3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 11.02.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №950/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ЗАД [фирма]-гр. София срещу решение от 25.02.2010 г. на С. градски съд/ СГС/, ІІ г. с-в по гр.д. №3186/2008 г., с което е отменено решение от 23.06.2008 г. по гр.д. №6827/2008 по описа на СРС, 59 състав и е осъден касаторът да заплати на М. П. В., М. Ю. В. и Ю. Ю. В. като наследници на Ю. И. В. сумата от по 8 500 лева по субективно съединени искове с правно основание чл.238 ал.1, вр. с чл.230 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба в писмен отговор изразяват становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за присъждане на застрахователно обезщетение на ищците в качеството им на наследници по закон на Ю. И. В.. Приема за доказано, че последният е работил като полицай и е починал на 11.11.2007 г. по време на дежурство във Второ Р.-София в следствие на мозъчен кръвоизлив в резултат на разпръскване но оневризми на мозъчна артерия. Със застрахователен договор №04/01 003388/2007/22/028497 от 08.03.2007 г. сключен между касатора като застраховател и Министерство на вътрешните работи са застраховани срещу риск „смърт настъпила при или по повод изпълнение на служебния дълг” членовете на личния състав на МВР за срок на действие на застраховката :една година. Застрахователят е заплатил на наследниците само 500 лева като е счел, че така настъпилото застрахователно събитие /смъртта на наследодателя/ попада в категорията риск „естествена смърт”, а не в риск „смърт настъпила при или по повод изпълнение на служебния дълг”, за което се дължи застрахователно обезщетение в размер на 9000 лева. Съдът е обосновал настъпването на застрахователно събитие именно по втория риск „смърт настъпила при или по повод изпълнение на служебния дълг” на базата на събраните гласни доказателства за изключително тежкото дежурство носено от починалия полицай при настъпване на смъртта, както и със законовата дефиниция на пар.1 , т.4 от ДР на ЗМВР във връзка с т.2 и т.3 на понятието „ настъпила смърт при или по повод изпълнение на служебните задължения”, която обхваща действия и бездействия които съставляват изпълнение на задълженията, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност , както и такива, които предхождат или следват същите и са в пряка причинна връзка с тях.
Към жалбата липсва изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навежда оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а сочи оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост . Тези оплаквания са от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2010 г. на С. градски съд/ СГС/, ІІ г. с-в по гр.д. №3186/2008 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.