1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр. София, 09.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 430 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. А. срещу решение № 176 от 05.11.2010г. по в. т. дело № 435/2010г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 93 от 14.06.2010г. по т. дело № 74/2009г. на Окръжен съд Добрич е прието за установено, че ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумата 4 738,68 лв., представляваща цена на потребена ел. енергия по данъчни фактури от 01.07.2008г., 30.09.2009г. и 06.10.2008г., ведно със сумата 464,56 лв., съставляваща мораторна лихва за периода до 21.01.2009г., за които ищецът е снабден със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 109/23.02.2009г. по ч. гр. дело № 698/2009г. на Районен съд Добрич, на основание чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, и ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 728,38 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване, като релевира следните доводи:
Въззивният съд неправилно тълкува и определя представените по делото фактури като годни да породят и генерират облигационни отношения, докато удовлетворяването на претенциите е в пряка връзка с реално получаване на стоката, описана във фактурите, което не е доказано. Касаторът поддържа, че непредаването на материалните ценности по фактурите не поражда облигационни отношения. В този смисъл сочи съдебна практика на ВКС и на различни съдилища – решение № 1576/21.11.2000г. по гр. дело № 964/2000г., ВКС, V г. о., решение от 10.02.2003г. по гр. дело № 58/2002г. на Сливенски окръжен съд, решение от 10.04.2003г. по гр. дело № 825/2001г. на Пловдивски апелативен съд, решение от 11.03.2003г. по гр. дело № 1534/2002г. на Пловдивски апелативен съд, решение от 14.11.2003г. по в. гр. дело № 1316/2002г. на Пловдивски апелативен съд, решение от 15.10.2003г. по т. дело № 76/2002г. на Бургаски апелативен съд, решение от 16.12.2003г. по в. гр. дело № 778/2003г. на Пловдивски апелативен съд.
Неправилно и в разрез със събраните доказателства приложените по делото фактури са приети за база на отношенията между страните, каквито според касатора не съществуват – противоречие с решение № 367/30.05.2006г. по гр. дело № 2965/2004г. на ВКС, IV г. о.
Неприемането за разглеждане на възраженията на ответника по иска относно несъотносимостта на задълженията по трите фактури представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В раздел II от изложението касаторът е посочил съдебна практика на различни съдилища.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че страните са в договорни правоотношения по сключен договор за продажба на ел. енергия, по който ответникът [фирма] има качеството на потребител на ел. енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 ЗР на ЗЕ, ищецът е доставчик по правоотношението, а ответникът [фирма] е правоприемник на търговското предприятие на потребителя, поради което отговаря солидарно на основание чл. 15, ал. 3 ТЗ за задълженията на праводателя. Решаващият съдебен състав е установил, че през периода след 14.01.2008г. неправомерното прикачване към кабела на ответника е било преустановено, след което не е констатирано неправомерно въздействие, поради което ответниците дължат солидарно заплащане на отчетените със средството за техническо измерване количества ел. енергия по данъчни фактури от 01.07.2008г., 30.09.2009г. и 06.10.2008г. в размер общо 4 738,68 лв. и обезщетение за забавено плащане в размер 464,56 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК1. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на релевантния правен въпрос, разрешен в обжалваното решение, както и да посочи основанията за допускане на касационно обжалване. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по спора, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационната жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и без да бъдат посочени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретния спор само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В конкретния случай касаторът не е формулирал релевантния за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, което обстоятелство е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване нито са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за конкретния спор, нито са изложени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а са релевирани доводи за неправилност на въззивното решение– противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Посочените съдебни актове на ВКС и на различни окръжни и апелативни съдилища също не обосновават наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като касаторът не ги е обвързал с конкретни релевантни за спора правни въпроси.
От друга страна, дори и да се приеме, че въпросът за фактурата и реалното доставяне на стоката, описана във фактурата, като основание за плащане на цената, е релевантен за спора, същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС, нито е доказано, че се решава противоречиво от съдилищата, тъй като въззивният съд е направил извод за дължимост на цената на доставената след 14.01.2008г. ел. енергия въз основа на събраните по делото относими доказателства, включително заключение на съдебно-техническа експертиза с оглед отчитането на доставената ел. енергия, а не само на основание предствените по делото три процесни фактури.
Поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176 от 05.11.2010г. по в. т. дело № 435/2010г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.