил и чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне размера на съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 23.05.2008г. при управление на лек автомобил „Мерцедес 300 ТД”, рег. [рег.номер на МПС] застраховният при ответното застрахователно дружество водач Е. А. С. е причинил ПТП и телесни увреждания на пътуващия в автомобила на задната седалка ищец А. А. И., изразяващи се в счупване на дясна бедрена кост в долната й трета и счупвания на дванадесети гръден и първи поясен прешлени. Решаващият съдебен състав е констатирал, че ищецът е опериран, направено е наместване и поставяне на метални винтове и пластина на бедрото, счупването е зарастнало, но е налице хипотрофия на дясната колянна става и болки, гръдният и поясният прешлен са деформирани, гръбначният стълб функционира, но с ограничен обем в поясния отдел. По делото е установено, че интензивните болки са продължили две седмици, понастоящем се търпят болки при влажно и студено време, при натоварване на долния крайник и при физическа работа с вдигане на тежести, както и че предстои операция за изваждане на металната пластина. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер общо 60 000 лв. въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на претърпените от ищеца увреждания, продължителността на търпените болки и страдания и наличието на остатъчните последици от травмите.
За да намали определеното обезщетение със сумата 15 000 лв., въззивната инстанция е приела, че са налице основанията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като към момента на настъпването на ПТП съгласно чл. 137а /ДВ, бр. 51/2007г./ във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП ищецът е бил длъжен като пътуващ на задната седалка на лекия автомобил да постави обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, но е пътувал без да ползва такъв колан. Въз основа на заключението на комплексаната експертиза решаващият съдебен състав е установил, че при поставянето на такъв колан травмите на дясната бедрена кост и на гръбначния стълб биха били по-леки, поради което е направил извод, че размерът на съпричиняването на вредоносните последици от страна на ищеца е ?.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид изложеното в касационната жалба, молбата към нея и въззивното решение, материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане и на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне на размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на увреденото лице.
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за спора се решава противоречиво от съдилищата. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на релевантните за спора въпроси не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В този смисъл са постановени множество решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, които съставляват задължителна практика за съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания.
Постоянна и задължителна е практиката на ВС и ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. и множество решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В съответствие с постоянната и задължителна практика на ВС и ВКС въззивната инстанция е обсъдила фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнала до извода, че е налице причинна връзка между пътуването на ищеца на задната седалка на лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, в нарушение на чл. 137а /ДВ, бр. 51/2007г./ във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП, и настъпилите телесни увреждания.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 10.02.2011г. по гр. дело № 748/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.