3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
гр. София, 22.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №474/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-В. срещу решение №199 от 19.11.2010 г. по в.т.д. №505/2010 на АС-Варна, с което е отменено първоинстанционното решение №362/19.07.2010 г. по т.д. № 328/10 на ОС-Варна и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр.В. сумата от 97 791,50 лева- неустойка за неизпълнение, съгласно уговорката в чл. 26 ал.2 б. В от предварителния договор, сключен между страните на 21.08.2007 г., ведно със законните последици.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна по касационната жалба изразява становище за липсата на посоченото основание за допускане до касация и за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски пред ВКС в размер на 1250 лева-адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на неустойка , съгласно уговорката в предварителния договор за проектиране на жилищна сграда и въвеждането й в експлоатация , сключен на 21.08. 2007 г.. в клаузата в чл.26 ал.2, б. В ответникът в качеството си на предприемач се задължава да заплати на ищеца като възложител по договора сумата от 50 000 евро като неустойка, ако с каквото и да е било правно или фактическо действие или бездействие виновно затрудни изпълнението на поетите в договора задължения да изготви идеен и работен проект и да построи жилищни обекти с максимална Р. на свой риск и за своя сметка след учредяване на вещно право на строеж, в замяна на което ще получи собствеността върху 75 % от построеното , а останалите 25 % да останат на ищеца като собственик на имота. През 2008 г. ответното дружество предприема действия за обединяване на имота на ищеца, предмет на договора за проектиране и застрояване със съседни имоти собственост на предприемача вследствие на което същият имот става част от новообразувания поземлен имот ПИ 136 139 . На 05.02.2009 г. от страна на [фирма] е подадено искане за допускане разработката на комплексен проект за изграждане на вилно селище в новообразувания ПИ , която процедура не е финализирана, тъй като ответникът не е представил инвестиционен проект необходим за това. Като е отчел, че въпреки включването на имота в друг по-голям поземлен имот по последния подробен устройствен план/ПУП/ няма основание да се приеме, че това изключва възможността за застрояване на имота, предмет на договора и че тази промяна в ПУП е изцяло по инициатива на ответника- предприемач,съдът е приел че се касае за виновно негово неизпълнение на договорните му задължения , тъй като не са предприети действия по изготвяне на идеен и работен проект за застрояване и в последствие такива по самото застрояване.
Жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора: дали промените в характеристиките на имота по действащия подробен устройствен план /ПУП/ представляват предпоставка за разваляне по право в хипотезата на чл.89 от ЗЗД на договора за изготвяне на проект за застрояване и предприемане на строителни действия в имота.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Както вече се посочи по-горе, за да уважи иска, съдът е преценил, че се доказва виновно неизпълнение от страна на ответника като предприемач по договора за застрояване, който вместо да предприеме действия по изготвяне на проект и снабдяване със строителна документация необходима за понататъшно застрояване на имота, предмет на договора е иницирал включването на същия имот в друг имот, чрез изменение на ПУП. Именно това поведение на ответното дружество е оценено от съда като виновно неизпълнение, даващо основание за прилагане на клаузата за неустойка за обезщетяване вредите на ищеца от това. Ето защо правната воля на съда, чийто израз е обжалваното решение не е в зависимост от отговора на поставения от касатора правен въпрос: промените в характеристиките на имота по действащия подробен устройствен план /ПУП/ представляват ли предпоставка за разваляне по право на договора, тъй като виновното неизпълнение предхождащо и имащо за последица тези промени на имота в ПУП е мотивирало съда да уважи иска за неустойка за виновно неизпълнение.
Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното решение.
Жалбоподателят следва да заплати на противната страна разноските в настоящото производство пред ВКС в размер на 1250 лева-адвокатско възнаграждение, съгласно чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 ал. 3 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№199 от 19.11.2010 г. по в.т.д. №505/2010 на АС-Варна.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма]-гр.В. сумата от 1250 лева- разноски пред ВКС в размер на платено адвокатско възнаграждение
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.