3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 01.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 928 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 66, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. И. Х. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Б. срещу определение № 118/03.10.2011г. по т. дело № 1060/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е отказано възстановяване на срока за касационно обжалване на решение по в. т. дело № 53/2010г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната част от Х. И. Х..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за неправилност на извода, че пропускането на срока за касационно обжалване на въззивното решение не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не биха могли да бъдат преодолени. Поддържа становище, че съдът не е съобразил, че през периода 01.07.2010г. – 01.09.2010г. Х. Х. е бил в състояние на временна нетрудоспособност поради усложнения на здравословното му състояние, като е бил обездвижен, а баща му не му е предал полученото съобщение за въззивното решение, като не е разбирал важността на съобщението и фаталните последици от несвоевременното съобщаване. Частният жалбоподател излага съображения, че съдът е следвало да изпрати книжата на упълномощения от него адвокат с посочен адрес и като не е направил това е нарушил разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и молбата за възстановяване на срока да бъде уважена.
Ответникът М. И. И. от [населено място] оспорва частната жалба и в писмен отговор поддържа становище за правилност на определението, тъй като не са налице твърдените нарушения при постановяването му.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд, съдебният състав е приел, че полученият от бащата на частния жалбоподател препис от въззивното решение със съгласие и задължение да му го предаде е редовно и е произвело правни последици съобразно прякото действие на принципа в чл. 7, ал. 2 ГПК, а представеният болничен лист № 3823944 за периода 31.07.-30.08.2010г. е за общо заболяване при домашен амбулаторен режим, поради което не може да докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК.
Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК урежда възможността за възстановяване на пропуснатия от страната установен от закона или определен от съда срок – при доказване, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Неоснователен е доводът за неправилност на определението поради това, че съдът не е съобразил, че през периода 01.07.2010г. – 01.09.2010г. Х. Х. е бил в състояние на временна нетрудоспособност поради усложнения на здравословното му състояние, като е бил обездвижен. От една страна, съдебният състав е обсъдил относимия за периода след връчване на препис от въззивното решение до подаване на касационната жалба болничен лист и въз основа на него е изградил обоснован извод. От друга страна, от представените болнични листове не се установява състояние на обездвиженост. Частният жалбоподател е бил в отпуск за временна неработоспособност още от 01.06.2010г., видно от болничен лист № 3823213/01.06.2010г., знаел е, че в съдебно заседание на 29.06.2010г. въззивният съд е дал ход на устните състезания и е обявил делото за решаване, поради което при издаване на поредния болничен лист № 3823944/04.08.2010г. е могъл да предвиди съответните обстоятелства.
Неоснователен е и доводът за наличие на основание по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за касационно обжалване поради това, че баща му не му е предал полученото съобщение за въззивното решение, като не е разбирал важността на съобщението и фаталните последици от несвоевременното съобщаване. Доказателства за посочените факти и обстоятелства не са представени.
Доводът за нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК поради това, че съдът не е изпратил книжата на упълномощения от частния жалбоподател адвокат с посочен адрес, е относим към правилността на определение № 131/10.06.2011г. по т. дело № 1060/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което касационната жалба е оставена без разглеждане поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но не и към молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване и постановения по нея съдебен акт.
Предвид изложените съображения настоящият събеден състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 118/03.10.2011г. по т. дело № 1060/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.