6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 05.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 561 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Д. М. Д. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Т. Н. срещу решение № 279 от 15.02.2011г. по в. т. дело № 495/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 3742 от 15.07.2010г. по гр. дело № 1579/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-8 състав, с което е признато за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място] /понастоящем [фирма], [населено място]/ срещу [фирма], [населено място] в размер 100 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 26.09.2007г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 04.09.2008г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение от 05.09.2008г. по ч. гр. дело № 23402/2008г. на Софийски районен съд, 52 състав, и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78 ГПК сумата 2 000 лв. – държавна такса.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Допустими ли са гласни доказателства за установяване на връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за неговото издаване;
2/ За успешното провеждане на иска по чл. 422 ГПК следва ли ищецът да доказва и каузалното правоотношение или е достатъчно да се позовава на абстрактния характер на записа на заповед, при условие, че същият е редовен по смисъла на чл. 535 ТЗ, като единствен аргумент за съществуване на паричните вземания;
3/ За доказателствената тежест на взискателя – ищец при направени лични възражения от длъжника – ответник за обезпечителния характер на записа на заповед към каузалното правоотношение по делото, което е заплатил изцяло и не дължи на друго основание по каузална сделка;
4/ За доказателствената сила и значението на документалното отразяване на записа на заповед в счетоводството на страните /търговци/ по делото.
Касаторът твърди, че въпроси 1, 2 и 3 са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 103/24.06.2009г. по т. дело № 717/2008г. на ВКС, II т. о. /въпрос 1/, решение № 149/05.11.2010г. по т. дело № 49/2010г. на ВКС, І т. о. /въпрос 2/, решение № 173/12.01.2011г. по т. дело № 901/2009г. на ВКС, І т. о., решение № 373/25.06.2010г. по т. дело № 807/2009г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 113/04.10.2010г. по т. дело № 1074/2009г. на ВКС, І т. о. /въпрос 3/.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с твърдението, че въпрос 1 се решава противоречиво в решение № 34/20.02.2009г. по в. гр. дело № 13/2008г. на Апелативен съд В., въпрос 2 се решава противоречиво в решение от 29.05.2009г. по в. гр. дело № 213/2009г. на Окръжен съд Кюстендил, а въпрос 3 е решен по друг начин в решение № 1088/07.07.2003г. по гр. дело № 132/2003г. на ВКС, V г. о. и решение № 268/02.04.2009г. по гр. дело № 108/2008г. на ВКС, ІІІ г. о.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени съображения, че въпроси 2 и 4 са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като решение № 149/05.11.2010г. по т. дело № 49/2010г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, не дава категоричен отговор на въпрос 2, а по въпрос 4 не съществува съдебна практика.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище, че посочените от касатора съдебни актове на ВКС не обосновават противоречива съдебна практика, някои от тях нямат отношение към релевантните правни въпроси, а в други решения съответният съдебен състав на ВКС не е застъпил твърдяното от касатора становище. Подробни съображения са изложени в представения по делото писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че като абстрактна сделка, ценната книга следва да отговаря на лимитативно определени в закона условия за форма и съдържание, които ясно показват самостоятелния й правен режим без да е необходима обезателно връзка с каузално правоотношение. Изложил е съображения, че когато паричното задължение по ценната книга е обект на каузална сделка и страните по ценната книга съвпадат с тези по сделката, то те могат да оспорват действителността на каузалното правоотношение и да черпят от него лични или относителни възражения, като в тежест на ответната страна по иска с правно основание чл. 422 ГПК /издателя на ценната книга/ е да докаже наличието на споразумение, обусловило издаването на менителничния ефект.
Възражението на ответника за неоснователност на иска с оглед липсата на обвързаност на едностранната сделка с каузално правоотношение между страните е прието за неоснователно, тъй като ответникът не е доказал с писмени доказателства твърдяната обезпечителна функция на издадената ценна книга по повод наличието между страните на търговски взаимоотношения, свързани с периодична доставка на материали за нуждите на строителството. Решаващият съдебен състав е отказал допускането на свидетели за удостоверяване на релевираната обвързаност поради ограничението на чл. 164, ал. 3 ГПК – доколкото записът на заповед е обезпечителна клауза по основния между страните договор, то като част от съдържанието му /а не от изпълнението/, попада под забраната на посочената процесуална правна норма; като самостоятелна сделка, отделна от абстрактната, доказването на обезпечителната сделка не може да се извършва в разрез с процесуалните правила, регламентиращи установяването на сделки с материален интерес.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира посочените от касатора правни въпроси.
Посочените от касатора първи, втори и трети процесуалноправни въпроси са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът на спора.
Четвъртият въпрос за доказателствената сила и значението на документалното отразяване на записа на заповед в счетоводството на страните /търговци/ по делото е ирелевантен за спора, тъй като въззивният съд не е изразил становище и не се е произнесъл по него.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „допустими ли са гласни доказателства за установяване на връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за неговото издаване“ е неоснователен. Посоченото решение № 103/24.06.2009г. по т. дело № 717/2008г. на ВКС, II т. о. дава отговор на въпроса за необходимостта да бъдат изследвани каузалните отношения между страните при направено от длъжника по изпълнителния лист /ищец по иска с правно основания чл. 254 ГПК /отм./ възражение за недължимост на вземането, обосновано именно с каузалните отношения, така и по въпроса за разпределението на доказателствената тежест в производството по предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 254 ГПК /отм./, но не и относно допустимостта на свидетелски показания за установяване връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение. Обсъждането на свидетелските показания в цитираното и приложено от касатора решение е във връзка със заключенията на съдебно-счетоводните експертизи и обясненията на представляващия ответника /поемателя по записа на заповед, кредитора по каузалното правоотношение/.
Твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по първия въпрос не е налице. Видно от представеното решение № 34/20.02.2009г. по в. гр. дело № 13/2008г. на Апелативен съд В., мотивите за уважаване на отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата по записа на заповед са извършено плащане на сумата по изпълнителния лист, респективно записа на заповед, удостоверено с разписка, в която е посочено, че ответникът е получил от ищеца исковата сума като уговорена неустойка по запис на заповед. В решението не е посочено, че плащането е по договор за заем.
По отношение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория и третия въпрос – по въпросите „за успешното провеждане на иска по чл. 422 ГПК следва ли ищецът да доказва и каузалното правоотношение или е достатъчно да се позовава на абстрактния характер на записа на заповед” и „за доказателствената тежест на взискателя – ищец при направени лични възражения от длъжника – ответник за обезпечителния характер на записа на заповед към каузалното правоотношение, което се твърди, че е заплатено изцяло“ е налице постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 149/05.11.2010г. по т. дело № 49/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 5/02.02.2012г. по т. дело № 75/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 173/12.01.2011г. по т. дело № 901/2009г. на ВКС, І т. о., които са постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което са задължителни за съдилищата по смисъла на Тълкувателно решение № № 2/28.09.2011г. на ВКС по тълк. дело № 2/2010г., ОСГК и ОСТК. Постоянната практика е в смисъл, че в производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – заявител в заповедното производство, при направено възражение от ответника – длъжник за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна, но следва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. Посочените от касатора втори и трети процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с посочената постоянна практика на ВКС, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Позоваването на противоречие с решение № 373/25.06.2010г. по т. дело № 807/2009г. на ВКС, ІІІ г. о. е неоснователно, тъй като цитираният съдебен акт е неотносим към настоящия спор поради това, че е постановен при друга фактическа обстановка – по съответното дело, образувано по иск с правно основание чл. 252 ГПК /отм./ длъжникът не е възразил срещу възникването и съществуването на изпълняемото право, а се е ограничил до твърдението за погасяване поради плащане.
По втория и третия процесуалноправни въпроси не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като дори и да е имало противоречива съдебна практика в различните съдилища, същата е уеднаквена с горепосочените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория въпрос. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По втория процесуалноправен въпрос е налице постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която не се налага да бъде променяна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 от 15.02.2011г. по в. т. дело № 495/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
УКАЗВА на касатора Д. М. Д. като [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 2 000 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.